Димитър Атанасов е сред най-уважаваните и преуспели нашенци в Истанбул

Личен приятел е на турския президент Реджеп Ердоган

Един истински пазител на българщината стана почетен гражданин на Свети Влас. Церемонията бе преди броени дни в крайморския град. Призът бе връчен на Димитър Атанасов. Мнозина знаят, че той е свързан със Свети Влас от 2010 година. Тогава, като архонт на Вселенската патриаршия, осигури мощи на построения от спомоществователите Динко и Йордан Диневи храм „Свети Власий“ в града. Реликвата бе донесена лично от вселенския патриарх Вартоломей Първи, който благослови българския храм в съслужение със сливенския митрополит Йоаникий.

Вартоломей бе посрещнат на бургаското летище от българския премиер Бойко Борисов и тогавашния министър за българите в чужбина Божидар Димитров. Затова не е чудно, че Димитър Атанасов, който е най-дългогодишният член на настоятелството на българската църковна община в Истанбул, бе удостоен с почетния знак на Свети Влас. Отличието му връчи кметът на Свети Влас- Иван Николов, който благодари на цариградския българин за заслугите му към България, за това, че е осигурил мощи на светеца, патрон на града и е популяризирал името на морското селище. Експрезидентът Петър Стоянов лично поздрави Димитър Атанасов при идването му в България.

Атанасов е еднакво добре приет и сред най-мощните представители на турския бизнес, и от турското правителство, желан гост е на големите дипломатически мисии в Истанбул. Той не се стеснява да звъни по всяко време на турския президент, премиер, министри, митрополити, когато е необходимо да помагат за българските имоти в Истанбул. Личен приятел е на турския президент Ердоган от времето, когато последният е бил кмет на града.

Димитър Атанасов е роден през 1927 година, в Истанбул, в семейството на егейските българи Михаил и Благородна. Получава средно образование в българското училище „Екзарх Йосиф“, учи в немски и френски колеж. След това завършва „Философия“ в австрийския град Грац. През 1960 г. свързва живота си с Доротея Атанасова, с която вече 59 години живеят и работят заедно. Говорещият 9 езика Атанасов е един от малцината преуспели българи в турския мегаполис. Притежава просперираща компания, има и фондация, която подпомага развитието на надарени деца. През последния половин век семейството му е неотменима част от елита на Истанбул.

Той е първи зам.-председател на българското настоятелство в Турция от близо половин век. С личните му контакти бяха ремонтирани метохът и желязната църква „Свети Стефан“. През тези години той и председателят на настоятелството Васил Лязе се грижат и за екзархийския дом, българското гробище, българските църкви в Одрин „Свети Георги“ и „Свети Константин и Елена“, както и за останалите наши имоти в Турция.

Представител е на Светия синод на Българската православна църква в контактите u с Вселенската патриаршия и единственият българин-архонт в последната институция. Той често алармира за тревожния факт, че българският език се губи сред българската общност в Турция. С негово съдействие българският генерален консул в Истанбул Ангел Ангелов откри първото неделно училище там преди три години - сега там български език изучават над 70 души. „Бащите ни построиха паметниците на българщината в Цариград - на нас се пада да ги съхраним“, аргументира се Димитър Атанасов.

Вартоломей хвали кирилицата

През 2010 година, при донасянето на мощите, по време на службата в църквата „Свети Власий“ Вартоломей Първи говори за ролята на България за създаването и развитието на славянската писменост. Той каза следните думи:

„Светите Кирил и Методий свързват от векове Константинополската църква с благочестивия български народ, който никога не е забравял техния принос за това, че благодарение на тях, той е поставен в началото при създаването и развитието на славянската писменост и култура. От този момент нататък започва историята на славянската писменост и култура, като първи бяха славянизираните българи, а веднага след тях руси, поляци, сърби, словенци, хървати и т.н.“

Покойният Божидар Димитров цитира тези думи в книгата си „Вартоломей I и България“. Според него и според богослова проф. Иван Желев, те са първата официална позиция на Вселенската патриаршия, която посочва, че българите са дали писменост и църковна книжовност на русите и останалите славянски народи. До 11.05.2010 г. никой вселенски патриарх не си е позволявал да изтъква българската роля в тази насока.

От Свети Влас Вартоломей замина за Москва, където повтори същата хипотеза, като допълни, че кирилицата е създадена под ръководството на преславския епископ Константин Преславски и на базата на гръцката азбука. Според книгата на Божидар Димитров, до това признание се е стигнало след продължителни разговори във Фенер - с решаващата роля на Димитър Атанасов. Пак проф. Димитров пише как цариградският българин му е помагал с неформалните си контакти на високо ниво в Турция, които са му помогнали в работата му като министър.