Как област, състояща се от куп острови, се е превърнала в най-мощния и богат град в средновековна Европа? Авторът на видеото за Youtube канала Primal Space е убеден, че ключът към успеха на Венеция са гениалните инженерни решения.

Годината е 452, Римската империя е на път да се разпадне и хуните настъпват към Северна Италия. Градовете са напълно унищожени, местните жители са принудени да бягат. Те се отправят към лагуна край брега и намират убежище на група малки острови, като по този начин вземат съдбоносно решение. Въпреки всичко, тази малка цивилизация в крайна сметка създава едно от най-впечатляващите инженерни постижения в света: Венеция. Въпреки липсата на пътища, обработваема земя и прясна вода, венецианците успяват да превърнат калното блато в най-мощния и богат град на своето време.

Уникалното оформление на нейните канали и мостове между стотици острови прави Венеция невероятно успешна, превръщайки я в център на предприемаческа дейност. Ние го моделирахме за вас, за да покажем как средновековните инженерни решения са позволили на града да завладее целия свят.

След като пристигат на островите, за да започнат живота си наново, първите бежанци са изправени пред най-лошите условия за изграждане на домове. Малките блатисти острови са направени от невероятно мека глина, която трудно може да издържи тежестта на човек, да не говорим за цял град. За да създадат стабилна основа за сградите, венецианците събират огромни количества дървесни трупи от горите на Хърватия и започват да ги забиват в земята на дълбочина от около 5 м, докато стигнат до по-твърд слой глина. 

Така те не само укрепват самите трупи, но и уплътняват околната глина, в резултат на което излишната вода се оттича и материалът става много по-здрав. След като трупите са достатъчно дълбоко в земята, изпъкналата част е отрязана и отгоре са положени дървени палуби, за да се разпредели товарът. Следващият слой са специални блокове от истрийски камък ( вид варовик с ниска плътност - бел.ред. ), за да се издигне основата над водата. 

Това решение граничи с гениалност. Дървените трупи са изолирани от въздуха, което ги предпазва от гниене. Почти всички от тях са оцелели в отлично състояние до днес, продължавайки да поддържат града.

След като се поставя здрава основа, строителите започват да строят самите сгради. Първоначално те са използвали дърво за това, но след многобройни пожари е решено да преминат към тухли. За максимална лекота къщите не трябва да са по-високи от три етажа. Вместо цимент се е  използвал варов разтвор, тъй като той е гъвкав и придава пластичност на сградата поради постоянното движение на пръстта под нея. Вътрешните стени са подредени на кръст и също са гъвкави, като решетка. Фасадите с големи прозорци и елегантни каменни шарки се оказват много по-тежки и затова са приковани към пода с железни пръти, на които всъщност се поддържат сградите. Този метод се вкоренява сред венецианците и те скоро успяват да подредят няколко острова около лагуната по този начин. Вместо да се разширяват отвътре навън като повечето градове, островитяните правят точно обратното.

Първоначално единственият начин за пътуване между островите е бил с лодка, но с течение на времето сградите стават толкова близо една до друга, че става възможно да се пресичат каналите в плитката вода на кон.

Следващата стъпка в развитието на Венеция е свързването на островите. Изненадващо, през първите 500 години от съществуването си градът се е справял доста добре без мостове, но с нарастването на населението и развитието на предприемачеството възниква необходимостта от по-лесен начин за достигане до Риалто, финансовия център на града.

За да се превърне Венеция от група острови в оживен град, е било нужно да се построят мостове. Първият опит е обикновен понтонен мост, който свързва двата най-големи района на Венеция и най-важното, осигурява достъп до Риалто. По-късно той е превърнат в дървен, който в крайна сметка изгаря до основи и е заменен с много по-издръжлив каменен мост. За създаването му в бреговете на канала са  забити над 12 хиляди дървени трупи и са докарани над 10 хиляди тона камък. Мостът стои и днес.

След това каменните мостове стават повсеместни, превръщайки Венеция в компактен град с канали вместо пътища.

Благодарение на това той печели безпрецедентно предимство, тъй като стоките и транспортът могат бързо да се придвижват от една област в друга през каналите. Хаосът с пешеходците и конския транспорт тук никога не е бил познат, защото каналите по никакъв начин не се пресичат с пешеходни зони. По това време градът е станал най-мощният и най-богатият в Европа. През него са минавали всички стоки без изключение и венецианците са спечелили много от това.