Корупцията в България и борбата срещу нея отново са сред акцентите на годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати.

Какво още констатира той:

- жестоко или унизително отношение от страна на властите, включително към задържани лица, мигранти и разселени и настанени в институции деца;

- произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система;

- сериозна корупция в държавната администрация;

- престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към членове на ромската общност;

- престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към ЛГБТ общността.

В документа на Държавния департамент за спазване на човешките права, който бе представен днес и се отнася за 2022 година, се посочва, че действията на българското правителство за справяне с корупцията и незачитането на човешките права са "недостатъчни." Макар че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не го прилага ефективно и се съобщава, че длъжностни лица от всички клонове на държавната администрация са участвали в корупционни практики безнаказано.

"В доклада си от юли ЕК отбеляза трайната липса на "солидни резултати от окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище". През януари Асоциация "Прозрачност без граници" коментира, че макар законът като цяло да е в съответствие с международните стандарти, властите не са успели да въведат стандарти за административно и корпоративно управление, основани на прозрачност, отчетност и почтеност", пише в доклада.

Докладът цитира и телевизионно интервю на заместник-министъра на земеделието Иван Христанов, в което казва, че бивш политически лидер му е предложил 500 000 лева, за да може фирмата "Евролаб 2011" да продължи да извършва частния фитосанитарен контрол на границата с Турция. В документа е посочено, че през май "Евролаб 2011" е отстранена заради подозрения за фалшифицирани контролни процедури и предполагаема корупция, която е ощетила публичните средства с до един милиард лева. През юли Христанов обяви, че преди това е докладвал на полицията за нарушенията на "Евролаб 2011".

Сред констатираните значителни проблеми на България са "жестоко" отношение към групи като арестувани, мигранти и деца в институции. От Департамента на САЩ посочват, че през януари неправителствената организация Български хелзинкски комитет публикува проучване сред затворници, в което се твърди, че 27% от тях са били подложени на малтретиране по време на задържане, и се отбелязва, че 24% са се оплакали, че са били подложени на физическо насилие, докато са били в полицейски участък. В проучването се отбелязва, че предполагаемата цел на насилието често е била да се изтръгне информация, да се получи признание или да се накаже задържаното лице за предполагаемо престъпление.

Посочват се още произволни арести, "сериозни проблеми" с независимостта на съдебната система, "сериозно" ниво на корупция и престъпления срещу малцинства в това число етнически и от сексуално естество. Като пример за незаконен арест в доклада е изтъкнато задържането на бившия премиер Бойко Борисов, бившия министър на финансите Владислав Горанов и пиара Севдалина Арнаудова. Тримата бяха задържани миналата година за 24 часа когато на власт беше правителството на Кирил Петков и вътрешен министър беше Бойко Рашков. Арестите бяха мотивирани със сигнал за изнудване. До момента няма повдигнати обвинения.

По въпроса за медийната свобода заключението на американското външно министерство е, че условията в страната продължават да влияят негативно на медийния плурализъм. Цитирани са също заключения, които констатират високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост. Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии и "недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии."

"Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагане на политически гледни точки от страна на корпоративни лидери с предполагаемата подкрепа на правителството", пише в доклада. Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти, публикувано през октомври, всеки десети журналист е бил заплашван със съдебно дело заради работата си, а всеки четвърти журналист е упражнявал автоцензура. 

"Правителството не прилага ефективно закона за защита на правата на лицата с физически, умствени, интелектуални и сензорни увреждания и лица с увреждания не са имали достъп до образование, здравни услуги, обществени сгради и транспорт наравно с останалите", се допълва в текста. 

Като проблеми са отбелязани и достъпът на малцинства в медиите и дела за клевета срещу журналисти, които публикуват статии с обвинения в корупция.

В доклада са представени и случаи на антисемитизъм, като се допълва, че "антисемитска риторика продължава да се появява редовно по социалните мрежи и под формата на коментари под медийни статии онлайн." Oт друга страна, се отбелязва, че националистически партии, в това число "Възраждане" редовно обвиняват защитници на човешките права в измяна.

По отношение на расовите малцинства се изтъква, че дискриминацията може да бъде наказана със "скромна глоба" като законите в тази сфера не се прилагат ефективно.

Законът защитава всички граждани от дискриминация, основана на расова основа, етнически произход или националност, но правителството не прилага закона ефективно. "Обществената нетърпимост към малцинствените групи продължава и се изразява в честа дискриминация срещу ромите и етническите турци. Политически и правителствени дейци понякога я одобряваха или подтикваха към нея", се казва в доклада. 

Докладите на Държавния департамент за състоянието и зачитането на човешките права и правата на работещите в 198 страни и територии се създават заради изискване по закон и се представят в американския Конгрес.