За някои хора, предимно от левите либерали, Джордан Питърсън е един от големите злодеи в днешни дни. За други той е най-влиятелният модерен интелектуалец, водещ движение за успешно, консервативно и разумно общество. Единственото, което е безспорно, е че Питърсън има сериозна репутация като учен и е една от най-популярните фигури в света. 

Канадският учен има Ютюб канал с близо 7 милиона последователи, а в социалната мрежа Туитър е следван от 4.1 милиона души. Преподавал е в Харвард, след което в университета в Торонто и има множество публикации, както и сериозен опит като клиничен психолог. Книгата му “12 правила за живота - противоотрова срещу хаоса” е бестселър с 5 милиона продадени копия в света. Той е в България именно да популяризира новата си книга - “Отвъд реда - още 12 правила за живота”.

В нея Питърсън проповядва своята елегантна идеология за успешен живот, която е най-известна с простият му съвет: “Изчисти си стаята!”. В този съвет обаче се съдържа дълбока мисъл и теория, която канадският учен описва като опит да се въведе ред, който често е много по-труден, отколкото си мислим. И процесът на изчистване ни учи на важен урок колко трудно може да е подобно начинание, но колко важни са ежедневните ритуали, които заемат огромната част от живота ни.

Питърсън стана популярен със своето съпротивление към канадски закон, който криминализира ползването на грешно местоимение за различните джендъри. Професорът се явява пред канадския сенат и заявява, че няма намерение да нарича учениците си “ксир” и “ксър” (бел.ред. - нов вид местоимение за тези, които се идентифицират безполово) и е против налагането на диктатура върху езика.

Впоследствие той се явява в редица популярни подкасти, където повтаря идеята си, че не трябва професори, артисти, писатели и музиканти да се огъват от напрежението да ползват нов език, нови методи и да следват тези политически идеологии, а трябва да се изправят и да спрат да цензурират мислите си.

Опонентите му го наричат “сексист”, “расист” и дори “нацист”. Самият Питърсън обаче смята себе си за “класически либерал”, от британския вид. Едно е сигурно - всеки път като се надигне протест, който се опитва да го заглуши, професорът става все по-популярен.