Нито един от знаковите инфраструктурни обекти не е готов, а откриването е на 12 януари

Пловдивчани вече са стреснати, трогнати и очаровани

„Фактът, че през 2019 г. още се работи по ремонта на площад „Централен“ и по разкопките, ще е една от атракциите на Пловдив като Европейска столица на културата.“ Фразата беше произнесена от кмета на Пловдив Иван Тотев през лятото на 2017 г., когато имаше сериозни съмнения, че реконструкцията на централния площад на града, под който се намира форумът на древния Филипопол, няма да е приключила изцяло до началото на 2019 г.

Година и половина по-късно няма място за съмнения – ремонтът на самото площадно пространство още не е започнал, на този етап се работи по подстъпите към него и близкия автомобилен подлез и е сигурно, че мястото ще бъде строителна площадка в годината, в която Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. В строеж и много далеч от рязането на лентата е и новата галерия на ул. „Гладстон“, тепърва ще започва преобразуването на някогашния магазин Детмаг в изложбена площ, същото важи и за сградата на Градската художествена галерия в Стария град. С една дума строежи много и по логиката на Тотев от лятото на 2017-а и атракциите ще са много. И гарантирани.

В Пловдив е популярно мнение, че това е единственият град в света, чийто градски център съвпада изцяло с античния. Затова и местният шовинизъм е чувствителен на тема посегателства върху площад „Централен“. А такива има – в 70-те години на миналия век например площадът беше разширен, за което беше съборен дома на най-големия дарител на Пловдив – Димитър Кудоглу, а площадът беше застлан с врачански мрамор, останал в градския фолклор като „плочките на Дража“. Докато бяха в прилично състояние, Пловдив нямаше нужда от ледена пързалка, защото те вършеха тази работа с лекота, опасностите от падане понамаляха, когато те се изпочупиха. Но площадът изглежда ужасно и поне от 20 години се говори за основния му ремонт. През 2012-а беше направен международен конкурс за проект, спечели португалска фирма, но идеите й така и не бяха използвани. И когато годината на Европейската столица на културата наближи, беше обявен конкурс за обновлението на площада на принципа на инженеринга – една и съща фирма проектира и строи и така дълги дискусии в обществото как ще изглежда площадът след ремонта няма. Конкурсът се забави заради обжалване от страна на фирма с 2 лв. капитал и работата започна чак през миналото лято, а междувременно архитекти и общественици скочиха срещу идеята новата настилка да е само от бетонови блокчета. Наложи се да отпускат допълнително 5 млн. лв. за гранит, с който да бъде очертано местоположението на древните търговски обекти.Така ремонтът съвсем се забави и присъствието на заграждения, багери и строителни работници през по-голямата част от 2019-а на площада е сигурно. И тъй като няма как между оградите да бъде поставена сцената за събитието, с което ще бъде открита Европейската столица на културата, за целта беше затворена една част от централния пловдивски булевард „Цар Борис Трети Обединител“. Това доведе до епични задръствания, които заслужават наименованието транспортен шок. Пловдивчани вече са стреснати, трогнати и очаровани от него, остава да му наследят и гостите на културната столица.

Доникъде е и новата галерия на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“, която трябваше да изникне на мястото на съборената предишна. И нейното изграждане закъсня заради разправии по проекта, жалби пък спряха ремонта на галерията в Стария град и превръщането на Детмаг в експозиционно пространство. А в Пловдив галерии много, но нито една, която да гарантира такива мерки за сигурност, че Европейската столица на културата да си позволи да покани творби на световен автор. Така най-забележителните изложби по плановете на фондация „Пловдив 2019“ ще бъдат една експозиция с художествено преосмислени фрагменти от Берлинската стена, които ще бъдат наредени на площада пред общината, и една с творби от колекцията на „Дойче телеком“. Въпросният немски оператор обаче колекционира съвременно изкуство, а то, както е известно, не може да се похвали с тълпи почитатели.

Но ако има нещо, което да заслужава етикета пълно фиаско, това е намерението Тютюневият град да бъде превърнат в пространство за култура. От фондация „Пловдив 2019“ нямат никаква вина за пожара в тютюневите складове от лятото на 2016 г., когато огънят изпепели 4 от знаковите постройки. Но поначало идеята складовете да попаднат в концепцията, с която Пловдив стана културна столица на Европа, беше мъртвородена, защото тези сгради са частна собственост. И този момент от концепцията беше малко на принципа „Аз ще си направя галерия в твоя хол, ама ти не знаеш“. Не е ясно дали начинанието щеше да се реализира, ако не се беше случил пожарът, но сега мястото е истински зловещо – останките от красивите някога складове са оградени и зачулени с платнища и пловдивчани избягват да минават оттам. В тази ситуация фондация „Пловдив 2019“ избра да се нанесе в един от оцелелите складове и така да отчете, че все пак Тютюневият град има нещо общо с Европейската столица на културата. Това решение обаче е доста скъпо – и този склад е частен и ползването му като седалище на „Пловдив 2019“ ще струва на бюджета 600 000 лв. за 2 години. А по родните стандарти това са доста пари за култура и с тях можеше да се организира не едно стойностно събитие.

Изначално идеята за Европейската столица на културата е градовете, избрани за това, е да бъдат променени и след домакинството да остане нещо като инфраструктура. Например в холандския град Леуварден, който миналата година беше една от културните столици на Европа, в пространство за култура беше превърнат някогашният затвор. След края на 2019-а Пловдив няма да може да се похвали с нищо подобно.

Нищо грандиозно или поне впечатляващо няма и в програмата. Тя е наситена с над 300 събития, но е трудно да бъде отличено едно, което да бъде запомнено. Когато през 1999 г. в Пловдив се проведе Европейският месец на културата, имаше концерт на „Металика“. Това беше първата световна група, която дойде в България на върха на славата си и в изминалите 20 години оттогава за това продължава да се говори. Културен факт от този ранг в програмата за 2019-а няма и ако трябва да се направи паралел с музиката, следващото лято на фестивала Hills of Rock ще свирят WhiteSnake. Дейвид Ковърдейл е слабост на куп рокаджии, но за кой път в последните години той идва у нас, само детайлните познавачи могат да кажат. Но пък в програмата наистина има много събития и ако се прилага само количественият критерий, Пловдив ще бъде успешна Европейска столица на културата.

Стартът е със спектакъла „Ние сме всички цветове“

Откриващото събитие ще е на 12 януари 2019-а от 19 часа със спектакъла „Ние сме всички цветове“. На огромната сцена, която вече се строи на бул. „Цар Борис Трети Обединител“, ще се качат не само участниците, а и 1000 редови граждани на Пловдив или гости, облечени цветно. Набирането на доброволци протече с променлив успех, вероятно защото формулировката „Ние сме всички цветове“ не е достатъчно ясна и вдъхновяваща. Самата програма на откриването – извън официалните речи – включва участието на Валя Балканска и Теодосий Спасов, кукерски състави и танцьорите от ансамбъл „Тракия“. След откриването на сцената ще се качи немският диджей Шилер. Всичко трябва да е подчинено на мотото „Заедно“, защото с него Пловдив спечели честта да бъде Европейска столица на културата през 2019-а.