Как бъдещият президент на САЩ се бореше за морала на моряците

Преди сто години, на 19 юли 1921 г., подкомитет на Комитета по военноморските въпроси на Сената на САЩ порица бившия американски министър на флота Джоузеф Даниелс и бившия му заместник Франклин Делано Рузвелт за методите им за разследване на скандала във Военноморския център за обучение Нюпорт, Роуд Айлънд.

Разследването, което беше водено от бившия детектив и от д-р Хъдсън

Старши помощник-механик Ъруин Арнолд е приет в болницата на военноморски център в Нюпорт през февруари 1919 г. с остър пристъп на ревматизъм. Той е преместен в Нюпорт малко преди това от Сан Франциско.

Арнолд беше служил във флота в продължение на 15 години, а преди това беше детектив в Кънектикът в продължение на 9 години. Това, което чу и видя в болницата, шокира и възмути ветерана на флота.
Учебният център в Нюпорт е основан през 1883 г. В първите му години през него преминаваха по 750 души едновременно по един 10 месечен курс за млад боец в него, от 1887 г. броя им стана над 2 000 души.

След влизането на САЩ в Първата световна война средно 15 000 млади мъже, привлечени във флота, започват да пристигат в Нюпорт всеки месец за обучение. Казармата на учебния център не можеше да побере всички.
Спешно бяха построени временни помещения, вдигнаха се палатки, а част от новобранците трябваше да бъдат настанени в града, извън учебния център. През 1910-те броят на "цивилното" население на града е около 30 000 души, а броят на моряците в някои моменти достига 25 000. Министерството на флота получава информация, че персоналът на учебния център в Нюпорт е нямал проблеми с купуването на алкохол (забранен във флота от 1914 г.), кокаин и услугите на проститутки. Градските власти съобщиха, че те успешно се борят с всичко това.

Въпреки това, Ъруин Арнолд в болницата научи, че в Нюпорт процъфтява един по-страшен порок, от гледна точка на американския морал в онези години. Докато служеше в полицията, Арнолд трябваше да арестува хомосексуалисти (до 1962 г. содомията се смяташе за престъпление във всички щати на САЩ и се наказваше с дълги срокове на лишаване от свобода, а тежестта на наказанието зависеше от щата и от вида на половия акт). Той твърдеше, че може да идентифицира „первезника“ в 9 от 10 случая. В болницата той се оказа подозрителен към женствения млад моряк Самюел Роджърс. Разговорите с други пациенти потвърдиха подозренията на Арнолд, че младежа е пасивен хомосексуалист.

Друг пациент, Томас Брунел, каза на Арнолд имената и на други моряци с подобни навици и че, Нюпорт е чудесно място за запознанства и партита за хомосексуалисти.

Брунел твърди, че на Роджърс редовно му се плаща за секс от Били Хюз, с прякора Саломе. Работещият като санитар в болница Фред Хог с прякора Теди Бара, моряците Франк Дай, Джон Джанелони ("Рут") и Джей Голдщайн ("Беки") пък имаха репутацията на майстори на оралния секс. В гей събиранията имаше и цивилни като сервитьори, библиотекари, продавачи.

В града имаше няколко места за гей срещи. Център за хомосексуалистите беше сградата на местния клон на Християнската асоциация на младежите (Young Men’s Christian Association, YMCA).

Във фоайето на първият етаж бяха показвани филми и спектакли и се провеждаха религиозни церемонии. Имаше още билярдна зала, ресторант, фризьорски салон, фитнес зала, плувен басейн и лекционна зала. На горните етажи се отдаваха малки стаи под наем, както за дълги периоди, така и за една нощ. До 6 000 души посещаваха сградата на YMCA на ден.

Арнолд сподели информация за „перверзниците“ с болничния психолог Ерастус Хъдсън. Заедно те докладваха за случващото се на командването на учебния център. Командирът на базата Едуард Кембъл направи доклад до Вашингтон, окръг Колумбия, до Министерството на флота. Там той се срещна със заместник-министър Франклин Делано Рузвелт. Рузвелт искаше Бюрото за разследване на Министерството на правосъдието да поеме историята на Нюпорт, но Бюрото не прояви интерес към нея.

Правоприлагащите органи бяха твърде заети с терористи, анархисти, синдикалисти, комунисти, които щяха да започнат болшевишката революция.

Така че военните моряци трябваше да бъдат разследвани от самостоятелно.

Въпреки че, на Арнолд и Хъдсън им беше предложено да се съсредоточат върху няколко области - употребата на алкохол и наркотици, женската проституция и "извращенията", но разследването очевидно клонеше към последните.

На лов с жива стръв

На 16 март 1919 г. в рентгеновия кабинет на болницата в Нюпорт се събират 14 доброволци, които изразяват своето желание да участват в тайна мисия. Екипът, беше наречен ''отделение А'' към администрацията на флота, и беше пряко подчинено на заместник министъра Рузвелт и Службата за военноморско разузнаване (Office of Naval Intelligence, ONI).

В "отделение А" бяха избрани съобразителни, но не твърде образовани моряци с приятен външен вид на възраст от 16 до 25 години. Те трябваше да се запознаят със заподозрените в хомосексуалност, да ходят с тях на партита, ресторанти, да ги посещават и по желание да се занимават с орален и анален секс с тях. След това да напишат своите доклади до властите с всички подробности. Доброволците от „отделение А“ бяха наричани „оперативни работници“, „оператори“ и „детективи“.

Арнолд успя да получи уверения от ръководството, че ако на неговите "оперативни работници", им се наложи да нарушат закона, за да изпълнят успешно мисията си, няма да бъдат изправени пред съда за това.

До лятото броят на „оперативните работници“ нарасна до 41. Събраните от тях доказателства направиха възможно преминаването към арести.

Фред Хог е арестуван на 4 април. Той, както и следващият арестуван, трябваше да посочат имената на други хомосексуалисти. На 9 април вече бяха арестувани 5 души. Техните показания включват имена, непознати дотогава на „оперативните работници“. Към 22 април вече бяха арестувани 15 души. Броят на заподозрените е достигна до 24 души.

За да получат необходимите показания по време на разпитите, задържаните били лишавани от храна и напитки и бити. Приятелите и роднините на арестуваните се оплакаха от нехигиенични условия на задържане и законови нарушения.

Задържаният Джеремая Фаулър и баща му пишат писма до министъра на флота Джоузеф Даниелс.

През юли сенаторът републиканец Макс Леви успява да се срещне със задържаните и да им предложи правна помощ, на което те се съгласиха. След това Леви се свързва с командира на базата Кембъл и му казва, че задържаните са били арестувани в продължение на 3 месеца без обвинение. Кембъл се извини и обясни, че вече е писал няколко пъти на министерството за това. След това Леви се свърза със сенатора Питър Джери, ръководител на Комитета по военноморските дела. В началото на август бяха заведени окончателните обвинения срещу задържаните моряци - за содомия и неприлично поведение. По закон това трябваше да бъде направено по време на ареста.

Заседанията на трибунала започнаха през октомври.

Когато е обвинен в неприлично поведение (оралният секс не се счита за содомия според закона на Роуд Айлънд), обвинителният акт гласи: „Харолд Трабшоу, младши санитар, втора класа, от запаса на ВМС, докато служи в Центъра за обучение на ВМС на САЩ в Нюпорт, Роуд Айлънд, на 28 март 1919 г., в стая в офиса на YMCA в Нюпорт, Роуд Айлънд, взима пениса на Джон Фейселман, писар, първа класа от ВМС на САЩ ... в устата на гореспоменатия Трабшоу. По това време САЩ бяха в състояние на война".

В случай на обвинение в содомия текстът гласеше: „... там и тогава той непристойно оголи своя пенис, и даде разрешение на гореспоменатия Маккой да докосва оголения анус на гореспоменатия Трабшоу, а след това там и тогава той даде разрешение на гореспоменатия Маккой да извърши полов акт на содомия с тялото на гореспоменатия Трабшоу. По това време САЩ бяха в състояние на война".

Въпреки това, че действията, в които са обвинени подсъдимите, са извършени през март 1919 г., а споразумението за прекратяване на военните действия през Първата световна война (Примирието в Компьен) е сключено на 11 ноември 1918 г., много закони за военното положение не са отменени веднага и са в сила до декември 1920 г.

За моряците, които бяха осъдени, думите „САЩ бяха в състояние на война“ означаваха по-строга присъда и срокът на затвора можеше да бъде увеличен 3 пъти в сравнение с мирно време.

Повечето от подсъдимите нямаха адвокат. Никой не получи възможността да отговори на обвинението (то не присъстваше на заседанията на трибунала). 2 души бяха уволнени от армията с позор, още 2 бяха признати за невиновни. 14 (според някои източници, 15) души бяха осъдени на лишаване от свобода от 5 до 20 години.
Впоследствие сроковете на лишаване от свобода бяха намалени, и до края на 1920-те години всички осъдени бяха на свобода.

Свещениците не изоставят своите

Още преди трибуналът да започне да разглежда случаите на арестуваните военни моряци, ловците на хомосексуалисти Арнолд и Хъдсън (с разрешение на заместник-министъра Рузвелт) се заеха и с цивилни лица. И очевидно те надцениха силите и възможностите си, решавайки да арестуват 46-годишния капелан Самюел Нийл Кент. Той беше обвинен по 11 епизода на "неприлично поведение" с "оперативните работници".
Кент се радваше на голям престиж в града и в църковните среди. Епископът на Род Айлънд Джеймс де Волф Пери и други духовници говориха в негова защита.

По време на процеса на капелана обществеността узна по какъв метод, са събирани доказателствата срещу свещеника.

По заповед на командването или поне с мълчаливото одобрение на командирите младежите, включително и непълнолетните, действително са се занимавали с мъжка проституция.

Процесът се отразяваше ежедневно от вестник Providence Journal, а в репортажите страната по обвиненията непрекъснато беше критикувана. Кент е признат за невинен на 8 януари 1920 г. по всички точки. Питър Апълсид в своята книга „Животът и времето на Франклин Делано Рузвелт'' пише, че в обжалването си пред журито съдията се е опитал да дискредитира свидетелите на обвинението, които са говорили за тяхното участие в незаконните сексуални действия. Според съдията, тъй като нито военните, нито цивилните власти са имали законното право да разпореждат на тези хора да извършват подобни действия против тяхната воля, те или са участвали доброволно в тях, и заради това жалбите им са били неоснователни, или са следвали незаконната заповед от техните началници.

Малко след процеса група свещеници от Нюпорт изпратиха писмо до президента Удроу Уилсън, осъждащо действията на военноморските власти. Писмото е публикувано от Providence Journal.

Заместник министъра на флота Рузвелт се нахвърли върху вестника, заявявайки, че подобни публикации накърняват репутацията на флота и че сега родителите ще забраняват на своите синове да отиват на военна служба.

Главният редактор на вестника Джон Резом изпрати гневна телеграма до Рузвелт, а той му отговори със същото гневно съобщение. Вестниците публикуваха тези телеграми, без да навлизат в подробности какви точно "неморални действия" са извършили военните моряци в учебния център в Нюпорт.

Телеграфна схватка между главния редактор и заместник-министъра се вижда по-долу.

Джон Резом до Франклин Делано Рузвелт:

„Дълбоко съжалявам за вашата необоснована и поразителна атака срещу Providence Journal и мен. Като привлякохме вниманието към Комитета по военноморските дела на Сената, ние изпълнихме това, което смятаме за наш дълг към обществото за защитата на честта на ВМС на САЩ, което Министерството на ВМС се опита да опетни с най-развратните и безчестни методи, известни на човека.

Десетки млади мъже, облекли униформата на военноморския флот на САЩ, бяха поставени в позиция на морални перверзници, като получиха някакви своеобразни заповеди от офицерите на флота и тази ситуация беше известна на министъра на флота и на Вас от много месеци назад.

Ние не сме имали и нямаме никакви интереси, освен да служим на по-висшите задължения. Ние отхвърляме вашите неоснователни и неверни обвинения срещу нас и ще докажем истинността на всяко направено от нас изявление с фактите, които ние не сме избрали специално”.

Рузвелт до Резом:

„Въпреки че, винаги сте знаели, че Министерството на ВМС никога не е оправдавало тези практики, от които се оплакват жителите от Нюпорт и независимо от това, че Вие знаете, че министерството трябваше да разпореди задълбочено разследване от следствената комисия в същия момент, когато Министерството на правосъдието приключи своето разследване. Въпреки факта, че знаете, че е разпоредено разследване, което в момента продължава и се провежда от компетентни служители, поради всички тези причини вашите публични атаки срещу ВМС са лицемерни и безчестни.

