Конституционният съд обяви за противоконституционно временното отнемане на шофьорската книжка и спирането на автомобил от движение от "Пътна полиция" заради неплатени глоби.

Делото беше по искане на националния омбудсман Диана Ковачева, а решението е взето единодушно от всички съдии. Докладчици бяха председателят на съда и бивш главен прокурор Борис Велчев и Георги Ангелов.

Обявените за противоконституционни разпоредби - чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ от Закона за движение по пътищата:

Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

д) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) временно спиране от движение на пътно превозно средство:

к) (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба;

Част от мотивите в решението:

- Конституционният съд намира, като анализира оспорените разпоредби, че истинската  цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в  ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение.

- С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.

- Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за  фактическо санкциониране на гражданите.

- Поради това временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията).

- С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).

- Разпоредбата позволява ограничаване упражняването на правото на собственост и на съсобственика – недлъжник. Административната принуда в тази хипотеза се прилага и по отношение на съсобственик, който не е отговорен нито за нарушението, което е основание за наложената глоба, нито за нейното неизплащане в срок.  В тези случаи се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение и при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.).