Подялбата на Европа потръгна. САЩ през зъби признаха правото на руската мечка да си има собствена тайга и сама да решава кой да бере дренки в нея. От мечешка гледна точка досадниците, които обещаха да не се доближават „нито на инч“, вече безогледно бракониерстват в гората и им е време да си обират крушите (но без дренките!). ЕС върти опашка наоколо и се моли да го пуснат на масата на преговорите.

Каква разлика - през 2013 г. съюзът отряза възраженията на Русия срещу търговското споразумение с Украйна с въпроса „Кои сте вие, че да давате мнение?“. Тогава руснаците бяха само тези, които вече имат такова споразумение с Украйна и се опасяват от търговски щети. След което Украйна се намайдани и „европеизира“, а „Европа“ хукна след Обама да къса руската икономика на „парцали“. (Така ЕС хвърли на боклука 115 млрд. евро, а Русия се захвана сама да си строи граждански самолети.) Днес руснакът Рябков е този, който обяснява на Жосеп Борел, че „желанието за участие в преговорите е взето предвид“. (Дипломатическо иносказание, което не бива да се разяснява на малолетни.)

Не знаем колко дълго ще решават къде точно да минава новата „желязна завеса“, но е ясно защо ЕС се мъчи да надникне над ръба на масата. През 1980 г. блудната Гърция се завърна в НАТО, подсмърчайки за Северен Кипър. Година по късно ЕО я осинови. През 1982 г. Испания влезе в НАТО, а противникът на военния съюз Хавиер Соланадори го оглави през 1995 г. („Ако не можеш да ги победиш, стани им генерален секретар!“) Преди това обаче Испания също влезе в ЕО, след 10-годишно размотаване.

Замисълът беше ясен - „европейските фондове“ трябваше да купят лоялността на население, което предпочита да гледа Студената война на САЩ от балкона. Брюксел се подчини на Брюксел.

След 1990 г. цялата „сива зона“ от Черно до Балтийско море се включи в олимпиадата по „хвърляне на чук и сърп“ и „бягане на Запад“. „Инч по инч“ НАТО допълзя на 160 км от Санкт Петербург - с явни миролюбиви намерения. И за да не мърморят, в т. ч. в русофилска България, пак хвърлиха членството в ЕС като утешителен кокал. Все пак, САЩ не са СССР и ако някой склони да си купи книжни хвърчила за $2 млрд., то трябва да покаже парите.

През 2008 г. Германия и Франция попариха „евроатлантизма“ на Украйна и Грузия покрай сметката, че не могат да понесат нова вълна от „нахлебники“. Голямата финансова криза тъкмо беше започнала, макар че тогава още не се знаеше колко голяма ще излезе. После ЕС „атлантизира“ Украйна почти безплатно (само „сомалце кютек“) и получи благословията на Дамата с курабийките. Но днес поддържането на украинското „достойнство“ става толкова скъпо, че има хитри планове да увесят оглозгана Украйна обратно на врата на Русия.

А някой все още се чуди, защо точно САЩ усърдно размитат пътя на вече натовските “северни македонци“ към ЕС, който през 2018 г. им обеща членство - някой друг път. Да, след „Брекзит“ еврокрацията отчаяно се нуждае от доказателство, че ЕС все още е желаният от всички „Рай на Земята“ и смята, че лесно ще покрие издръжката на още някой и друг „Бондстийл“.

Но еврокрацията все пак брои чужди пари, а НАТО нито дава, нито в кошара вкарва. (А само в Афганистан.) Затова ето лесен начин за решаване на въпроса - по препоръка на САЩ (част от) „Северна Македония“ се присъединява към България и влиза служебно в ЕС. Въпросът с кирилицата отпада, всеки си взема неговото. На жълтите павета пониква паметник на „Президент - Обединител“, Киев си остава „майка на руските градове“. „Желязната завеса“ пада.