Бюджетният дефицит да нарасне на 6,2 млрд. лв., предвижда актуализацията

Само за тази година са нужни 1,386 млрд. лв. допълнително

Данъчните приходи с 347,5 млн. лв. повече

Средства от ЕС да бъдат използвани, за да може да бъдат увеличени пенсиите от 1 юли, предвижда актуализацията на бюджета за 2022 г., която е внесена от Министерски съвет в парламента. В петък промените в бюджета на държавното обществено осигуряване бяха приети от социалната комисия към парламента, а ден по-рано и от бюджетната комисия. До депутатите от бюджетната комисия не приеха предложените промени в основния бюджет за 2022 г.

Въз основа на променени прогнози за инфлацията, за потреблението и останалите макроикономически показатели данъчните приходи в хазната през 2022 г. се очаква да нараснат с 945,2 млн. лв., предвижда предложената от кабинета на Кирил Петков актуализация. Същевременно предложените намаления на ДДС и акцизи се очаква да доведат до свиване на приходите с 597,7 млн. лв. В резултат нетно се очаква увеличение на данъчните приходи с 347,5 млн. лв., пише в мотивите на внесения в парламента проект. При неданъчните приходи се очаква да има ръст с 240,2 млн. лв. В резултат общо приходите в държавния бюджет се очаква да нараснат 587,8 млн. лв.

Освен това в одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на България и договорените плащанията в рамките на техническите консултации с Европейската комисия е предвидено през 2022 г. страната ни да получи по-високи от планираните грантове от ЕС - увеличение от 1,057 млрд. лв., пише в мотивите към актуализацията. Така общо приходите в хазната се очаква да са с 1,645 млрд. лв. повече от заложените в действащия в момента бюджет за 2022 г.

На база на тези допълнителни приходи от Министерски съвет предлагат хазната да направи допълнителни плащания през настоящата година с 1,973 млрд. лв. Това би довело до увеличение на бюджетния дефицит с 328 млн. лв. до над 6,2 млрд. лв. А допълнителните разходи, предвидени в актуализацията, са предимно за увеличение на пенсиите. Оказва се, че очакваните повече средства по Плана за възстановяване се използват от Министерството на финансите за увеличаване на пенсиите.
Разчетите на НОИ показват, че ако парламентът приеме предложенията за увеличение на пенсиите от 1 юли и от 1 октомври, само за настоящата година ще бъдат необходими 1,386 млрд. лв. допълнително. За 2023 г. ще бъдат необходими 3,7 млрд. лв. А за 2024 г. разходите за пенсии ще нараснат с 4,253 млрд. лв.

Против използвания от Министерството на финансите начин за осигуряване на пари за пенсии се обявиха от АИКБ.

“Недопустимо е поставянето под риск на публичните финанси чрез използване за допълнителен разход с постоянен характер, какъвто е увеличеният размер на пенсионните плащания, който ще бъде финансиран от източник с еднократен характер”, гласи официално становище на АИКБ. Според работодателската организация няма ясна визия как ще бъдат осигурени парите за увеличените пенсии през следващите години.

Това мнение застъпиха при обсъждането на актуализацията на бюджета в бюджетната комисия към парламента редица експерти. Дора Андреева от Фискалния съвет изрази притеснения за устойчивостта на публичните финанси. През 2022 г. осигуровките покриват само 54% от разходите за пенсии, заяви тя. За да бъдат осигурени средства за повишаване на пенсиите трябва да нараснат приходите от осигуровки, коментира Ваня Григорова от КТ “Подкрепа”. Тя обясни, че това може да стане с повишаване на минималните и максималния осигурителни прагове.

Атанас Кацарчев, бивш зам.-министър на финансите: Мерките са хаотични, няма реформи

Липсва ясна стратегия в предложената актуализация на бюджета и мерките са хаотични. Няма реформи, няма задълбочен анализ, няма дори визия за преодоляване на кризата с енергийните цени. Всички мерки странно заобикалят основната причина за инфлацията - цените не енергоносителите. Най-нискодоходните групи пазаруват стоки от първа необходимост, които са с най-голям процент на увеличение на цените. Например хлябът за няколко месеца е поскъпнал с повече от 70%. Вероятно ще се окаже, че още към датата на приемането им, тези мерки вече ще са загубили и актуалност и ефективност.

Поради липсата на конкретни мерки върху източниците на инфлация (цените на енергоносителите) и слабото им усещане върху джоба на българина е много вероятно задълбочаване на негативните настроения срещу властта. Изгубеното време, късното изваждане на проекта на бял свят, бързото му съгласуване с обществото и в тристранната комисия не вещаят, че ще се намери правилният баланс за справяне със ситуацията. Не се предвижда въвеждане на прогресивно облагане с нулева ставка за доходи до прага на бедност или до минималната работна заплата, което е масово явление в страната и засяга всеки работещ, включително и когато децата му са над 18 години или няма деца. Тази група от хора просто е игнорирана.

Деница Сачева, депутат от ГЕРБ: Не сме против увеличение, но не е ясно от къде ще дойдат парите

Не сме против увеличаването на пенсиите, но не е ясно от къде ще дойдат парите. Политическа лъжа е, че нашата политическа партия не иска да увеличава пенсиите. Напротив, точно обратното. Това е видно от последното управление на г-н Борисов, когато минималната пенсия беше вдигната със 170 лв., а средната пенсия за четири години нарасна с почти 200 лв.

Разликата обаче е, че ние винаги сме били отговорни не само към пенсионерите, а и към хората, които работят и които със своите данъци осигуряват на практика изплащането на пенсиите. В бюджета на НОИ една голяма част от парите идват от данъците, а не от осигуровките на хората. Това, на което ние остро се противопоставяме в момента, е факта, че не е ясно откъде ще дойдат парите за увеличаването на пенсиите. За тази година те се предвиждат от Плана за възстановяване и устойчивост. Независимо от това какво казват управляващите, числата са много ясни. Балансът се осигурява от очаквания 1 млрд. от Плана за възстановяване и устойчивост, които дори не се знае дали ще дойдат до края на годината. За 2023 г. средствата, които са необходими, са в размер на 3,7 млрд. лв,. за 2024 г. са в размер на 4,2 млрд. лв. Нямаме ясна тригодишна прогноза откъде ще дойдат тези приходи.

На практика това, което се случва в момента и въпросът, на който правителството и лично Асен Василев трябва да отговори е следният: какво ще се случи 2023 и 2024 г.? Предложенията са три - по-високи данъци и по-високи осигуровки, нови заеми или никакви увеличения за пенсионерите в следващите три години, независимо от евентуалната инфлация или кризите, които може да има. ГЕРБ са против безотговорното отношение от страна на управляващите и против това те за пореден път да злоупотребяват с най-уязвимите хора в България, каквито са българските пенсионери. Но сме за разумно увеличение на пенсиите.