Чудотворна икона на Света Богородица помага при 340 заболявания

Основната реконструкция на покрива, иконостаса и дърворезбите е извършена благодарение на Дирекция „Реставрация“ ЕАД

Храмът на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“ е напълно обновен. В основната реконструкция на святото място са вложени над 600 000 лева. Средствата са осигурени по Оперативна програма за Развитие на селските райони. Изпълнението на мащабния проект е дело на Дирекция „Реставрация“ ЕАД към Министерството на културата.

„Извършена бе пълна реконструкция на покрива на храма, който бе в окаяно състояние, беше подгизнал от течове и се рушеше. Направен беше и цялостен вътрешен ремонт, а иконите, дърворезбите и иконостасът са реставрирани. Кубетата вече греят с обков от златиста ламарина. Благодарни сме на изпълнителния директор на „Реставрация“ ЕАД проф. Венелин Терзиев, който като истински българин, родолюбец и професионалист съдейства за възстановяването на светинята. Строителните дейности бяха извършени много качествено и в срок от около 2 години“, сподели пред „Труд“ отец Стоян, който е администратор на светата обител.

Духовникът разказва, че на мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановяването на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван. По време на Чипровското въстание през 1688 г. той е унищожен и до 1850 г. бил наричан от местното население „пустият манастир“. В периода 1850-1853 година светата обител е възстановена по инициатива на свещеник Петко Илиев и със съдействието на архимандрит Дионисий и неговия брат Гедеон. Изграждането на манастирската църква отнело 6 години, като архимандрит Дионисий успял да откупи от османската власт правото да построи храм по-голям от джамия.

В светата обител било разкрито килийно училище, което развивало активна просветна дейност. Манастирът е бил и средище на националноосвободителните и църковни борби. Той се превръща и в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“.

Манастирът е действащ и се обитава от монашеско братство от игумен и четирима послушници. Сгушен е в полите на Стара планина в Северозападна България и е цялостен ансамбъл от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи /б. а. - архитектурен елемент с формата на мидена черупка/ и с два странични параклиса - „Св. Св. Козма и Дамян“ и „Св. Йоан Кръстител“. Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на храма са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът притежава един от най-красивите олтарни иконостаси с истинска филигранна изработка в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони рисувани от Станислав и Никола Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика /б. а. - предверие/ се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие.

В манастира се пази чудотворна икона на Света Богородица, която била открита преди няколко години зазидана в градежа на една от сградите. Иконата се явила в съня на софиянка, която никога не била ходила в Лопушанския манастир. В пророческия сън християнката видяла в коя стена е скрита иконата. Игуменът изслушал жената и накарал монасите да проверят дали е така. Когато извадили иконата, се оказало, че благодарение на каменното покривало се е запазила непокътната над 3 века от вредните влияния на въздуха.

Оттогава чудодейната икона е на видно място в църквата и е помогнала на много хора. Смята се, че целебната u сила се крие в невероятно красивия сребърен обков, с който е украсена. Според реставратори инкрустацията е уникална и датира от преди 340 години, а поне половината от това време иконата е прекарала запечатана в стената. Според вярващи щом обковът е толкова стар, това означава, че тази икона помага поне при 340 заболявания.

„Който се помоли с вяра пред лика на Света Богородица, получава изцеление. Свидетели сме на истински чудеса. Помощ търсят предимно бездетни семейства. След като се сдобият с рожба идват в манастира за кръщавки“, разказва отец Стоян.

Друга забележителност на манастира е 5-метрова дървена статуя на Свети Йоан Предтеча. Изваяна е от огромна секвоя, посадена в чест на раждането на цар Симеон II, но клоните u започнали да пречат на манастирските сгради. Статуята е изработена от майстор Марин от Червен бряг, който всички наричат Мичо. В продължение на 18 години той е живял и работил като художник в Либерец, Чехия. Близо месец му е отнела резбата на благославящия Йоан Кръстител със свитък от Новия завет в лявата ръка.

„Това е най-голямата дървена статуя не само на Балканите, но и в Европа. Защитена е от влага и суша с импрегниращ разтвор. От останалия дънер на секвоята майстор Мичо издълба разтворено Евангелие с картини от житието на Христос. Произведението също е поставено в двора на манастира“, споделя отец Стоян.

Монахът допълва, че Лопушанският манастир през последните години се утвърждава като духовно-просветен център. Много поклонници се стичат в светата обител, за да слушат беседи изнасяни от духовниците. През лятото пък в манастира се организират безплатни детски лагери.

„Децата летуват на смени от по десет дни. По време на пребиваването си те се посвещават в духовните ценности, получават религиозна просвета. Освен това всеки ден спортуват и са сред китната природа и екопътеките, като организираме разнообразни излети и игри. По време на лагера осигуряваме екип от готвач, психолози, педагози, лекар, богослови“, разкрива отец Стоян.

Интересът към летните детски лагери нараства и заради това предстои разширяване на легловата база на манастира, чийто капацитет в момента е 25 места.