Жива охрана и 8 камери за видеонаблюдение ликвидирали битовата престъпност в търновското село Велчево

Старата соцрадиоуредба и всекидневно влиза в ролята на глашатай

Велчево е едно от китните села в община Велико Търново не само заради чудните природни дадености, но и заради трудолюбието на жителите и кметския наместник Мустан Юсменов. Разположено е в предбалканската котловина на 15 км. югоизточно от Старата столица. Землището му държи вододела на реките Белица и Дрента. Когато не достигат пари, местните хора и 54-годишният управник дружно запрятат ръкави и със собствени сили и средства ремонтират, разкрасяват, почистват.

„Инфраструктурата е добра. Асфалтирахме над 400 метра улици със средства по инвестиционната програма и местни инициативи. Завърши основният ремонт на моста между селата Велчево и Плаково. Направена бе основна реконструкция на моста над р. Елишин, който е част от пътя между Велчево и Плаково. Укрепени са основите и колоните, подменени са парапетите, положена е нова асфалтова настилка. В ремонта на моста, улиците и два водостока са инвестирани над 100 хил. лева. Почистена е бреговата ивица на р. Елишин. Изгребани са наносите, бреговете са заравнени“, споделя Юсменов.

Оправният кметски наместник завършва четвърти управленски мандат. С 10 хил. лева по проект и с доброволен труд на местното население в размер на 1900 лева е доизграден обредния дом. Селото е осветено, а електропреносната мрежа е почистена от дървесна растителност.

„Готови сме за есенно- зимния сезон. Сами си осигуряваме дърва за огрев за обществените сгради, в които се помещават кметството, пощата, читалището, пенсионерският клуб. Организираме бригади за почистване на зелените площи, паркът, улиците, гробището. За да не харчим пари, сами боядисваме и озеленяваме“, изброява Юсменов.

Има обаче и нерешени проблеми. За спешен ремонт „плаче“ покривът на читалището, който на места е пропаднал. Преди година бил направен дренаж за отвеждане на подпочвените води от северната страна на културната институция за 3500 лева и с доброволен труд и материали за още 2 хил. лева. Към читалищното настоятелство работят Център за услуги, библиотека с над 3 хил. тома. Имаме група за автентичен фолклор „Дълголетие“. С усилията на библиотекарката Иванка Маринова е обособена уникална етнографска сбирка със стотици експонати. На стените на читалищния салон са окачени огромни табла със снимки, на които са запечатани кадри от всички празненства във Велчево.

През 2006 г. Мустан Юсменов и местни жители основали Сдружение „Св. Георги“. То се грижи за възраждането и развитието на селото, подпомага с инициативи социално слаби граждани, работи за опазване на културно-историческото и етнографско наследство в Велчево, подпомага развитието на селски и екотуризъм в региона. С помощта на Сдружението и дарители е изградена арка до парк „Марийно“. В парка пък са обособени кътове за отдих на малки и големи-беседка за 20 души, маси за игра на шах, геран, спортни уреди, детска площадка.

„Неправителствената организация има 44 членове, които подпомагат обществените инициативи с членски внос от по 4 лева годишно. НПО-то бе създадено, за да можем да разработваме проекти и да кандидатстваме за финансиране. Освен това нямахме нито един търговски обект и така успяхме да отворим магазин за стоки от първа необходимост. Изработихме знаме на селото с изображение на покровителя на Велчево - Свети Георги“, подчертава дейният управник.

Юсменов е доволен и от партньорството с дарителско сдружение „Св. Иван Рилски“, с. Балван.

„Благодарение на тях тази година по проект бяха раздадени обезболяващи лекарства на възрастните хора. Организираме медицински прегледи и изследвания на място. Имаме лекар, който е на денонощно разположение“, казва Светлана Маркова, уредник на клуб „Златна възраст“.

Мустан Юсменов на видно място на селския площад е поставил табло с Десетте Божи заповеди. Управникът ревностно поддържа старата соцрадиоуредба и всекидневно влиза в ролята на глашатай. Стриктно информира стотината жители на Велчево за инициативи, обявява новини, свиква събрания.

През първия мандат на управника в селото имало бум на кражби. Апаши задигнали камбаната на църквата, разбивали дуварите на къщите и отмъквали животни и земеделска продукция. След проведен местен референдум била наета охранителна фирма и инсталирани осем камери за видеонаблюдение. След като селото било опасано с камери и гардове захванали да патрулират, посегателствата секнали, а заселилите се 4 ромски фамилии, напуснали Велчево.

„Селището стана примамливо място за живеене и само през тази година бяха купени от млади семейства 8 къщи. Имаме и чужди заселници - британци, белгийци, холандец. Интерес проявяват и инвеститори. Десетина души работят в дърводелски цех, в който се изработват градински чадъри за Италия и обувалки. Развиваме и земеделие“, изтъква Юсменов.

Освен, че работят, местните хора се и забавляват като обичат да се събират на сладка раздумка в кафе „Шушу-Мушу“ и в култовия бар „Вълча бърлога“ на британеца Дарън Ууд.

Сред забележителностите на Велчево са паметник на Велчо Атанасов - Джамджията, паметна плоча на загиналите във войните, както и Плаковският манастир „Св. Илия“ и Капиновският манастир „Св. Никола“, които са на 3 и 5 километра от селото.

Велчево съществува от 1700 година под името „Феда бей“. След опожаряването на с. Киселчово, намиращо се в завоите на р. Елица, част от населението се заселва около федабеевия чифлик - вакъф, който е бил собственост на майката султанка. С това име селото съществува до 1893 г., когато Цар Фердинанд и Мария Луиза минават през него. В чест на височайшата особа е прекръстено на с. Марийно. От 1951 г. носи името на Велчо Атанасов Джамджията, организатор на Велчовата завера по време на турското робство.

Съществуват данни, че още в далечната 1800 г. в селото е имало малка църква, дълбоко вкопана, почти незабележима. По-късно селяните издействали разрешение от турските власти и през 1875 г. е построена и осветена нова църква по проект на Колю Фичето. Духовници, които са служили през годините в храма, са: Дамаскин, Костадин Ганев, Марко Николов, Георги Мусински и др. Настоящият свещеник се казва Илия.

Бившото училище в селото, строено през 1890 г., преди няколко години е бил купено за 67 000 лева от англичанин, а след това препродадено. В момента е собственост на младо семейство от Плевен.