НАТО тръгва по света да проси пари, за да удържи Киев на руския напън

Оръжията и боеприпасите на победата ще бъдат и завоюваните, и защитените територии

Зад кулисите на срещата на върха в Брюксел – мир срещу земи и Киев в Алианса

На срещата на високо равнище в средата на миналата седмица в Брюксел външните министри на страните-членки на НАТО преплетоха военната стратегия с политическото послание за Владимир Путин – Алиансът не изоставя Украйна и дори се готви да я приеме в трансатлантическия клуб. Иначе казано, Блокът не смята, че Киев е на ръба на колапса, че трябва да вдигне бяло знаме, както го призова неотдавна папа Франциск. Още повече, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен успокои колегите си, като им обясни, че от Конгреса във Вашингтон пристигат „положителни сигнали“ за скорошно отпускане на блокираните от миналата есен 60 млрд. долара помощ за воюващата страна. И всички министри приеха прогнозите на Блинкен за чиста монета - доставките на оръжие от САЩ скоро ще бъдат възобновени и следователно украинската отбрана ще остане най-малкото непробиваема на позициите й в момента. Освен това първите дипломати на страните от Алианса стигнаха до извода, че на този етап руската армия няма сили да се разгърне още повече на украинска територия – тя може да пробие в един сектор, но не и по цялата линия на изключително дългия фронт.

Във всеки случай, с изключение на Унгария, в Брюксел министрите на външните работи на 32-те държави от Алианса се обединиха около мнението, че не могат да се ограничат с изчакване на благоволението на парламентаристите във Вашингтон. Тоест трябва незабавно да бъдат предприети други инициативи, които да осигурят на първо време на Киев така желаните от Володемир Зеленски и неговото обкръжение системи за противовъздушна отбрана, при това най-добрите в момента според украинските военни – американските „Patriot“. Но за тях трябват много пари, бюджетите на 32-те се намират под неимоверния натиск на вътрешните дългове и за да набавят средствата, участниците в брюкселския форум решиха да повторят формулата, вече успешно изпробвана от Чехия. Става дума за организираното от правителството в Прага събиране на средства на доброволни начала, на което откликнаха 15 държави, изръсили се с около 1,8 млрд. евро за закупуване по световните пазари на 1 млн. артилерийски снаряда за украинската армия. И в Брюксел бе решено да се потърсят по същия начин пари за „Patriot“ или други противоракетни батареи като например „Samp-T“, тоест страните от НАТО да започнат да просят из панетата средства за нужните на Киев оръжия. Като за лидер на операцията бе определена Германия, чиято външна министърка Аналена Бербок обеща в белгийската столица на украинския дипломат №1 Дмитро Кулеба: „Ще отнеса искането ви на европейско и световно ниво, само и само да укрепим вашата противовъздушна отбрана“. 

Внимателният прочит на написаното до тук поставя основателно въпроса: а какво става после, когато американските или купените оттук-оттам с изпросени пари оръжия пристигнат в Украйна, дали те ще бъдат само за отбрана или в основата на нова контраофанзива срещу руснаците? Най-вероятно нито едното, нито другото, защото според някои авторитетни германски, италиански и френски външнополитически анализатори допълнителната бойна техника и укрепването чрез нея на потенциала на украинските въоръжени сили, би трябвало да са предпоставка... за старт на мирни преговори! Които да завършат с преотстъпването на Русия на завладените от нея територии и със „запечатване“ на границите, както и с приеманото на останалата част от Украйна в НАТО и гарантирането на нейната сигурност. Нещо като разделянето на Германия през 1955 г. на Западна и Източна.  Разбира се, миналата седмица в Брюксел никой не е подхващал официално темата, тя не е била „изваждана на масата“, но както писа римският всекидневник „Република“, била е в устата на всички. И съответно е била разисквана усилено зад кулисите, тъй като идеята за подкрепено от САЩ подобно споразумение в случай на поражение на Джо Байдън на президентския вот през ноември, вече не е чужда на никого.

Като в Брюксел най-напред генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, а след това Антъни Блинкен, наистина наблегнаха на няколко пъти, при това сякаш нарочно да бъдат чути добре, върху „все по-реалната перспектива“ за приема на Украйна в НАТО. Според наблюдателите причините за „апломба“ са две, като първата е тази, че евентуалната размяна „територии срещу членство“ се смята от много западни експерти за твърде възможно решения за прекратяване на войната, макар и в момента да не се радва на особени политически адмирации. За нея не иска да чуе засега и Зеленски, но в интервю в неделя за „Би Би Си“ Столтенберг му подсказа ясно, че трябва да е готов на компромиси. Втората причина изглежда доста по-конкретна – много западноевропейски правителства и самият Бял дом вече са убедени, че именно „менкането“ може да бъде картата за разиграване в ръцете на Доналд Тръмп, ако спечели изборите през есента. Ами бившият американски президент многократно е обявявал, че ако се завърне като „главнокомандващ“ във Вашингтон, той светкавично ще приключи спора между Москва и Киев. И именно размяната на земя срещу членство в НАТО би бил ходът, с който Тръмп да си извоюва ролята на „миротворец“, още повече, че сигналите засега от Кремъл на подобна „линия“ не са съвсем отрицателни.

Та точно завръщането на бившия президент в Овалния кабинет според не един и двама западноевропейски анализатори налага необходимостта от ускоряване на помощта за Киев. Не случайно генералният секретар на НАТО специално наблегна в Брюксел на необходимостта да бъде сътворена схема, чрез която военната подкрепа да стане постоянна, а не обвързана с несигурността на политиката. А ако въпросната помощ бъде осигурена о време, Украйна ще може да запази възможно повече своя територия, тъй като въоръжените й сили ще се сдобият с още оръжие, боеприпаси, а защо не и с личен състав.

Руснаците пък вече започнаха контраофанзивата, още повече, че терористичната атака на ИДИЛ край Москва послужи като мотив за все по-ожесточени атаки и бомбардировки. Иначе Кремъл е наясно, че 2024 г. ще бъде все така година на ожесточени сражения и ще се стреми да завоюва нови и нови територии. Най-малкото защото в Москва определено смятат, че 2025 г. ще бъде тази, през която може да се стигне до примирие и нейните дипломати трябва да седнат на масата на преговорите със силни карти.

Така че по същество, руският президент Владимир Путин няма интерес сега да преговаря за мир или върху някаква друга опция за спиране на войната с Джо Байдън. Ще го направи с новия или с потвърдения обитател на Белия дом. Дотогава Русия трябва да се сдобие и да затвърди добри изначални позиции за преговори. Тоест да завладее едри „парчета“ от Украйна, а Киев и неговите съюзници ще трябва, до колкото могат, да не им го позволят. Знаейки и двете страни прекрасно, че пролетта е сезонът на войната на бойното поле, при това най-жестокият. И че едва през 2025 г. ще се отвори друг сценарий, в който оръжията и боеприпасите ще бъдат преди всичко завоюваните или добре защитавани територии.

С две думи мир в Украйна може да има догодина, но не и до амина, тоест завинаги.  Защото дори и според оперираните от върл национализъм руски коментатори, докато съществува Москва на този свят, тя няма да се примири с Киев в границите на друга държава. Но дали това го осъзнават Байдън, Блинкен, Столтенберг и т.н., ако наистина желаят мир до амина в Източна Европа?!