Средният осигурителен доход на висшистите нараства сочи новото издание на Рейтинговата система

Най-високи възнаграждения взимат завършилите определени специалности в Алма матер, Американския и НБУ

“Демографския бонус” за университетите до 2028 г.

“Медицина” учат 13 271 студенти у нас, като половината от тях са чужденци.

От 2700 лв. нагоре взимат висшистите, завършили “Математика”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Медицина” и “Обществено здраве” у нас, а най-високо платени са тези с диплома по “Информатика и компютърни науки” - 3456 лв.

Посочените кадри се реализират най-добре на пазара на труда, сочи новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2022 г.

Тясравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи аспекти като на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

На ниво конкретно висше училище за поредна година най-високи облагаеми доходи получават завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите “Администрация и управление” в Американския университет (4568 лв.) и “Информатика и компютърни науки” в Нов български университет (4333 лв.).

Средният осигурителен доход на завършилите университет също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.

Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления “Медицина”, “Фармация” и “Стоматология” е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите “Военно дело” и “Математика”, отбеляза Георги Стойчев, ръководител на консорциума, който изготвя рейтинговата система по поръчка на МОН. По думите му практически безработни висшисти нямало, но много зависиело какво и къде са завършили.

Стойчев посочи и че за втора поредна година броят на студентите е над 200 000, което означава, че негативната тенденция да намалят е преодоляна. В същото време заяви, че този “демографски бонус” университетите ще получават в следващите 7 години, но след 2028 г. се очаква рязък спад отново.

Сред положителните тенденции бе посочено и че чуждите студенти у нас продължават да стават повече и вече са над 8%. Масово те избират да учат “Медицина”, като в това направление вече са 58% от всички студенти. “По този показател сме сред лидерите, ако не и лидерът сред страните в Европейският съюз”, посочи Стойчев. По думите му намаляват българските студенти, които отиват да учат в чужбина - завършилите, които не се осигуряват в България, са под 17% при над 25% през 2014 г.

В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията “Педагогика” (709) и “Педагогика на обучението по...” (366). Най-голямо намаление има в направление “Икономика” (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Следват го “Педагогика” със 17 083 обучаващи се и “Медицина” с 13 271.

На този фон бе отчетена и огромната фрагментация на висшето образование у нас. Оказва се, че в първите 9 университета се обучават половината студенти, като останалата половина си делят 43 висши училища. Имаме 13 вуза с под 1000 студенти, и 3 - с под 100 студенти.

Най-много се обучават в СУ “Св. Климент Охридски” - 19 999, след това е Пловдивският университет “Паисий Хилендарски” с 16 934 и УНСС с 14 610.

И тази година СУ “Св. Климент Охридски” е на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. А на трето място е Медицинският университет в София, който е първи в четири направления от общо 5 в класациите.

Отличниците ги приемат “Право”

Нисък бал може да означава добра реализация

В “Металургия” се влиза с 4,29 успех от дипломата, но реализацията след това е почти 100% и добре платена.

С най-нисък успех от училище приемат първокурсниците в направление “Металургия” (4,29).

След като завършат обаче се реализират изключително добре, тоест тези специалности имат висока добавена стойност, посочи Георги Стойчев. Заплатите, които взимат след това, започват от 2500 лв. нагоре.

В същото време продължава да е най-голяма конкуренцията сред кандидатите за “Медицина”, които влизат с поне 5,58 от дипломата за средно образование, следва “Фармация” (5,56), “Стоматология” (5,53) и “Ветеринарна медицина” (5,40).

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите в направление “Администрация и управление” на Американския университет (5,78), следвани от тези в “Право” на Софийския университет (5,74) и в “Медицина” на Медицинския университет - София (5,69).

Проф. Сашо Пенов, служебен министър на образованието: Безработицата сред дипломираните спада до 2% 

Поне две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 година - по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите, отбеляза министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в Министерството на образованието и науката.

Министърът посочи, че независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година, уточни той.

Георги Стойчев: 60% от завършилите „Педагогика“ стават учители

Важно е да отбележим какво работят завършилите “Педагогика на обучението по....”, едва около 43% завършили през последните 5 години се реализират като преподаватели. Тоест голяма част от тези хора, които ги обучаваме, МОН ги стимулира, дава стипендии и има по-лесен прием, не се реализират като учители, въпреки инвестицията на държавата. Или професията не е достатъчно привлекателен или за някои типове кадри, които ние произвеждаме, няма достатъчно работи места.

Ако вземе за пример Националната музикална академия най-голяма част от завършилите там педагогика не работят като учители, а като музиканти и пр. Под 30% упражняват преподавателската професия.

Но ако сравним “Педагогика” ще видите, че там много по-голям дял се реализират като учители или 59%. Причината за това е, че там се подготвят за учители за началния и предучилищния етап на образование и те са взаимно заменяеми.