Румънци и българи по туристическите пътеки в Северозапада по проекта JOYRIDE

Непознатата приказка Берковица привлича все повече гости

Маршрут до Берковица по трансграничния проект JOYRIDE на внушителна група от българи и румънци разкри красиви и зрелищни пейзажи, богата история и потайности, които има и пази балканското северозападно градче. Заради впечатляващата природа го наричат перлата на планините в България, а от 1974 г. е обявено за национален курорт. Общината е прокарала ново трасе на минералната вода от изворите в село Бързея до ремонтираната от инвеститор балнеология, която скоро ще отвори врати, а ски пистата, привлича почитателите на зимния спорт от София и цялата страна, защото нe се чака на влека, казва ръководителят на проекта за Берковица Мая Каменова. До всички природни и културно-исторически забележителности и по туристическите маршрути са поставени изящни виенски пейки, каскадни цветарници, кашпи, перголи, маси за пикник.

Много са символите на града - величественият връх Ком, Берковската духова музика, химнът по стихотворението на Иван Вазов „Малини“, както и Часовниковата кула, паметник на културата, вдигната от неизвестни майстори. Построена през 1762-1764 г., тя се извисява на повече от 21 метра, а звукът u, който отмерва времето на всеки час, се чува от всяка точка на града. На 4 декември 1877 г. руски войник махнал турския полумесец и закачил бронзов кръст на покрива на камбанарията като израз на Освобождението и победа на православието.

Гордостта на Берковица е връзката u с духовния баща и патриарх на българската литература Иван Вазов. Градът е увековечил в музей т. н. Ипеклийската къща, в която е живял 17 месеца от 7 март 1879 г. до 18 септември 1880 г. В прегръдките на красивия Балкан той черпи вдъхновение и красота, за да твори и да стане това свято име за всяко българско сърце, което отдавна минава нашите граници, разказва сладкодумно уредничката Калина Петрова. Преди да дойде тук Вазов работи в Русчук, разболява се там белодробно и лекарите го съветват да смени влажния крайдунавски климат с чист балкански въздух и за това избира малкото и закътано градче. В него пристига на 29 години- млад, красив, което се вижда от портрета му на втория етаж в къщата-музей. На него е със стегната униформа на Темида- черен редингот със златисти копчета, шпага на хълбока и с червена фуражка. Бил е председател на Берковския окръжен съд, мъжете уважително са му сваляли шапка, а жените са се вглеждали в него, разказва уредничката. В къщата, строена преди 250 години за турски търговец на свилени платна, Вазов е живял със своя помощник Иван Стоянов, прототип на Дормидолски, и неговата съпруга. Тук е написал поемата „Грамада“, стихотворението „Малини“, вдъхновен от трудолюбието и красотата на малинарките, стихотворението „На Ком“. Тук среща любимата си Зихра, туркиня, покръстена от руски офицер, и u посвещава на заминаване поема. Вазов е един от създателите на местното туристическо дружество и за първи път изкачва връх Ком заедно с берковската дружинка, като по-късно споделя: „... и за пръв път аз се влюбих във величествената берковска природа!“. В къщата музей могат да се намерят преводите на „Под игото“ на поне 20 езика. Колекцията беше попълнена с романа, издаден на румънски език през 1946 г., който подари преводачът на групата от северната ни съседка Хинчо Хинев. Той го купил преди време от румънски аукцион.

Творчеството на Вазов е вдъхновило появата на интересен паметник- Чешмата Малинарка, построена през 1967 г. от розов мрамор. В богатия културен календар на Берковица е отредена седмица в началото на август, посветена на малините и брането им в Балкана. На централния площад се издига и „Дървото на живота“- дървена скулптура в памет на Йордан Радичков, завършил Берковската гимназия през 1947 г. Пластиката по мотиви на негови творби е създадена от дърворезбаря Чавдар Антов и скулптора Димитър Гоцев. Една малка празна ниша е оставена вдясно, за да може човек, като се спре, да постави мислено в нея свой любим герой от творчеството на писателя.

Над 14 000 произведения на традиционните занаяти притежава Етнографският музей. Сред тях е и т. н. Дяволска кана, в която е заложена тайна при отпиване от нея и е истинска клопка за непознавачи. След грънчарството в Берковица един от развитите занаяти е ръчно изработване на сребърни бижута, като все още е отворена работилницата на три поколения ювелирни майстори. Крепостта Калето и клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ са другите големи забележителности на Берковица. Духовната обител, разрушавана, опожарявана и наново възстановена, е една от най-впечатляващите както със своя ансамбъл от сгради, така и със своята история, богатство от икони, мощи и реликви, с извора на жива вода. Манастирът има статут на монашеско селище, приема гости в добре обзаведени килии на символични цени. Тайното място „Хайдушки водопад“ е на 9 км от града и е заредено с много легенди, а до него може да се стигне по еко туристически пътеки, с места за пикник.

Български и чужди туристи, посетили Берковица, не може да не се отбият до другия известен курорт наблизо- Вършец, наричан Град на здравето. В него е построена първата държавна минерална баня в страната през 1910 г. През 1924 г. отваря врати и първото казино на Балканите, наречено царско, поради честите посещения на принц Кирил в него. Сградата е построена в стила на късния европейски барок. В годините до Втората световна война казиното е привличало богати българи и гости от чужбина, които пристигали по Дунав. Община Вършец преговаря с Министерството на културата за възстановяване на сградата в нейния някогашен блясък. Друга забележителност в града е паметникът на Владимир Висоцки, открит преди време в присъствието на сина на поета с китара Никита Висоцки. Паметникът е вторият на Висоцки извън Русия и първият у нас. Висок е три метра и е изработен от скулптора Георги Чапкънов.

Проектът JOYRIDE цели популяризиране на местния туристически потенциал и свързване в трансгранична мрежа на четирите местни туристически информационни центъра в кметство Бъняса, Аджиджа, Берковица и Шабла. В балканското градче беше организиран семинар с участието на Ирина Александрова, зам.-председател на Асоциацията на туристическите оператори и туристически агенции. Според нея този проект показва, че ЕС отделя голямо внимание на трансграничното сътрудничество за създаване на местен туристически продукт. 40 на сто от туризма в Европа е свързан с културното наследство, 36% от хората, които търсят своите почивки, се насочват към страни и места, които предлагат културен туризъм. „Ако досега се търсиха дестинации, сега се търсят преживявания“, каза експертката. А Берковица наистина ги създава.