Домът е на известния аптекар, музикант и фотограф Никола Златев

Архитектурното бижу от 19 век е паметник на културата

При реставрацията са използвани само естествени материали-камък, желязо и дърво

Бизнесменът Емил Димитров от Велико Търново вдъхна нов живот на къщата на известния аптекар, музикант, фотограф и бохем от 19 век Никола Златев. Старинната сграда се намира на ул.”Велчо Джамджията” на знаковия площад “Велчова завера” в болярския град. Настоящият стопанин е превърнал вековната постройка едновременно в архитектурно бижу и музейна експозиция, която разказва за живота на именития търновец.

“Купих къщата, която беше в окаяно състояние преди 13 години. Едва наскоро успях да я възстановя. Реставрацията ми отне близо 8 месеца упорита работа. Фасадата на сградата е в оригиналния и вид. Първоначално постройката се водеше двуетажен дюкян като промених предназначението и на едноетажна сграда с жилищна площ”, сподели Емил Димитров.

Предприемачът се амбицирал да съживи постройката, след като прочел книга, посветена на някогашния собственик Никола Златев. Оказало се, че двамата са родени на близки дати и са зодия Дева. Димитров бил впечатлен от яркия живот на търновеца. Освен, че обновил и укрепил жилищната сграда, той решил по оригинален начин да разкаже исторически факти свързани с нея и бившите и обитатели и те да станат достояние на повече хора.

Никола Златев е роден на 10 септември 1843 г. От малък се посвещава на музиката. Започва с дрянова свирка и продължава със скъпа цигулка. Взема уроци при специален учител, свири по сватби, а с посредничеството на чужденци търси нотни ръкописи и музикални учебници. С лекота усвоява 14 музикални инструмента.

Никола Златев заминава първо в Цариград и Атина като музикант. После се отправя в западна Европа - Унгария, Виена, Милано, Павия и Бергамо. Там прави опити да получи образование и да започне търговия с бубено семе. Същевременно свири в различни оркестри и посещава Миланска скала.Когато окончателно се завръща в Търново, той продължава бащиния занаят - аптекарския, работи като фотограф и взема участие в театралната трупа към Народно читалище “Надежда”.

През 1870 г. внася първото пиано в Търново. Никала Златев споделя: “Като се върнах от Италия кандърдисах Кръстьо Карагьозов, син на фабриканта Стефан Карагьозов, да купи пиано. Той се съгласи и аз го дикирдисах от Италия. Когато това пиано пристигна, моят живот малко се промени”.

Никола Златев е автор на две композиции “Търновски марш” и “Златев марш”.Пръв нотира песента за търновския чорбаджия хаджи Минчо, тъст на хаджи Николи хаджи Димов Минчоолу. Звезделин Цанев коментира въпроса с песента така: “Автор на текста е бащата на известния наш проф. Васил Златарски - Никола Златарски. Музиката е написана от бащата на аптекаря Илия Златев - Никола Златев, който е бил капелмайстор на арабската музикална команда на квартируващия по това време в Търново арабски полк. Първият оригинал на тази песен се пазаше от покойния проф. Васил Златарски”.

Докато пребивава в Италия, Никола Златев проявява интерес и към фотографията. Там той получава специален лиценз и пръв пренася фотографията в Търново като изкуство. Затова и неслучайно на визитната му картичка е записано: “Никола Златев - светлописец, Търново.”

Участието му в театралния живот на Търново пък е свързано с постановката “Многострадална Геновева”. Както сам разказва, Иванчо х. Павли Иванов го “кандардисва” да си обръсне мустаците, за да може да изиграе ролята на Геновева. Други участия взема в драмите “Зла жена” и “Покръщението на Преславския двор”. Заедно с предесдателя на Народно читалище “Надежда” Тодор Шишков, искат разрашение от каймаканина за тяхното реализиране. През 1871 г. участва в комедията “Криворазбрана цивилизация”.

Никола Златев е учредител на Ловно-рибарско дружество “Сокол 1884” в Търново. На 14 май 1884 г. се създава първата ловна група, която скоро се превръща в ловно дружество. Нейната цел била задружен лов, веселие и гуляи. В състава са влезли интелигентни хора от Велико Търново и чехи, които са ръководили Българската просвета.Първите учредители са 26 души между които са Никола Златев - аптекар, Карл Шкорпил - учител, Ото Хорейши, Антон Новак, Клейш, д-р Стат Антонов, Атанас Колев, Димитър Друмев племенник на Митрополит Климент, Атанас и Стефан Стамболови, Петър Славчев и др. съграждани и обществени деятели. За председател е избран Никола Златев.През 1887 г. заедно със Стефан Стамболов дружеството чества своята 3-та годишнина край водопада “Хотница”. Уставът на дружеството е утвърден на 10 февруари 1893 г. от княз Фердинанд.

Именитият търновец умира през 1916 г.

Самобитната “Никола Златевата къща” вече посреща гости, които остават запленени от автентичната обстановка. Дивят се на чудната панорама към Градската галерия “Борис Денев”, паметника на Асеневци, миандрите на р.Янтра. От терасата на жилището се вижда и уникалната църква “Св.Св.Константин и Елена” с въртящи дървени колони, построена през 1870 г. от майстор Колю Фичето.

“При реставрацията са използвани само естествени материали-камък, желязо и дърво”, подчертава Емил Димитров.

Още щом прекрачат прага през масивната дървена врата на къщата, гостите се потапят в атмосферата и духа на 19 век. Докато се изкачват по масивното дървено стълбище, звучи песента за Хаджи Минчо. На стените пък са окачени портретите на членовете на фамилията на Никола Златев, както и снимки на старо Търново. На челно място е поставена масивна икона на Света Петка, чиито мощи през Второто Българско царство са се пазели в Търново и е била почитана като покровителка на старата столица.

“Открих иконата в къщата и тя бе реставрирана. Рисувана е от студент в началото на 90-години на миналия век”, разказва Димитров.

Уютната атмосфера на кокетното жилище е съчетание от исторически дух и обзавеждане с автентични старинни мебели и предмети с антикварна стойност от Франция и Стара Европа.

Дюкянът под къщата е бил една от първите лекарни /б.а.аптеки/ в старо Търново. Знае се, че бащата на Никола-Янаки Златев единствен е имал право да лекува турските ханъми. Емил Димитров разкрива, че възнамерява да постави и обелиск на видния търновски музикант и фотограф на фасадата.

Дюкянът под къщата е бил една от първите лекарни /б.а.аптеки/ в старо Търново. Знае се, че бащата на Никола-Янаки Златев единствен е имал право да лекува турските ханъми. Емил Димитров разкрива, че възнамерява да постави и обелиск на видния търновски музикант и фотограф на фасадата.

“Никола Златевата къща” е в старинната част на Велико Търново, по която минава основния туристически поток към крепостта Царевец. В близост се намират също улицата на занаятите, по-известна като Самоводската чаршия, музей “Възраждане и Учредително събрание”, катедралния храм “Рождество Богородично”, Регионална народна библиотека “Петко Рачев Славейков”, Мултимедиен център “Царевград Търново”.

В уникалната къща вече са отсядали англичани и германци и са останали възхитени от възрожденския дух, съчетан с удобство и лукс.

Емил Димитров се е специализирал в превръщането на стари постройки в истински архитектурни перли. Той е собственик и на друг хотелски комплекс, както и на известния пиано бар “Максимус” в централната част на старопрестолнината. В момента Димитров прави сериозен ремонт на бутиковия хотел и на нощното заведение. Обновява и просторната лятна тераса, от която се разкрива приказна панорама към историческите хълмове на Велико Търново.