Нова книга ни отваря очите и обръща внимание на многото жени, които се бореха да бъдат чути в индустрия, доминирана от мъжете

Създали промяната в новинарските организации

Страната с най-строги ограничения в тази област безспорно е Турция

„Получаването на един имейл от него, за да му се обадя, за мен беше лудост“, каза авторката и журналистката Брук Крьогер, разказвайки ми как е стартирал най-новия u проект - „Неустрашима“, който разказва дългата два века история на жените в журналистиката, която започва с молба за телефонно обаждане от мъж-редактор. „Имах някаква представа кой е той, знаех го. Знаех, че е старши редактор и го потърсих доста бързо“.

Въпросният човек беше Джонатан Сегал, вицепрезидент на Knopf, който беше публикувал седем книги, получили наградите „Пулицър“. Той предлагаше на Крьогер задачата на живота u. Сегал беше установил, че няма добра книга, която да обхваща историята на жените в журналистиката в САЩ и се надяваше, че Крьогер ще пожелае да я напише.

„Той търсеше история за жените в журналистиката, но не можа да намери такава и смяташе, че тази книга трябва да съществува. А аз не получавам такива покани постоянно. Искам да кажа, че това изобщо не е моята карма“, каза Крьогер.
Крьогер сподели, че единственото сравнимо неакадемично заглавие, което е успяла да намери, е „Дамите в пресата“ от 1936 г. на Ишбел Рос, писателка и авторка на нехудожествени книги, известна с това, че изтъква невъзпятите жени като Елизабет Блекуел, която е запомнена като първата жена в САЩ, получила медицинска степен. В продължение на почти 100 години не е публикувана нова книга за широката аудитория, документираща приноса на жените в журналистиката. Със сигурност беше времето това да се актуализира, особено като се има предвид, че въпреки че „Дамите в пресата“ на Рос е значително постижение, макар че работата u може да бъде критикувана, и наред с другите неща, тя не включва нито една чернокожа жена сред 300-те журналистки, които бяха отбелязани.

С поканата, отправена u от Сегал, Крьогер се подготви да отложи плановете си за пенсиониране и да се заеме с новия голям проект. Тя отбеляза, че ще има значителната работа и това, което в крайна сметка ще стане „Неустрашима“, донякъде ще удовлетворение за нейната 40-годишна кариера като журналист. „Работя върху този материал по един или друг начин от дълго време, така че бях подготвена по някакъв начин да напиша това. Освен това съм преживяла голяма част от това сама и голяма част от работата ми е проследила тези пътища. Така че това не беше съвсем ново нещо за мен“.

Тя започна с 1840 години с журналистката-пионер Маргарет Фулър, а „Неустрашима“ имаше за цел да документира как жените са променили американската журналистика. Това включва например как жените са преобразили военните репортажи по време на Втората световна война, когато на тях най-вече им беше разрешено да отразяват вътрешния фронт. „Повечето бяха ограничени до цивилните истории, така че, след като бяха ограничени, те се възползваха максимално от това“, каза Крьогер. „Те показаха инициатива и помогнаха за създаването на формата, защото сега аз мисля, че това е станало толкова важна част от военния репортаж, колкото всяка друга, което не мисля, че е била тогава. И с това баланса се накланя“.

Крьогер продължи да обяснява как жените също са създали промяната в новинарските организации, трансформирайки начина, по който медийните институции „променят начина, по който вие се грижите за хората, които си вършат работата“.
Както става ясно от предговора на Крьогер за книгата, „Неустрашима“ не е опит да се създаде нов канон, а това да разкаже как жените са успели да успеят в една област, в която „мъжете са доминирали през 180-те години от началото на масмедиите“. Водени от въпроси като „Кои истории най-добре илюстрират с какво са се сблъскали жените в професионалния си живот?“ и „Ако приемем, че талантът и упоритата работа са свързани с произхода, привилегиите, стратегията, харизмата, стила, външния вид, застъпничеството, връзките или късмета в тяхното кариерно изкачване?“ книгата се фокусира силно върху историите за трансформацията и иновацията.

„Целта ми беше да представя степента, в която гледната точка на жените е променила институциите“, каза Крьогер. „Мисля, че правя доста добър аргумент за това как те са променили американската журналистика. Това е опитът на жените в тази област и какво са преодолели, какво са направили, какво са допринесли. Това биха били трите цели. Не да канонизираме нови хора, въпреки че и това би било чудесно хората да си получат заслуженото. Това е сателитен поглед, а не поглед от хеликоптер“.

Друго нещо, което „Неустрашима“ демонстрира, е, че докато определен брой наистина надарени жени успяха да намерят начина да успеят в сферата, доминирана от мъже, едва наскоро природата на журналистиката се промени, предоставяйки по-голямо равенство и достъп отвъд тези малцина късметлийки. Според Крьогер това е нещо, което наистина се е появило едва през последните няколко десетилетия, когато жените стават все по-малко символични фигури или индивиди, принудени да работят в определени нежелани ритми и вместо това те стават централни играчи в тази област.

„Направих анализ на спечелените награди „Пулицър“ за всяка година - наистина съм маниак, нали знаете, супер маниак“, казва Крьогер. „Така, че са необходими 20 години, докато първата жена спечели наградата „Пулицър“ и това е Ан О’Хеър Маккормик, през 1937 г. и след това след още 14 години, докато Маргьорит Хигинс я спечели за отразяването си на Корейската война. За разлика от анализа, който направих на 10-те най-добри истории за годината - от 2000 до 2009 г. само 4 от 10 бяха от жени, а в следващата група до 2020 г. 7 от 10 бяха от жени. Колко впечатляващо е това?“.

Освен че навлиза в голямата трансформация в областта на журналистиката, „Неустрашима“ е и наслада за многото лични истории, които разказва. Крьогер сподели как една тема, която е открила, е, че „жените разцъфтяват след 40, което ми хареса в тази книга!“. Тя също беше впечатлена от степента, в която жените успяха да се възползват максимално от своите умения като хора, за да успеят, въпреки невероятните количества пристрастия и сексизъм. „Хора като Маргарет Фулър и толкова много от тези жени бяха майстори в тази област. Чувствам, че това е наистина страхотен съвет за една кариера. Искам да кажа, кой можеше да направи това през 1840 г.?!“.

В крайна сметка Крьогер ми каза, че е вдъхновена от собствените си студентки по журналистика, за които тя вярва, че представляват невероятния нов талант, който ще продължи да трансформира журналистиката през следващите десетилетия. Освен това тя има предвид, че природата на журналистиката е, че тя е предназначена най-вече да изчезне, което означава, че може би някой от тези нейни студентки в крайна сметка ще я наследи в написването на следващата глава от тази история. „Журналистиката е ефимерна, и ни е писано да изчезнем, но всичко е наред, защото това е естеството на работата. Не можете да се чувствате зле от това, защото днес всичко е свързано с работата. Когато някой оцелява в това, това е наистина нещо необикновено“.

(Превод за "Труд news" - Павел Павлов)