Вие знаете, че цивилният и военният персонал във Вашингтон никога не е давал заповед или е приемал крайно неприемливите методи на предполагаемото разследване. Вие знаете, че офицерите или моряците ще бъдат наказани, ако бъдат признати за виновни.

Не мога да си представя как Вие, знаейки всичко това, можете да бъдете в хармония със своята съвест, извършвайки такава морално безчестна атака".

На 20 януари 1920 г. се провежда вторият процес над преподобният Кент. Този път той беше обвинен в деморализиращо поведение в радиус от 10 мили от военната част. Кент имаше много способен адвокат, който изваждаше от "оперативните работници" отговори на въпросите доколко им се харесвало да общуват с моряците, срещу които сега дават показания.

14 души - духовници, бизнесмени и други уважавани хора в Нюпорт - се явиха в съда в защита на Кент. И капеланът беше оправдан за втори път.

След втория процес обаче преподобният Кент беше отстранен тихо от неговите религиозни задължения и заемаше светски длъжности до неговата смърт през 1943 г., с изключение на кратък период от 1930-те години, когато случайно беше свещеник на круизен кораб.

Благодарение на Providence Journal скандалът в Нюпорт стана национален.

Започнаха две разследвания за методите, използвани от Арнолд, Хъдсън, и подчинените им "оперативни работници" и техните командири в учебния център и в Министерството на флота. Едното разследване беше ръководено от самото министерство, продължи 2 месеца и завърши без нищо. Второто разследване беше ръководено от комисията към Сената на САЩ. То беше по-дълго, по-задълбочено и завърши през юли 1921 г. с това, че поведението на Джоузеф Даниелс и Франклин Делано Рузвелт по време на скандала в Нюпорт, заслужава порицание.

След докладът за решението на сенаторите, New York Times пише: „Повечето подробности за скандала, разкрити по време на разследването, не могат да бъдат публикувани. Комисията намери причина да критикува г-н Даниелс и г-н Рузвелт, които бяха обвинени, че са знаели, че мъжете, присъединили се към флота, са били използвани като участници в една неморална практика за получаването на доказателства, необходими за уволнението на нарушителите от военноморските редици. Подобно използване на военен персонал по заповед или по предложение на висши офицери, се казва в доклада, е „нарушение на моралния кодекс на гражданина на САЩ и пренебрегване на правата на всеки американски младеж, записал се във флота, за да се сражава за своята държава'' ... В докладът също така се твърди, че тайната заповед, за която се твърди, че е дадена от г-н Рузвелт, е имала последствия, които са неразбираеми".

Рузвелт считаше всички тези обвинения срещу него за неоснователни.

По времето, когато бяха публикувани резултатите от разследването на Сената, той и Джоузеф Даниелс вече нямаха нищо общо с Министерството на флота.

Рузвелт подава оставка като заместник-министър на 26 август 1920 г., след като е номиниран за вицепрезидент от Демократическата партия (кандидат за президент е Джеймс Кокс). Републиканецът Уорън Хардинг печели президентските избори през ноември 1920 г. с огромно мнозинство (60,4% от електоралните гласове).

След като Хардинг встъпва в длъжност, Даниелс напуска държавната служба. Той става издател на вестниците Raleigh News и Observer, а на президентските избори през 1932 г. подкрепяше кандидатурата на Франклин Делано Рузвелт. След като спечели изборите, Рузвелт назначи бившия си шеф за посланик в Мексико.

Не е известно как се разви по-нататъшната съдба на ловеца на хомосексуалисти Ъруин Арнолд.

Официалната забрана за военна служба на членовете на сексуалните малцинства е в сила в САЩ до 8 февруари 1994 г., когато идва директивата от Министерството на отбраната на САЩ от 21 декември 1993 г., която бе наречена „Не питай, не казвай“ (Don't ask, don't tell).

В съответствие с нея беше невъзможно да се дискриминират военнослужещите, които не декларират открито своята нетрадиционна ориентация. За откритите гейове, лесбийки и бисексуални забраната за военната служба продължи. Тя беше отменено на 20 септември 2011 г. Според проучването „Проучване, свързано със здравето. Сексуална ориентация, трансджендърна идентичност и здравето сред членовете на активна военна служба в САЩ” от 2015 г., проведена от корпорация RANDо, 5,8% от над 16 000 анкетирани военни служители са се идентифицирали като гейове, лесбийки или бисексуални.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)