Да си председател на ООН - една от най- високопоставената и уважавана длъжност в международните институции - има предимството, че можеш да казваш всичко, но в същото време казва едно голямо нищо.
В интервю пред френския ежедневник Le Monde, Антониу Гутериш заяви, че „ООН и НАТО ще оцелеят и във втория мандат на Тръмп“.

Без значение кой заема този пост, авторитетът на най-високата длъжност в ООН е безспорен - според чл. 99 от глава 15 от Устава на ООН, озаглавена „Секретариат“, генералният секретар „може да привлече вниманието на Съвета за сигурност върху всеки въпрос, който по негово мнение би могъл да застраши поддържането на международния мир и сигурност“. Член 100 продължава: „При изпълнение на своите задължения Генералният секретар и персоналът не могат да искат или да получават инструкции от което и да е правителство или от която и да е власт извън организацията. Те трябва да се въздържат от всяко действие, което би могло да се отрази върху положението им на международни длъжностни лица, отговорни само пред организацията..“ Какво излиза от този текст? 

Генералният секретар на ООН разполага с автономност и независимост, но никъде в тези текстове не предполагат и не предвиждат истинска власт и вземане на решения. Всъщност както и трябва да бъде. Но това означава, ролята на ООН и нейния най-високопоставен служител трябва да се изчерпва само с голословни изказвания, декларации и актове, зад които реално не стои нищо - нито сила, нито санкция. Уважаваната международна организация ООН, както и специализираните u организации - ЮНЕСКО, СЗО и други от години изчерпват дейността си с декларации, с които се „призовава“, „осъжда“, „приветства“ и други, които всъщност не променят нищо. Нито се предлага решение, нито се прилагат действия. И ето едни въпроси, които си висят в нищото, омацани във витиевати слова:

1. Какво направиха международните организации, когато през 2015-2016 г. „Ислямска държава“ рушеше древния град Палмира, които е обявен за част от културното наследство на ЮНЕСКО?

Отговор: ЮНЕСКО „осъди“ унищожението на града и „поиска“ разрушаването на културни паметници да бъде обявено за военно престъпление.

2. Какво направиха международните организации, когато същата Ислямска държава започна изтреблението йезидското малцинство в Ирак през 2014 г.?

Отговор: Според ООН, 6 години след геноцида, „международната общност трябва да приоритизира справедливостта за йезидската общност“.

3. Какво прави ООН за съвременните форми на робството, разпространени в някои части на Азия и Африка?
Отговор: ООН създава множество конвенции в защита на човека през годините, но независимо от тях тези престъпни практики остават и няма санкция за тях.

4. Какво направи ООН за климатичните промени, щом Протоколът от Киото от 2005 г. позволи на големи замърсители като Китай и Индия да не поемат задължения за намаляване на вредните емисии, и позволи търговия с квоти на вредни емисии?
Отговор: ООН покани дете с психическо заболяване да направи обръщение пред световните лидери за промените в климата през 2019. Грета Тунберг не е нито учен, нито експерт, но получи платформа, от която да отправя послания и искания. Участието u в такъв форум беше излишно и не доведе до нищо.

5. Какво прави Световната Здравна Организация по повод на пандемията от коронавирус?
Отговор: от началото на годината СЗО дава информация, статистика и препоръки за борба с вируса.
Нито един от тези глобални проблеми не може да се реши самостоятелно и всеки изисква реални действия, както на национално ниво, така и на международно ниво.

Изказването на Гутериш как ООН и НАТО ще оцелеят и през втория мандат на Тръмп е странно и смехотворно. Толкова ли е всемогъщ и всесилен Тръмп, че негов евентуален втори мандат би могъл да катурне световна организация като ООН, която е по-стара от него самия? Ако Тръмп е виновен за нещо, спокойно - ООН ще направи декларация и ще „осъди“ това поведение.