Какво ни стана - няма адекватни хора? Идват избори и това ни извади от релсите. Напомня ми лудницата пред БНТ непосредствено след 10 ноември 1989 г. Обсаждаха ни какви ли не чудаци, всеки се представяше за много значима личност и нямаше по какво да различиш нормалния от лудия. Имаше един лекар-психолог от Зелената партия, той ми обясни, че когато се разместват обществените слоеве, всички маргинали, включително и лудите, излизат от изолация на бял свят и търсят ново място под слънцето. Не е ли това най-доброто доказателство какво предстои да се случи у нас, след като са се активизирали неподозирани или позабравени хора.

Госпожа Джесика Ким от американското посолство у нас излезе със становище за липсата на политическа воля в управляващите за справяне с корупцията. Безпрецедентно на това реагира... руското посолство у нас, където пристига нов посланик на име Елеонора Митрофанова. И ето че, че руското посолство публично упрекна американците в лицемерие, като намекна за нечистите сделки на фамилия Байдън в Украйна. Така София стана арена на студената война между Москва и Вашингтон. Върхът на изненадата бе, че правителствената пропаганда у нас изтълкува позицията на руското посолство като защита на българските управляващи.

Генерал Атанасов поднесе сензационно идеята, че ако ДБ получи мандат да състави правителство, ще приеме участието на БСП. Това се подразбира от само себе си, но предизвика бурни реакции сред десницата. И никой от възбудените кандидати за бъдещия парламент не се запита дали БСП би приела участие в кабинет на ДБ.

Междувременно БСП покани извънпарламентарните партии на съвещание за протичането на изборите. Слави Трифонов заяви гръмко, че с БСП са на различни брегове. Получи много упреци най-вече за тона на своето изявление, но най-яростно бе атакуван от Сашо Диков и то очи в очи. Сашо нападна Слави в неговото собствено студио. Той направо крещеше на домакина си, че ако не приема Нинова, значи приема оставането на Борисов. Абсурдното в тази ситуация е, че в политиката въобще не е прието преди изборите да се заявяват коалиционните намерения за след изборите, защото това би се отразило на резултатите им.

Първа награда за празен напън да каже нещо смислено като депутат бе на певеца Калин Вельов, който мразел думи, съдържащи буквата П, като БСП или ДПС. Награда заслужи Мустафа Карадайъ, който светкавично попита от парламентарната трибуна дали това се отнася до абревиатурата „ПКП“. Караянчева смотолеви, че това е прекалено...

И, както винаги, когато се очаква овакантяване на високи държавни постове, се активизира вечният Александър Томов, този път с предложението да се издигне Румен Радев за втори мандат. Президентът не е питан и не е давал съгласие за този жест, който по-скоро го компрометира.

Безспорен победител бе Ицо Хазарта в словесния си двубой с министъра на здравеопазването, който се увлече в словесни изхвърляния. Ицо не е обикновен рапър, не го подценявайте. Ето какви деца е възпитала класическата гимназия! 

Едно предложение към културните власти, които раздадоха впечатляващи награди - наградете Иван Милев /Вачо Бъндарак/, който заедно с покойния си брат Дими създадоха първата рокгрупа в България /Бъндараците/ и посветиха цяло поколение в рок-културата. Не за пари става дума, а за признаване на културната стойност на рока. След НАТО и ЕС нека признаем и музиката, която промени света.