Кабинките са най-екологичното решение

Основният извод от почти глобалното затваряне на света заради пандемията от коронавирус е, че никой няма да спре да пътува, но това ще се случва все по-регионално и с рязък скок в употребата на лични автомобили. Темите, посветени на екологията, кротко се свиха, защото залогът вече е здравето и животът на хората. За първи път от десетилетия насам, българите, които почиват по Черноморието, са повече от всички чуждестранни туристи, взети заедно. И точно в това беше проблемът на нашенци – нямаше къде да паркират колите си, защото цялото крайбрежие е замислено като печеливш бизнес за хотели-мастодонти, които се пълнят с гости, докарани със самолети. Но самолетите просто спряха и сънародниците, които не бяха склонни да загубят няколко дни между PCR тестове и чакане на границата с Гърция, останаха в България. Същият автомобилен и паркинг ад ни чака и през зимата и тогава не само зимните курорти ще се пръскат по шевовете от прииждащи автомобили, но и самите планини ще бъдат налазени от хиляди с ръмжащи мотори, защото няма кой да ги спре.

Отминаващото лято, което за десетилетия напред ще остане вододел в живота и икономическите процеси на човечеството, в нашата страна разкри прост, но изключително неприятен факт: не достигат паркинги там, където българите отиват да почиват. Световната глобализация рязко се преобърна към световна локализация и никой не беше готов за това колко всъщност са местните хора, които ще са принудени не само да останат у дома, но и да почиват у дома. Независимо дали се отнася до морски курорти, планински центрове, популярни или непопулярни места, зоните за паркиране се оказаха толкова недостатъчни, че хората щяха да се избият.

Досегашната статистика сочи, че в активни дни само в Пирин влизат до 4 200 автомобила дневно. Ако съдим по движението на българите от летните месеци, можем да допуснем, че тази бройка не само ще се удвои, но и произволно избраните места за паркиране ще нараснат в пъти. Нито една фирма с паяци няма да е в състояние да насмогне над своеволието и терора, на който ще бъдат подложени всичките ни планини.

Какво очаква Рила? Да добавим и Родопите, Витоша - количеството автомобили ще потопи планините в облаци от изгорели газове. И не – изграждането на нови и нови паркинги, които да осигурят удобно пребиваване на стотици автомобили едновременно, не е решение.

Единственият екологичен начин за придвижване на големи разстояния сред природата, с доказано нулеви вредни емисии, е превозването на хората с лифтове. Кабинките са безшумни, минават високо над всяка растителност и местообитания, автомобилите до един се спират преди началната станция на лифта, а всички малки и по-големи живи същества – от растителните до животинските видове се радват на спокойствие, тишина и чистота.

Отвратителните примери, които могат всяка седмица да бъдат дадени от Рила, не се дължат на хората, които се качват с лифта, а на безочливите, нагли и неудържими джипкаджии, които са готови да газят наред, само и само да си осигурят клиентела, без оглед на това как ровят земята.

Няма значение какъв обем вредни газове можем да посочим математически, що се отнася до автомобилите, които атакуват планините. Дори да допуснем, че всичките няколко хиляди дневно са електрически, тяхното постоянно нахлуване на територията гори, обитавани от диви животни, носи само вреда.

Два са начините по света за опазване на естествените природни обекти:

Там, където не се практикуват спортове, а само пеши туризъм, са изградени точно определени маршрути и е забранено както за екстремни велосипедисти, така и за домашни любимци. Последното би предизвикало бурен гняв у знаещото правата си българско население, но истината е, че кучетата са изключително вредни за естествените хабитати и екосистеми в национални паркове, обитавани от диви животни. Затова и питомни коне не могат да живеят там. С автомобили се стига до паркинг, който е извън парковата зона, и оттам нагоре никой и по никакъв начин не може да продължи моторизиран. В много случаи, когато е нужно туристи да преминат голяма дистанция до началото на природна местност, самата управа на парка подсигурява съответния транспорт и цената за него е включена в общата цена за вход.

Там, където се практикуват спортове в планините – ски през зимата и екстремно колоездене през лятото, се построяват лифтове, като така се отнема всяка възможност автомобили да навлизат в сърцата на планините, туристи да газят където им видят очите, а движението се осъществява само по специални трасета – и за велосипедистите, и за туристите.

В държавите, където съществува политика за опазване на околната среда, работата с екологичните организации е неразделна част от всеки етап на проектирането и стопанисването на природните зони. Става дума обаче за еколози с адекватно образование и компетентност, благодарение на която те не само участват в оценяването на всеки проект и отделят специалисти, които са част от надзора, но и гарантират устойчивостта на начинанието. Иначе казано: еколозите носят отговорност наравно с проектантите, инженерите и изпълнителите.

