Двойно по-малко средства от обещаното предвиждат в бюджета за 2022 г.

Вместо 1,5 млрд. лв. за текущ ремонт и поддръжка на шосета са заложени 926 млн. лв.

193 млн. лв. са за заплати на чиновници

Двойно по-малко пари, отколкото неколкократно публично обещава строителният министър арх. Виолета Комитова, са заложени в проектобюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2022 г. Неколкократно през последните месеци тя подчертаваше, че по оценки на експерти и на служители на ръководеното от нея ведомство, както и от практиката през последните години, става ясно, че за да се поддържат в добро и безопасно състояние шосетата у нас, са необходими около 1,5 млрд. лв. на година. И тя обеща да ги осигури, за да не се налага в края на следващата година тези средства да се дават на фирмите с постановления на Министерски съвет от излишъците в бюджета.

Въпреки гръмките думи на министър Комитова обаче се оказва, че тя не е спазила обещанието си и е заложила близо два пъти по-малко средства в бюджета за текущ ремонт и поддръжка на шосета. Според документи, публикувани на сайта на МРРБ, от строителното министерство ще поискат бюджет от близо 927 млн. лв. От тях обаче 193 млн. лв. са предвидени за издръжка на администрацията - за заплати и други разходи, свързани с дейността на държавните ведомства, управляващи процеса. Така реално за обновяване на пътната мрежа у нас остават малко под 800 млн. лв., или по-точно 793 млн. лв.

В тази сума се включват както средствата за ремонти, така и тези за зимно почистване и поддържане на шосетата. Тези средства обаче не са достатъчни само да се покрият дължимите от ведомството и неговите структури суми към компаниите за извършени ремонтни дейности по законови договори за тази година, които вече надхвърлят 900 млн. лв. Реално държавата трябва да изплати дължимото към пътно-строителните компании още през тази година, предвид факта, че фирмите чакат вече над 5 месеца заработените си средства. Или пък да предвиди в бюджета по целева сметка, извън бюджета на МРРБ, остатъка от тези 900 млн. лв., които няма да бъдат погасени до края на годината. Но сумите към момента не са предвидени, поне на хартия.

Министърът твърди, че така проектите се оскъпяват

Искат да забранят инженеринга

Световната практика сочи обратното

Изграждането на пътища на инженеринг, при който проектирането и строителството се възлага на една фирма, да бъде прекратено, настоява арх. Комитова.

Да се забрани изцяло възлагането на инженеринг за проекти, които имат дори само един лев публично финансиране, предлага строителният министър Виолета Комитова. Тя заяви, че възнамерява да подготви преди края на мандата ѝ такива промени в Закона за обществените поръчки.

Процедурите на инженеринг бяха въведени преди година по настояване на строителния сектор, като такива, които пестят много време при изпълнение на важни инфраструктурни проекти, чрез тях се избягват грешки в заданията, които водят до изграждане на некачествени или опасни шосета и като поръчки, които пестят освен време и пари на възложителя. Именно това показва световната практика, затова и изграждането на инфраструктурни проекти на инженеринг е предпочитано в страните от Западна Европа.

Според Комитова обаче именно проектите на инженеринг оскъпявали поръчките, защото строителите, които едновременно с това възлагат проектирането, лъжели със заложените необходими количества на строителните материали. Въпреки неколкократните проверки и взети проби от обекти, Комитова за 6 месеца не успя да докаже, че на някой конкретен обект не са вложени записаните по проект материали.

Според експерти, исканата промяна от страна на Комитова, е в полза на лобито на архитектите и пътните инженери, към която сама тя принадлежи. Когато проектите се правят от едни специалисти, а се изпълняват от други, често с години закъснения, те могат да крият много дефекти, но впоследствие строителите са длъжни да ги изпълнят буква по буква, за да получат пари за извършената от тях работа. Затова от Камарата на строителите в България от години настояват всички участници в строително-инвестиционния процес - възложител, проектант, строителен надзор и изпълнител да носят отговорност за свършената работа, а не за всички дефекти в процеса вина по презумпция да носят строителите.

Всички разплащания са спрени след март

Ако сумата не се даде, се връща в бюджета

„Губят“ се 687 млн. лв. за тази година

Близо 687 млн. лв., предвидени в бюджета на регионалното министерство за текущ ремонт и поддръжка на шосета тази година, стоят по сметки на ведомството, вместо да се разплати извършената качествено и в срок работа от страна на пътно-строителните компании. Това става ясно от отчета за изпълнението на бюджета на министерството, качен на сайта му. Според него за политики за поддържане, модернизация и изграждане са предвидени общо близо 926,7 млн. лв. Към март от тази обща сума са разплатени малко над 239 млн. лв., става ясно от отчета. След 31 март 2021 г. по това перо не са извършвани плащания, а в графите на отчетите до края на юни, септември и декември са записани нули. В същото време държавата продължава да дължи над 900 млн. лв. на пътно-строителни фирми за възложени им със законни договори дейности, които са извършени качествено и в срок.

Къде се губят неизползваните около 687 млн. лв. в бюджета на МРРБ средства, не става ясно. Наистина, близо 500 млн. лв. бяха върнати обратно в държавния бюджет, които бяха предвидени за изграждането на магистрала “Хемус”. Те обаче бяха заделени целево по сметка в БНБ и не би трябвало да бъдат включени в предвидените 926,7 млн. лв. за ремонти през годината. Или пък, ако са били част от тази сума, да бъдат изведени от нея при отчетите, вместо срещу разходната част от април насам да са записани единствено нули.

В случай, че тези 687 млн. лв. не бъдат пренасочени за други дейности или разходвани до края на годината, през декември сумите ще се върнат в държавния бюджет. От месеци вече пътно-строителните фирми и регионалното министерство преговарят, за да бъде приета схема за изплащане на забавените над 900 млн. лв. към бизнеса.

От фирмите настояха минимум 60 на сто от дължимото да бъде изплатено до края на годината, а останалите суми - през първата половина на 2022 г. Средствата обаче не са предвидени нито в отчета за изпълнението на тазгодишния бюджет на МРРБ, нито са в заложените суми за догодина. Ако те не бъдат изплатени навреме на фирмите, десетки пътни компании ще фалират, а хиляди работници ще останат на улицата, категорични са експерти.