Кога да бъде националният празник на "демократичната общност"?

Да започваме. Първи април. Ден на шегата. Има световен привкус и ще покаже чувството за хумор на Демократичната общност. Някои врагове на доброто дори казват, че първи април е перфектен празник за тях, защото толкова често стават за смях. Други заслужаващи цензура и донос критици си позволиха да нарекат цялото управление на бившите протестъри "лоша първоаприлска шега". 

Добре, друга дата тогава. В средите на демократичните инфлуенсъри се пръкна хрумката новият национален празник да бъде Четвърти юли. А просещите си арест и нахлуване на специални служби скептици отвърнаха, че Четвърти юли действително е подходящ за тази власт. Тогава американците честват своята независимост, а „наште“ пък ще празнуват своята зависимост... от американците. 

Хубаво, да видим нещо друго. Втори февруари. Защо? Защото властта е опиянена от себе си и иска да си налее още без да мисли за болката и срама от махмурлука. Вие какво си помислихте. 

Я да се приближим към 24 май. Още по-демократичен и интернационален е предния ден - 23 май. Истинската нова дата на родната просвета. Перфектен национален празник за Демократичната общност. На 23 май "Времеубежище" печели Международната награда "Букър" и официално става една от европейските ценности на рядко гордия български демократ и реформатор. Валят предложения властта да вкара цитати от "Времеубежище" в Конституцията, така и така ще я променя. Там може да се вкара и специален член, която да постанови, че нарушаваш закона, ако вкъщи нямаш поне едно копие от книгата с Международен "Букър". За предпочитане да е подписано. 

Друг демократичен вариант за национален празник - 14 юни. Точно на тази дата, преди 10 години, Демократичната общност излезе на протест-пърформанс "ДАНСуитми" за борба с "мафията, корупцията и превзетата държава". Така националният празник всяка година ще се чества под формата на протест на жълтите павета. Може пък датата да е и 7 юли – "Десанта на "Росенец". Нечелите "Времеубежище" веднага ще пробват да вгорчат повода като посочат, че демократите са се прегърнали с "мафията и корупцията" за общо превземане на държавата и променяне на Конституцията. "В името на Демокрацията го сторихме", ще отговорят ветераните от епичната битка с тоалетна хартия и яйца в триъгълника на властта.

Каквото и да кажат, ще са прави, защото истинските демократи не бъркат. Освен в Конституцията. Но там трябва, за доброто на Демокрацията. Всяка дата, която си хареса демократа, става за нов национален празник. Колкото повече хора са против техните хрумки, толкова по-правилни и ценни са те. Апетитът на Демократичната общност за власт расте със спада на доверието и скока на човешкото омерзение от нейното управление. Това е политическа иновация, достойна за футуристичния старт-ъп натюрел на титаничните технократични реформатори. Няма национален празник, който да устои на дискретния им, но опасен чар. Питайте ги, ще ви кажат.

Коментар на Владислав Апостолов за БНР.