Надписи на тридесетина езика, които призовават да има повече любов, са първото нещо, което вижда всеки пристигащ в Рио в кулоарите на огромното летище. Но наред с традиционно доброто бразилско настроение и безспорната положителна емоция от кацането в града на Исус бързо-бързо идва тежкият сблъсък с реалността.

Само стотина метра по-надолу по коридора насреща идва бързият влак. Под формата на огромна опашка от пътували минимум 20-ина часа изнервени хора, които чакат паспортната проверка. Многобройни служители - униформени и доброволци, старателно обясняват, че бразилците трябва да се движат отляво (т.е. - свободно), а останалите отдясно, което лавинообразно увеличава чакащите. Краят на мъчението не се вижда, а усмихнат служител обяснява: „Кацнаха 6 самолета за половин час…“ Действието се развива в 5 ч сутринта и вероятно въпросните големи въздушни лайнери са изненадали домакините с пристигането си. Другата „изненада“ е, че те возят основно участници в олимпийските игри, които минават отдясно. Тук, в Рио, т.нар. олимпийска лента, осигуряваща по настояване на МОК бързо обслужване по време на игри за „олимпийското семейство“, я има. Но само като маркировка, но не и като ефект.

В края на първия час и половина все пак нещо започва да се мержелее в далечината - регулировчици старателно разпределят пристигащите, но това не прави процеса по-бърз. Прескочите ли първата бариера, идат две нови опашки - пред въртящите се линии за багажите и за желателната, според организаторите, валидация на акредитационните карти още на летището.

Така в средата на третия час летището се напуска геройски и с въздишка. Следват 20 минути, на опашка, разбира се, до качването в автобуса до огромния пресцентър на игрите. Друг автобус оттам тръгва за последните 30-ина минути от 24-часовия преход по оста София - Рим - Рио до доста отдалечените Бара Вилидж 1 и Бара Вилидж 2, където са настанени повечето от представителите на медиите. И тук няма изненада - опашка при настаняването в семплите, но незапомнено скъпи апартаменти. Двустаен с 3 или 4 легла е над 10 000 долара за 20 дни, което е минималният срок за наемане.

И в стаите също няма отърване от „опашки“ - този път от майстори, които пристигат да поправят (не)свършеното от техни колеги в последните дни. Недоделките са или от небрежност, бързане или от сложена „шапка“ по български заради неплатени пари. Само в два апартамента с български журналисти едно легло на колега буквално се разпадна, бравата на врата се разглоби. В една баня пък нямаше осветление - лампата нямаше как да бъде запалена, а аксесоарът за поставяне на принадлежности услужливо бе оставен на земята. Същото е и по стаите, в някои от които има доставени телевизори и дистанционни, но няма… контакти.

Засега опашки няма пред автобусите на задължителния и изключително важен за доброто протичане на игрите олимпийски транспорт. Но по данни от спортистите и с автобусите имало издънки, които е нормално да бъдат отстранени в хода на олимпиадата. Домакините със сигурност заслужават поздравления за повсеместния, добре работещ и безплатен интернет, който радва и пътуващите в олимпийските автобуси. Защото преди 8 г. в Пекин достъпът до мрежата освен че бе платен (150 евро за 3 седмици), но имаше и сериозни рестрикции за много „вредни“ за китайците сайтове.

Отиваш в пресцентъра и там какво те чака - нова огромна опашка. Тя се вие пред единствения неособено голям ресторант за представителите на медиите, които искат да обядват. И чакат чинно по половин час, за да платят по 20-30 долара за порция и десерт…

Да, опашките досега са основна част от олимпийския пейзаж на Рио. Вероятно е с първите няколко дни и напасването на някои действия по организацията някои от тях да намалеят. И след фриволната предсъстезателна увертюра домакините да влязат в час. За да направят това, което целият свят очаква от тях - усмихнати, емоционални и запомнящи се олимпийски игри.