Близо 19 години доходи, за да си купите жилище? Най-недостъпните пазари на жилища в Европа

Апартамент в центъра на Лисабон струва около 6 763 евро на квадратен метър

Цените на жилищата в голяма част от Европа са изпреварили значително местните доходи, което поставя Лисабон сред най-недостъпните пазари на жилища на континента. В Париж и Лондон жилищата са по-достъпни спрямо местните доходи, отколкото в Лисабон. Португалия от години се представя като една от големите успешни истории на Европа: слънце, сигурност, процъфтяваща туристическа индустрия и завидно качество на живот. Но зад тази картичка се крие един от най-напрегнатите пазари на жилища на континента. Според най-новите данни на платформата Numbeo, цената на жилище в Лисабон в момента е около 18,7 пъти по-висока от годишния доход на едно типично домакинство, пише Euronews.

Сред големите европейски градове само хърватският крайбрежен град Сплит се нарежда на същото ниво.

Съотношението цена/доход е един от най-широко използваните показатели за достъпността на жилищата.

То сравнява цената на закупуване на типичен дом с дохода на средностатистическо домакинство, показвайки колко години доходи са необходими за закупуване на имот.

Колкото по-високо се покачва то, толкова по-недостъпни стават жилищата за хората, които получават местни заплати.

Като общо правило съотношение над 10 вече сигнализира за проблематичен пазар за купувачите, според старшия икономист по жилищни въпроси в ABN AMRO Майк Ланген. Прагът се основава на стандартните правила за ипотечно кредитиране, които ограничават разходите за жилище до около 30% от дохода на домакинството и обикновено ограничават срока на кредита до 30 години.

На фона на този еталон Лисабон и хърватският град Сплит оглавяват класацията, като и двата отбелязват съотношение цена/доход от 18,7 – почти двойно над нивото, считано за проблематично.

Следват ги Прага, Милано и Тирана (18,1), Виена (17,4), Белград (17,2), Париж (17,0), Лондон (16,0) и Бърно (15,8), което подчертава как притежаването на собствен дом става все по-недостъпно в много от най-големите градове в Европа.

И все пак столицата на Португалия предлага един от най-ясните примери за това как цените на жилищата могат да се откъснат от местната покупателна способност.

Рязкото разминаване в страната между цените на жилищата и заплатите през последното десетилетие помага да се обясни защо Лисабон сега се нарежда сред най-недостъпните пазари на жилища в Европа.

През последните 10 години цените на жилищата в Португалия са се повишили с почти 240%,

според данни на Global Property Guide.

През същия период средната заплата в Португалия се е повишила от около 839 евро на месец до 1 333 евро, което представлява ръст от приблизително 59%.

Цените са се повишили четири пъти по-бързо от доходите. А в Лисабон тази разлика може да е дори по-голяма от средната за страната.

Апартамент в центъра на Лисабон струва около 6 763 евро на квадратен метър. Това означава, че скромно жилище от 50 квадратни метра струва приблизително 338 000 евро.

На фона на средна нетна заплата от около 1 416 евро на месец — около 17 000 евро годишно — това се равнява на близо 19 години заплата, преди да може да се похарчи и едно евро за нещо друго.

В икономическото си проучване за 2026 г. ОИСР определи Португалия като една от страните с най-ограничен достъп до жилища в развития свят, посочвайки регулаторни бариери, слаб пазар на наеми и предлагане на жилища, което реагира бавно на търсенето.

Младите хора, подчерта институцията, са най-тежко засегнати.

Страната строи далеч по-малко жилища, отколкото ѝ трябват. В момента в Португалия се завършват около 25 000 до 30 000 жилища годишно, докато браншови организации и публични оценки сочат, че страната се нуждае от около 45 000 до 50 000 годишно, за да задоволи търсенето.

Освен това Португалия отделя едва около 2% от жилищния си фонд за социални жилища, което е един от най-ниските дялове в Европа.

Изследванията обаче сочат, че ситуацията е по-сложна.

В най-новия си доклад „Housing Market Monitor“ ABN AMRO посочи, че исторически погледнато ръстът на доходите и по-ниските лихви по ипотеките са оказали много по-голямо влияние върху поскъпването на цените на жилищата в цяла Европа, отколкото ръстът на населението или недостигът на ново строителство.

Кризата с жилищата подхрани най-голямата вълна от протести за жилища в Португалия от десетилетия насам. От 2023 г. насам движението „Casa para Viver“ („Домове, в които да се живее“) изведе десетки хиляди души по улиците в цялата страна под лозунга „Já não dá“ — „Просто вече не става“.

Кризата е може би най-видима в покрайнините на Лисабон, където семейства в неформални селища като Талуде в Лоурес са изправени пред изселване, въпреки че много от тях работят на пълен работен ден и все пак не могат да си позволят пазарните наеми.

Балонът предполага, че цените са се откъснали от основните фундаментални показатели и са уязвими към рязка корекция.

Банко де Португал предупреди в доклада си за финансовата стабилност от май 2026 г., че недостигът на предлагане продължава да тласка цените нагоре, но също така отдава заслуги на строгите ограничения при отпускането на кредити за това, че рисковото кредитиране — обичайният фактор, предизвикващ срив на пазара на жилища — се държи под контрол.

BPI Research наскоро повиши прогнозата си за ръста на цените на жилищата в Португалия през 2026 г. до 11,7%.

Португалия все още се възползва от структурното търсене, относително ограниченото предлагане и продължаващия международен интерес.