Какво не се случва в България?

Като начало – и най-лютите еколози нямат намерение да пазят природата, а само да вдигат много и възможно най-агресивен шум. Нито един от изявените у нас защитници на буболечки, патици и паяци, не е дал нито едно научно обосновано предложение за дългосрочна програма за здравословно ползване на планините.

Идеята всяка природна местност да бъде изцяло изчистена от човешко присъствие и да се оправя сама, както намери за добре е точно толкова смислена, колкото коя да е друга пълна забрана. Тези еколози обаче не само нямат против десетки хиляди коли постоянно да пъплят из горите и да спират където им е удобно, но в някакъв момент дори предложиха да бъдат изградени високопланински паркинги. Същите еколози нямат проблем пътищата на Витоша да бъдат задръствани по безобразен начин от автомобили всеки уикенд, стига лифтовете в планината да не бъдат обновени с нови.

Недомисленият законов текст, който счита изграждането на ново лифтово съоръжение на мястото на старото за „строителство в планината“, върши отлична работа на всеки, нарекъл себе си зелен активист.

Дали е възможно на Витоша хората да се качват с лифтове – от Симеоново, Драгалевци и Княжево? И то със съвременни, модерни, удобни, сигурни лифтове? Разбира се! Но всеки опит да бъде променена точката от закона, която погрешно е нарекла модернизирането на лифтови съоръжения „строителство“, среща агресивния и креслив отпор на утвърдените „сити“ и често – преситени – еколози.

Когато се качвате с кабинковия лифт на Боровец, можете - и дори е задължително - да се снимате вътре в кабинката и отвън. Подобно произведение на лифт индустрията е било актуално в държави като Швейцария и Австрия преди около 70-80 години. Тази кабинка напомня на умален модел на гъбка-червенушка на детска площадка, но наместо вътре да се спотаят три деца на пет годинки, там трябва да се съберат облечени със зимни дрехи четирима възрастни. Кабинките задължително се блъскат една в друга преди да потеглят, на междинната станция и когато спират, затова между тях са сложени омекотители. Положението би било комично и дори отлична атракция – вижте как са пътували с лифт почти в началото на историята на лифтовия транспорт, но уви – на Боровец избор за нещо модерно и комфортно няма.

Първият доказан лифт в света, със стоманени въжета, датира от 1644 г. в Полша, но поради липса на електричество, е теглен от коне. Когато Иван Вазов посещава Швейцария през 1893 г., изпада в изумление при вида на лифта на Шамони́. През 2020 г., когато всеки инфраструктурно модерен град в света предлага и градски въжени линии, у нас в най-реномирания планински курорт Боровец се клатят очукани железни консервни кутии с приковани към тях подобия на стойки за ски.

Лифтът Княжево-Копитото е първият кабинков лифт у нас, построен през 1961 г. с австрийско оборудване. Днес от него стърчат изкривени железа, защото той не работи от 28 години.

Историческа и екологична истина е, че в света няма по-безвредно и щадящо околната среда превозно средство от лифта.

И така, както Боровец отчаяно се нуждае от модернизация на допотопното си съоръжение, точно толкова от втори лифт се нуждае Банско. Хората, които обичат спортуването на открито няма да изчезнат през предстоящата зима, както и през всички зими, които тепърва идват. Кратки, дълги, с обилен сняг или с повече изкуствен, за щастие любителите на белите спортове ще се множат. И те не заслужават унижението на морално остарелите съоръжения, те не заслужават да бъдат изтезавани с многочасово чакане в безкрайни опашки.

Ако някога у нас бяхме разчитали на компетентната помощ на еколози, те щяха още преди години да направят разчети за това още колко писти ще гарантират комфорт за скиорите и как обновяване на сегашната и построяване на още една кабинка ще създадат заслужен комфорт и модерност за целия курорт Банско.

Пампорово си няма кабинка, но това не е проблем, ако седалките са достатъчно и се движат в добро темпо. На Пампорово обаче нищо ново не се случва.

Ако съществува екологична идея у кого да е от предводителите на шумни зелени акции, които са винаги „против“, сега е моментът планините да бъдат спасени от предстоящото попълзновение на десетки хиляди коли по високите пътища, които никога не са били предвидени за подобна бензинова агресия.

Локализирането на туризма за неизвестен период оттук насетне изисква бързо взимане на мерки, които да гарантират истинско опазване на природата, отдалечаване на колите от парковете, повишаване активността на хората в името на тяхното здраве. Това е простият план. Сложният изисква укротяване на личните интереси и страсти от страна на онези, които наричат себе си „зелени“, защото с настоящето безогледно автомобилно попълзновение към сърцата на планините, нищо зелено няма да остане.