Възстановка на керван на събор на каракачани

Спомени оживяват в Сливенския балкан

28-то издание на събора за пореден път събра много представители на етноса от страната, от Гърция, техни приятели и гости. За първи път на празника, чиято цел е да се опази наследственото културно богатство, бе представен керван. Деца, младежи и възрастни, предимно от сливенския квартал Речица“ участваха във възстановката, облечени в живописни носии. Някои от облеклата или елементи от тях бяха автентични. За каракачанските женски премени се твърди, че в пълния си набор тежат повече от 20 кг. Керванът бе поведен от две млади момичета, според обичая. Следваха го коне от каракачанската порода, натоварени с покъщнината. Отзад бяха фамилиите. Вееше се родовото знаме „фламбура“, което се изработва от младоженеца или от мъжката страна в семейството. Според традициите стадата, които са осигурявали единственото препитание за етноса с вълна, мляко и произвеждани от тях продукти, са били извозвани отделно, разказаха стари хора. Животновъди от близкото до Сливен село Тополчане бяха дошли с малка част от овцете си, каракачанска порода, за да ги покажат на посетителите на събора.

На поляната бяха изградени традиционните колиби „каливи“, изработени от клони на дървета. В тях семействата са намирали подслон. По време на прехода са ползвали други, по-леки конструкции, но пак дървени.

„Господ ни благослови да се съберем за пореден път в планината, където са пребивавали нашите деди“, каза Христо Христов, председател на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Федерацията е основен организатор на празника.

Според една от теориите за произхода на етноса, по време на османското владичество, през 16-ти век, е започнало масово придвижване на пастири. Наричали ги заради черните им дрехи каракачани, в превод - черни бегълци. Идвали от северните райони на Гърция, разказаха от федерацията. От ранна пролет до късна есен са обитавали българските земи със стадата си, в търсене на пасища.

Някои изследователи ги наричат „последните номади на Европа“. С тях номадският живот отива към своя край. Те постепенно са се заселили на различни место.

В средата на миналия век българската държава налага забрана на номадския им живот. През 1958 година национализира овцете им - по официални данни те са около 190 000, но броят им вероятно е бил по-голям, твърдят стари каракачани.

„Дълбоките корени на традициите на каракачаните са мечта за много общности. Този етнос показва как с любов към знанието, с трудолюбие и предприемачество може да се постигне всичко“, коментира кметът на Сливен Стефан Радев.

Съборът продължи три дни - от 23 до 25 август. Бе отслужен водосвет и бе отправена молитва, според православната традиция на каракачаните. Всички участници, гости и посетители ядоха курбан за здраве. Програмата предвиждаше изяви на фолклорни състави, родови срещи, имаше и каракачанско веселие „гленди“. Домакините бяха поканили Ансамбъла за народни и песни танци „Сливен“, който показа и българските традиции.

Федерацията е създадена през 1990 г. в Сливен, от група ентусиасти, разказват учредителите й.

През 1998 година наследниците на някогашните „черни бегълци“ получиха обезщетения от държавата за отнетите им, понякога с пушки срещу гърдите, стада. Компенсацията стана възможна със съдействието на Националния съвет по етническите и демографските въпроси, след като федерацията и държавата свериха списъците на насилствено отнетия добитък.

Фактът, че федерацията е създадена в Сливен, не е случаен. В града под Сините камъни живее най-голямата група от етноса. Към момента тя наброява повече от 6000 души от общо близо 27 000 в цялата страна.

На събора богослуженията се извършваха на български и на гръцки език заради многобройните гости от Гърция - също каракачани, представители на тамошната организация.

По думите на председателя на федерацията в България Христо Христов, съхраняването на традициите е мост на приятелството между двете държави. „От поколения те са пример за трудолюбие, толерантност и уважение. А особено днес, в сложното ни ежедневие, хората трябва да са обърнати не към това, което ги разделя, а към това, което ги обединява“, коментира областният управител на Сливен Чавдар Божурски. Каракачаните и до днес пазят поминъка си. Представители на етноса са собственици на големи мандри за производство на сирене и кашкавал, на животновъдни ферми и т.н. Те са заемали и заемат ръководни постове в държавното и местно управление и в различни професионални сфери - народни представители, областни управители, общински кметове, лекари, учители, юристи, инженери... Не малко каракачани са автори на блестящи творби в българската проза и в живописта.

„Сълзите, с които предишни поколения са „погребали“ насилствено ограбения си живот, може и да не са пресъхнали, но пресъхват постепенно. Урокът е, че утре започва от днес“, казва един от тях.