Русия се държи варварски в Сирия, виновна е за притока на бежанци в Европа, участва в отравянето на Навални и ескалира напрежението със Запада, казва Фридрих Мерц

Кандидатът за председател на управляващата партия иска по-строга политика към Москва

Фридрих Мерц, кандидат за поста председател на управляващата партия Християндемократически съюз (ХДС) в Германия и възможен наследник на Ангела Меркел, в интервю за влиятелния вестник Bild нарече операцията на руските военнокосмически сили в Сирия „варварски действия“ на руската армия. Освен това потенциалният кандидат за канцлер подкрепи по-строгата политика в отношенията с Москва поради ситуацията с блогъра Алексей Навални. Според него ескалацията на напрежението в двустранните отношения не идва от Германия или Европа, а „изключително от Русия“.

Добавяме, че по-рано Мерц поиска да се въведе временен мораториум върху изграждането на газопровода „Северен поток-2“ (СП-2). В това отношение позицията на вероятния бъдещ лидер на ХДС е поразително различна от линията на поведение на канцлера Ангела Меркел. По-рано тя настоя, че „СП-2“ е чисто икономически проект, който трябва да бъде завършен. Вярно е, че по-късно Меркел обяви, че Европа трябва да вземе окончателното решение по проекта.

В същото време Мерц не е нова фигура за немската политика. В началото на 2000-те години местните медии с основание го смятаха за изгряваща звезда на ХДС, но през 2004 г. той загуби борбата за власт от Ангела Меркел. Напускайки своя партиен пост и позицията на ръководител на фракцията на ХДС в Бундестага, Мерц става успешен бизнесмен и оглавява ''Атлантическия мост'', трансатлантическа организация, която всъщност е защитник на интересите на САЩ в Германия.

През 2018 г. Мерц реши да се върне в политиката и представи своята кандидатура за нов председател на партията. Но той отново се провали: на втория тур на изборите той загуби от Анегрет Крамп-Каренбауер
(наричана накратко AКК). Много медии, включително вестник ''Взгляд'', обосновано нарекоха AKK наследник на Меркел, но през февруари 2020 г. тя загуби своите шансове да стане канцлер на Германия, като по този начин изостри вътрешнопартийната борба и позволи на Мерц отново да претендира за ролята на наследник на Меркел.

Припомняме, че изборите за Бундестаг, които ще доведат до формирането на новото правителство на Германия, трябва да се проведат в периода от август до октомври 2021 година. Това ще бъдат първите избори за парламент на Германия, в който Меркел няма да води ХДС.

По отношение на отношенията с Русия, първо, Мерц е дългогодишен привърженик на санкциите срещу Москва. На второ място, според него „Русия много ни затруднява живота“. Както пише „Дойче веле“, той веднъж „се упрекнал, че е пренебрегнал, заедно с другите немски политици, предложението на президента Владимир Путин за създаване на общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток в началото на 2000-те“.
Междувременно конкурентите на Мерц в борбата за поста на канцлер на Германия все още не са много активни в медиите. Говорим предимно за двамата политици - Армин Лашет (премиер на Северен Рейн-Вестфалия) и Маркус Зьодер (премиер на Бавария, с когото руският президент Владимир Путин се срещна през януари 2020 г.).

„За разлика от тях, Мерц е очевидно свързан с външни играчи. Съвсем наскоро той беше шеф на надзорния съвет на инвестиционната компания BlackRock-Deutschland, представителство на международната компания BlackRock с главен офис в Ню Йорк. Затова интервюто на Мерц изглежда по-скоро на отчет, че той подкрепя правилния дневен ред за САЩ“, каза Валдемар Герд, депутат в Бундестага от ''Алтернатива за Германия'' (AfD), пред ''Взгляд''.

Според депутата, основният казус на първичните избори в ХДС няма да е избора на бъдещия канцлер, а „колко суверенен ще бъде изборът на немския народ“. „Нормалните отношения с Русия и проблемите със сигурността в Европа са жизненоважни за Германия. Икономиката ни е подкопана от коронавируса, така че ако продължаваме да изграждаме пречки пред развитието на своите бизнес отношения с Русия, това е все едно да отрежем клона, на който седим“, казва Герд.

„Но не може да се гради политическа кариера в Германия на базата на постулатите за дружба с Русия. Заради това всички кандидати се опитват да се превъзхождат взаимно в лоялност към своите куратори. Това се отнася не само за борбата срещу „СП-2“, но и за историята с Алексей Навални, както и позицията на Берлин в конфликта в Украйна и позицията на правителството на ФРГ по отношение на кризата в Беларус “, обясни Герд.

На свой ред немският политолог Александър Рар смята, че Фридрих Мерц и обкръжението му изразяват „същото мнение, което излъчват чрез така наречените независими медии, чието ръководство е свързано с трансатлантически кръгове“. „Това е важен фактор, тъй като“ четвъртата власт“ е изключително влиятелна в Европа и Германия като цяло и ако те започнат координирана кампания срещу някого, тогава политиците трябва да се съобразяват с това“, каза Рар в интервю за вестник ''Взгляд''.

В същото време той отбелязва, че около Меркел все още има група от конструктивни политици. Един от възможните кандидати за поста лидер на ХДС е Армин Лашет, който иска да продължи прагматичен курс към Русия.

„Ако Лашет дойде на власт след Меркел, тогава не се страхувам за руско-германските отношения. А ако дойде Мерц или друг кандидат, ще бъде много по-лошо. Ще има тих ужас. Те няма да толерират мнения, които считат за проруски, а отношенията с Москва ще се усложнят сериозно“, прогнозира експертът.

„Отношенията с Русия също могат да се влошат, ако Социалдемократическата партия напусне правителствената коалиция и някой активен и последователен русофоб поеме поста на външен министър вместо представителя на СДПГ Хайко Маас. Тогава Германия ще води външната си политика спрямо Русия в същия дух, като например Великобритания и Полша. Това е най-лошият сценарий, но в него има и известен реализъм“, заключи Рар.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов