Подземното хранилище на архибелага Шпицберген трябва да издържи на апокалипсис

Уникални български сортове семена, сред които фъстъкът виагра „Орфей“, алабашът витаминозна бомба „Ники“ и конкуренцията на фасула - вигната „Хриси“, ще оцелеят и след края на света. Образците от родните култури, достижения на учените от Института по растителни генетични ресурси в Садово, ще потеглят към световното хранилище за семена на архипелага Шпицберген в Норвегия, разказа пред „Труд“ гл. ас. д-р Гергана Дешева, ръководител на националната генбанка.

Българските семена ще бъдат съхранявани в подземното хранилище в най-северната част на скандинавската държава. Съвременният Ноев ковчег трябва да издържи на глобална катастрофа като ядрена война, удар от метеорит и пр., и така да запази растителното разнообразие на Земята за поколенията.

„Изпратили сме общо 933 образеца. Вече 2 години подготвяме следващата пратка. Причините за закъснението са технически и недостиг на средства. Надявам се следващата година да успеем да я осъществим. Тя отново ще съдържа зърнено-житни и бобови култури. Този път ще включим и зеленчукови“, обясни д-р Дешева. По думите й освен старите местни сортове в партидите до Норвегия място ще намерят и новите ценни разработки на института. Именно в тази група са алабашът, вигната и фъстъкът.

От института признават, че колекцията им е голяма, но единичните видове семена са минимално количество. Преди да потеглят за Норвегия, те трябва да се засеят, а след това да се подготвят за специално съхранение при минус 18 градуса.

Възраждат суперхраната бурчак

Учените от института в Садово не изключват българската колекция в Норвегия да се попълни и от стари култури, към които интересът се възражда все повече. От тази година те са започнали размножаването им.

„Бурчакът нашумя много. Има голям интерес към него. Той е бобова култура и е много ценна откъм съдържание на белтъчини“, каза гл. ас. д-р Гергана Дешева.

„Наричат го още горчив фий и е от семейство бобови. Древна култура е, от средиземноморския регион Още Хипократ казва за нея, че в тежки времена е била използвана както за храна, така и за лекарство. Освен това растението потиска глада и жаждата. Използва се като алтернативна култура в предпланинските райони, където почвите не са достатъчно плодородни или са силно ерозирани. В института размножаваме сорта „Родопи“, който е български“, обясни пред „Труд“ ас. д-р София Петрова от Института по растителни генетични ресурси в Садово.

Учените непрекъснато получават запитвания за семена от различни фирми. „Имаме много голям интерес към старите сортове, но за съжаление не можем да ги предоставим на този етап“, уточни д-р Дешева.

По думите й проблемите са много. Един от тях е, че растенията трябва да бъдат репродуцирани. „За това са ни необходими средства, но финансирането не е достатъчно. Така не можем да си наемем сезонни работници, за да осигурим размножението на културите. Повечето от нещата се репродуцират ръчно“, посочи тя.