Западът, преливащ от своето високомерие и лицемерие, е не по-малко пропаганден

Путин, въпреки многото си недостатъци, не встъпи в длъжност с видимо враждебно отношение към Америка

Дъг Бандоу е старши сътрудник в Cato Institute и е бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън. Автор е на книгата „Глупости в чужбина: Новата глобална империя на Америка“

Разрушителната атака на Русия срещу Украйна беше неоправдана и си спечели порицанието за Москва в целия свят. Фактът, че тя имаше някои законни оплаквания срещу САЩ и НАТО, не извинява бруталното военно нападение на Москва срещу нейния съсед. Нямаше непосредствена военна заплаха, която да бъде предотвратена. А руският президент Владимир Путин не беше изчерпал алтернативните стратегии. Решението за началото на войната беше на Путин и той завинаги ще носи вината за вкарването на двете най-големи европейски държави в катастрофален конфликт.

Всъщност войната почти със сигурност ще бъде запомнена като една от големите военни грешки в историята. Дори крайната победа за Русия би била скъпо изкупена с десетките хиляди загинали, стотиците милиарди долари похарчени, стотиците хиляди руснаци в изгнание и бягството на млади хора, което поставя бъдещето на тази страна като неясно след като по-голямата част от икономиката u е под тежки западни санкции и ограничения, създаващи потенциално постоянни бариери пред високотехнологичния растеж. Конфликтът също така наруши историческите връзки със Запада и потвърди статута на Москва като младшия партньор на Китай, като същевременно подкопа руското влияние на други места, особено в Централна Азия. Глобалната репутация на Москва се влоши.

Комбинацията от злонамерените намерения на Русия и лошите последствия от този конфликт оправдава част от американската и още повече европейската помощ за Украйна. Отслабването на руската армия и запазването на украинския суверенитет са ценни цели, но все пак те са ограничени. Също толкова важно е, че тези цели трябва да бъдат балансирани спрямо разходите и рисковете, особено от един разширен конфликт, изпълнен с рискове от ескалация. Тези, които смятат Америка за хегемон с еднополюсна власт, са склонни да отхвърлят потенциалното използване на ядрените оръжия от страна на Москва, но никога двете големи конвенционални сили, притежаващи ядрени оръжия, не са се сблъсквали една срещу друга толкова тясно в гореща война. А украинският президент Володимир Зеленски вече се опита да въвлече САЩ в тази война след използва ракетния удар нанесен от собствената му армия срещу Полша.

Уви, и Западът, преливащ от своето високомерие и лицемерие, е не по-малко пропаганден от Русия, след като се опитва да раздуе важността на този конфликт и да превърне една иначе ограничена регионална битка в потенциално катастрофален световен пожар. За начало трябва да се каже че инвазията не беше непровокирана. Служителите на НАТО демонстративно излъгаха за плановете си за разширяване на НАТО и нарушиха обещанията, дадени на Москва, и пренебрегнаха опасенията за сигурността на последната, което доведе до множество руски оплаквания и заплахи. Лошите последствия от американското и европейско високомерие бяха почти предопределени. Доверието и моралната репутация на Вашингтон бяха допълнително разклатени от две десетилетия на ненужни конфликти, които унищожиха няколко нации и убиха милион души.

Твърдението, че продължаващата битка се води между автокрацията и демокрацията, е безсмислено. Има сравнително малко либерални демокрации на земята, което е една от причините Глобалният юг да не е толкова впечатлен от лицемерните изявления на Вашингтон по този въпрос. Много номинални демокрации, като Индия, са грозни места за всеки, който вярва в личната свобода и ограниченото управление. На фона на безкрайните бръщолевения на администрацията на Байдън за историческата си преданост към демокрацията, Вашингтон продължава да се преклонява пред Саудитска Арабия, която е държава на истинската автокрация. Не по-малко алчните европейци поставят печалбата пред принципа, че при установяването на едни бизнес връзки по света, не е без значение колко убийствен може да е вашия бизнес партньор.

