Това се казва в позиция на Съюза на българските писатели относно родния дом на писателя Димитър Талев.

Съюзът на българскит писатели изцяло и безапелационно подкрепя справедливите искания, които поставят в своя протест наследниците на големия български писател Димитър Талев и споделя тяхната тревога. Недопустимо е, когато отбелязваме 125 годишнината от рождението му, частна фондация да присвоява неговата родна къща в Прилеп. Димитър Талев е българин, каквито са и великите му предходници – братята от Струга Димитър и Константин Миладинови, охридчаните Кузман Шапкарев и Григор Пърличев, велесчанинът Райко Жинзифов, прилепчанинът Методий Кусев…

Преди няколко години издателство от Северна Македония с доста двусмисленото име „Арлекин“ “превело“ и „олекотило“ с близо 100 страници брилянтния роман на Димитър Талев „Железният светилник“, а всичко българско и българофилско – заменено с „македонофилско“. Нашият призив за държавна намеса срещу това интелектуално посегателство над българската памет се изгуби някъде из коридорите на бюрокрацията.

Ние, писателите – членове на СБП, категорично настояваме българските Министерства на културата и на външните работи да направят всичко необходимо този дом да бъде купен с държавни средства, за да се превърне в дом-музей на писателя Димитър Талев, който е лежал в Централния софийски затвор и в трудови лагери заради своята обич към историческата истина. Интерниран далеч от София, той продължил да сътворява безсмъртната си тетралогия: „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“.

Вярваме, че и нашите гласове ще бъдат чути!

Боян АНГЕЛОВ

ПРОТЕСТ ПРЕД МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

Насрочен за 2 октомври 2023 (понеделник), 12.00 ч.

Къщата на Димитър Талев в родния му град Прилеп в Северна Македония се руши. Част от легендарната къща, която е описана в "Железния светилник" като дом на семейство Глаушеви, е собственост на семейството на Снежана Аческа от 1926 г. Жената иска да я продаде на българската държава, която да съхрани историята в нея и да я превърне в културен център, тъй като самата тя няма възможност да я поддържа. Останалата част от къщата е собственост на друго лице, което също е склонно да я продаде на България. Но държавата ни не проявява интерес вече две десетилетия. (Госпожа Аческа е собственик на 160 кв. м. от площта на къщата с прилежащи 117 кв. м. двор. Останалите 60 кв. м с 27 кв. м. двор са на другия собственик).

На 28 март 2023 г. Манол Пейков, депутат, обяви дарителска кампания за закупуването на къщата през частната му фондация „Манол Пейков и приятели“.

Парите за закупуването на къщата, а именно 80 000 евро, са налични по сметката на Фондацията за определаната кауза още преди средата на месец април.

Въпреки това, към практическо закупуване на къщата не се пристъпва вече 6 месеца. “Манол Пейков и приятели”, бездейства абсолютно неоправдано от всяка гледна точка, включително и от юридическа. Вече 6 месеца той не предприема действия за покупко-продажбата, а обвинява нереалистично македонската страна за забавянията. Подобно забавяне според юристи е невъзможно, а пречки за такава частна сделка практически не съществуват. За подобна сделка са нужни максимум 2 седмици, а не 6 месеца.

Друг аспект от нашата позиция е, че не е редно къщата да попада в ръцете на частна фондация, тъй като така възникват множество въпроси и опасности за имота в дългосрочен план:

- Как ще се гарантира, че имотът няма да бъде препродаден след време, особено предвид голямото желание за него?

- Какво ще се случи с имота/музея при ликвидация на фондацията? --Кой ще продължи да се грижи за него и да го стопанисва?

-  Какво ще се случи при евентуална смърт на лице от фондацията? Как ще се гарантира продължаването на дейността?

- Какво ще се случи с къщата при евентуална смяна на ръководството на фондацията и съответна промяна в позициите ѝ по казуса?

Друг повод за нашия протест е следният. Правителството на Гълъб Донев с решение номер 421 от 2 юни 2023 година даде принципно съгласие за закупуването на къщата. В решението е разписано да се дадат последващи инструкции към Министерството на културата и към други институции, които да работят по казуса. Вече почти 4 месеца реални действия не са осъществени. Не е ясно дали Министерството на културата има заделени пари и воля за осъществяването на това решение.

Искане: Незабавно държавата да влезе в директни преговори със собственичката на къщата. Да закупи родния дом на Талев и да го превърне в музей или в културен център, каквото е искането на целия български народ, на собственичката и на нас - Талевите наследници!

Третият ни повод за протест е отпускането на близо 200 000 лева в последните 2 години за „драг шоута“. Национален фонд “Култура” дава 200 000 лева държавни пари за мъже, облечени и гримирани като жени, които танцуват и “въртят топки”? А за родната къща на Талев се бездейства вече 2 години, а отпуснатите пари са 0 лева.

Искания:

1. Незабавно Манол Пейков да посочи конкретно какъв точно е административният проблем, който усложнява покупко-продажбата. Публично и чрез документи, а не чрез статуси във Фейсбук.

2. Да дари събраните средства на държавата, ако са ѝ нужни, за закупуването или ремонта на къщата. Най-доброто решение е къщата да бъде държавна собственост. Закупуването ѝ от частна фондация ѝ отрежда твърде несигурно и нестабилно бъдеще

3.  Незабавно държавата да влезе в директни преговори със собственичката на къщата. Да закупи родния дом на Талев и да го превърне в музей или в културен център, каквото е искането на целия български народ, на собственичката и на нас – Талевите наследници!