Експлозията в пристанището на Бейрут само за няколко секунди парализира цялата икономика на страната, която е заплашена от гражданска война 

Националният запас от зърно загина, в Ливан има хляб за един месец

Ливанският президент Мишел Аун заяви, че след мощната експлозия, гръмнала преди дни в пристанището на Бейрут, страната е изправена пред най-тежката икономическа криза в своята история. „Който стои зад експлозията, ще понесе най-тежкото наказание“, заплаши Аун. Според губернатора на Бейрут Марван Абуда, щетите ще възлязат на най-малкото на $15 млрд., като от експлозията в пристанището е засегната половината от ливанската столица и 300 000 души са останали без жилище.

Пристанището на Бейрут е с реноме на едно от най-големите и натоварени на източното крайбрежие на Средиземно море. Кораби с водоизместимост до 50 000 тона влизаха в него ежедневно и 80% от товарооборота на страната премина през него, а беше около 6 млн. тона годишно.

Експлозията стана в пристанищния хангар, който беше в непосредствена близост до главния склад на столицата, и в резултат на това 85% от зърнените запаси на Ливан са загубени. От икономическото министерство предупреждават, че сега ще има хляб за по-малко от един месец и Ливан е изправен пред „брашнена криза“ и дори глад.

Семьон Багдасаров, директор на Центъра за изследване на Близкия Изток и Централна Азия, е съгласен, че ливанската икономика е получила силен удар. „Разрушенията са повече, отколкото след гражданската война в Ливан от 1975 до 1990 г. Унищожени са не само житницата, но и целият център на Бейрут. Всичко е изравнено там, като в Сталинград. Дори първокласният търговски квартал, който се намираше на осем километра от пристанището, е в руини. Всъщност, загинали са не 150 души, а много повече и това се вижда от мащаба на разрушенията“, казва Багдасаров.

Ключовите товари за ливанския износ са златото, плодовете, зеленчуците, захарта и хартиените изделия. Основни клиенти бяха Южна Африка, Емиратствата, Саудитска Арабия и Швейцария. Ключовият внос бяха нефтопродуктите, автомобилите, лекарствата и едрият рогат добитък. През 2016 г. обемът на износа възлизаше на $3,76 млрд., а на вноса - почти $20 млрд. Ето защо, без бейрутското пристанище, икономическият живот на цялата страна всъщност ще замръзне.

Багдасаров припомни, че по-рано тази година в страната вече се разрази тежка икономическа криза, и ливанската лира се обезцени десетки пъти, което доведе до „пълното обедняване“ на населението.
„А сега с тази експлозия за няколко секунди на практика бе унищожена икономическата опора на държавата. Ситуацията може да прерасне в пълен политически катаклизъм. Ще има смесица от кризи, и може би отново гражданска война. Хората по улиците вече настояват правителството да подаде своята оставка“, обясни Багдасаров. Според него страната няма да може сама да преодолее кризата и ще се нуждае от външни инвестиции. По времето, когато премиер бе Рафик Харири в началото на XXI век, Саудитска Арабия щедро помагаше на Бейрут, а Париж също традиционно оказваше помощ на своята бивша колония.

„Последиците от гражданската война през 70-те и 80-те години бяха видими още в началото на 2000-те. Не мога дори да си представя как страната ще се възстанови сега. Ливан печелеше пари от туризма, но кой сега ще отиде там?“ - пита риторично експертът. Президентът Аун, който вече е на 85 години, според политолога, сега е разколебан. „Ливан вероятно ще получи финансова помощ от страните от Персийския залив, но отново при условие да се смени властта и това води до възобновяване на вътрешния военен конфликт."

Между другото, точно на 7 август в Бейрут беше обявена присъдата за убийците на Рафик Харири, който загина през 2005 г., но трибуналът я отложи за 18 август - „от уважение към безбройните жертви от страшната експлозия“ и обяви в тази връзка 3 дни траур.

Други арабисти също не изключват, че Ливан го чака ново издание на гражданската война, но е малко вероятна в близко бъдеще. „Основният проблем на Ливан остава Хизбула, мощна въоръжена организация, ориентирана към Иран. Значителна част от ливанското общество и редица чужди държави, за които Хизбула е терористична организация, смятат, че тя трябва да се разоръжи - това са САЩ, Германия и Великобритания. Всеки опит за разоръжаване може да доведе до възобновяване на въоръжената борба вътре в Ливан“, заяви Александър Игнатенко, президент на Института по религия и политика.

Но все пак, експлозията в пристанището временно премахна въпроса за обезоръжаването на бойците от Хизбула от дневния ред и доведе до консолидиране на ливанското общество, сигурен е експертът. „Това е хуманитарна катастрофа и така я възприемат самите ливанци и чуждите държави, някои от които вече предоставят помощ. Грешка е да се предполага, че това ще предизвика размирици между етническите и религиозните групи в Ливан. Сега хората идват масово в болниците, за да даряват кръв и да помагат на всички, независимо към коя общност принадлежи човека, дали е християнин или мюсюлманин“, каза Игнатенко.
Бейрут бе запален от една заваръчна искра. Картината на случилото се вече е известна на разследващите. Първата, сравнително малка, експлозия е възникнала по време на заваряване в хангара, където се съхраняват 2700 тона амониева селитра. Този товар е конфискуван преди 6 години от молдовския кораб Rhosus, собственост на Игор Гречушкин, роден в Хабаровск. Морският съд е регистриран от кипърската му компания Teto Shipping и е трябвало да достави селитрата от Грузия (Батуми) до Мозамбик. Това съобщи пред ТАСС бившият капитан на кораба Борис Прокошев. Танкерът, каза той, е разтоварен в пристанището на Ливан, след като неговият екипаж напуска кораба и е арестуван заради дългове.

В Бейрут корабът беше спрян заради груби нарушения на правилата за експлоатация, а Teto Shipping нямаше пари, за да изплати дълговете към екипажа и глобите от пристанищната администрация. Според ливанския телевизионен канал LBCI, конфискуваната селитра е била разтоварена на брега и поставена в хангар №12, а администрацията бе решила да я изхвърли, но така и не го направи. Многократните призиви на ливанските митници през 2016 и 2017 г. до властите за реекспорт на товара останаха без реакция.

Според Ren TV, една скорошна проверка е установила, че пристанищният склад е достъпен чрез пролука в стената на хангара. Предполага се, че тя е използвана за редовни кражби. В съдбовния момент, няколко секунди преди бедствието, работниците на дока са се опитали да затворят пролуката със заваряване. Най-вероятно искрата от него е предизвикала първо пожар, а след това и експлозия на целия склад.

Официалното разследване вече определи предварителната причина за трагедията - „небрежност“ при съхранението на опасни стоки. Свързани с разследването източници разказаха пред Ройтерс, че пожарът започва в склад 9 и след това се разпространява в съседния 12-ти склад, където се съхраняват тоновете селитра. „Според най-убедителните данни, по време на ремонтните работи е имало пожар, а след това и чудовищна експлозия на конфискуваната амониева селитра, съхранявана там от 2014 г. насам, така че говорим за груби нарушения на безопасността“, каза руският посланик в Ливан Александър Засипкин.
Миналата сряда цялата пристанищна администрация беше поставена под домашен арест. Министърът на вътрешните работи Мухаммад Фахми също каза, че правителството е решило да не провежда международно разследване.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)