Русия не представлява глобална заплаха, и със сигурност не и военна. Москва традиционно е номер две, но представянето u в Грузия през 2008 г. и в Украйна досега с нищо не впечатлява. Нещо повече, конвенционалните възможности на Русия са доста под тези на Америка, особено в комбинацията с европейските сили. И все пак колкото повече военна мощ натрупаха политиците на САЩ, толкова по-голяма беше тяхната параноя. Владимир Путин и неговото управляващо обкръжение са злонамерени актьори, но неговата Русия не е същата като Съветския съюз на Йосиф Сталин. Във военно отношение Москва не представлява заплаха за САЩ, освен ядрена, което е аргумент, който трябва да се избягва, а не да се започва конфликта.
Освен това Америка и Русия нямат забележителни териториални спорове, нито има доказателства, че Путин или друг сериозен човек в Москва желае война със САЩ, въпреки че може да е непопулярно да се признае, че Вашингтон е най-агресивната военна сила след Края на Студената война, и е причинила много по-големи щети и е убила много повече хора, отколкото всяка друга държава. Нищо, което Русия е направила, не е заплашило Америка по някакъв значим начин.

Наистина, Путин, въпреки многото си недостатъци, не встъпи в длъжност с видимо враждебно отношение към Америка. Офицерите от КГБ се отличаваха със своя цинизъм и светски характер, а не с идеологическа лоялност. Той беше първият чуждестранен лидер, който се свърза с президента Джордж У. Буш след 11 септември и даде забележително любезна реч пред Бундестага две седмици по-късно. За съжаление поведението на Америка с разширяването на НАТО, с разпадането на Сърбия, с цветните революции на границата с Русия е това, което най-много накара Путин да промени своите възгледи.

Ястребите популяризират истеричния мем, че Путин планира да възстанови Съветския съюз. И все пак той управлява Русия повече от две десетилетия и не е следвал подобна стратегия. През 2008 г. Москва получи известен контрол над териториите на Абхазия и Южна Осетия. Макар че, тези територии отдавна се възмущаваха от грузинското управление и Путин нападна Грузия едва след като правителството на Саакашвили самоубийствено започна да обстрелва руските сили. През 2014 г.

Путин заграби Крим, който дълго време беше управляван от Москва преди прехвърлянето му през 1954 г. от Никита Хрушчов, вероятно като част от борбата за наследството след смъртта на Йосиф Сталин. Русия също насърчаваше сепаратизма в части от Донбас, за който някои украинци по-късно предположиха, че това до голяма степен е безполезна територия, която е най-добре да се остави на Москва. Това ли са цепите на възродената руска империя?

Освен това руската агресия е предизвикана от други предшестващи събития. Отново, западните лидери удобно игнорират историята в стремежа си да избегнат отговорността за собственото си глупаво и често безразсъдно поведение. През 2008 г. администрацията на Буш настояваше за обещанието на НАТО да въведе в своите редици Тбилиси и Киев, което накара Фиона Хил, старши директор за Европа и Русия към Съвета за национална сигурност на САЩ при президента Тръмп да предупреди, че подобни ходове „вероятно биха провокирали превантивни руски военни действия“. Вашингтон също така обяви Грузия за съюзник, докато правителството на Саакашвили настояваше силно за своето членство в НАТО.

Шест години по-късно САЩ подкрепиха осакатяващите улични протести срещу надлежно избрания, макар и корумпиран, проруски лидер на Украйна. Американските служители безсрамно обсъдиха кой желаят да поеме новото правителство и повториха своето обещание да вкарат Киев в трансатлантическия съюз. Ако Русия се беше държала по подобен начин в Северна Америка, истерията щеше да докара Вашингтон до много оплаквания и скърцане със зъби. Противно на господстващото предположение на САЩ, неговите действия имат последствия, дори и за американците.

Политиката на САЩ и Европа трябва да бъде насочена към прекратяването, а не към разпалването на войната.

Екстравагантните твърдения за глобалното значение на Украйна и че бъдещето на света зависи от изхода на настоящия конфликт, са обикновени глупости.

(Превод за „Труд news“ - Павел Павлов, със съкращения)