Пламен Киров, професор по конституционно право, пред „Труд news“: Необходим е нов Изборен кодекс, кръпките станаха много

Стои отворен въпросът какво става, ако машините започнат да разпечатват празни отрязъци

С професора по конституционно право в СУ Пламен Киров разговаряме за президентските избори, за необходимостта от нов ремонт на конституцията и причините той да се бави. Киров като дългогодишен представите на България във Венецианската комисия коментира и последните изменения в Изборния кодекс и традицията от години партиите, които са на власт да променят изборните правила преди всеки вот.

- Проф. Киров, за първи път има много вълнение и коментари преди президентските избори, които досега не бяха особено интересни за партиите. С какво можем да си обясним повишения интерес към тях?
- Интересът е обясним поради това, че евентуална победа на тези избори от кандидат, подкрепен от управляващата сила, която има мнозинство в парламента, допълнително би консолидирало мнозинството и практически би затвърдило позициите в изпълнителната власт - дотолкова, доколкото президентът по нашата конституция и Министерския съвет във важни сфери като националната сигурност и външната политика имат споделени функции и правомощия.

- Индикатор ли са президентските избори за това, което ще се случи на местните?
- Не, няма такава обвързаност. Става въпрос за избор на един национален орган - държавен глава, а местните проблеми са нещо много различно. За всяка от 265-те общини в страната, във всеки град или населено място има местни проблеми, които чакат решение. Голяма част от тях в настоящия момент са трудно решими заради финансовото състояние на държавата и на местните бюджети. Така че там акцентите ще бъдат поставени върху проблеми като водоснабдяване, канализация, инфраструктура, здравеопазване, образование и т. н.

- Формациите бягат от издигане на партийни кандидати, предпочитат инициативни комитети да издигат фаворитите им. Това заради идеята за разтваряне на ветрилото и привличане на по-голяма подкрепа ли се прави?
- Вероятната причина е силното раздробяване на политическото пространство - вземете, например, опозицията в настоящия парламент - можем да говорим за много опозиции. Всички, които се смятат за опозиция на изпълнителната власт и на мнозинството в парламента, говорят със собствен глас. Те не се консолидират по теми, по които имат близки виждания - пример са атакуванията в КС на държавния бюджет. Когато има слаба политическа сила, със слаба подкрепа от избирателите, доказана на предсрочните избори през април, естествено е когато в края на годината предстоят президентски избори да се търси подкрепа и в периферията. Освен това може би очакват и някаква консолидация за втори тур, какъвто във всички случаи ще има.

- До този момент нито един Инициативен комитет не е оповестен, защо витае такава тайнственост?
- Комитетите са средство за регистриране на кандидат-президентски двойки. Това е технология. Няма смисъл да се бърза, още повече, че всеки от участниците чака другите да си извадят козовете. Засега има заявен един кандидат за президент. Явно се чакат последните възможни дни, предполагам, че това ще са около 9-10 септември, случайно казах 9 септември, когато нещата ще придобият някаква форма. Голямата интрига е кои партии зад кои кандидати ще застанат. В момента има две партии, които категорично заявиха своята подкрепа за Илияна Йотова - ПБ и БСП. Предполагам, че и други партии от лявото пространство също ще я подкрепят - самата Йотова винаги е заявявали, че е свързана с лявото. И тук яснотата е най-голяма. Що се отнася до останалите - ще чакаме и ще видим. Но, че ще има Инициативни комитети, ще има, бъдете убедени.
 
 - Прави ли са социолозите, които твърдят, че ако ГЕРБ не издигне свой кандидат за президент, това ще е краят на партията?
- Не искам да коментирам социолози и политолози, но личното ми мнение е, че това няма да бъде края на ГЕРБ. ГЕРБ са системна партия, която има сериозни позиции в държавната администрация и 100 дни не са достатъчни да бъдат „изчегъртани“ кадрите на ГЕРБ в държавната и най-вече в местната администрация. ГЕРБ имат солидно представителство в местната власт и ако някои смята, че ако не издигнат кандидат за президент, това ще е краят на партията, дълбоко се лъжат. ГЕРБ няма да загинат толкова лесно.
 
- Борисов даде заявка отново да се върне в управлението на държавата. Реалистична ли е това да се случи?
- Не мога да гадая, но в България всичко може да се случи - с малко външна подкрепа в точния момент от точните сили, би могъл да се върне в управлението. Както пое управлението през 2009 г. с външна подкрепа, да не споменаваме чия, така може отново да се върне. Достатъчно е няколко немски фондации да застанат зад него и ще се върне, макар че Германия има да си решава собствени проблеми и не и е до България.
 
- Покрай президентските избори отново десни заговориха, че фигурата на вицепрезидента е излишна - има ли основание за подобни тези?
- Темата припламва от време на време, обикновено като се зададат президентски избори. Ами това, което се случи в началото на тази година с подаването на оставка на президента Радев и слизането му на политически терен и съответно поемането на функциите на президента от вицепрезидента показва, че има дълбок смисъл в това, да има вицепрезидент. Вицепрезидентът по нашата конституция няма свои собствени правомощия. Президентът може да му прехвърли само четири от своите правомощия, но вицепрезидентът има важна политическа функция - той е пазителят на мандата. Така се стабилизира петгодишния мандат на президента. При предсрочно прекратяване на мандата на президента в изпълнение на функциите му встъпва вицепрезидента и то за целия мандат, за който са избрани. Така че тези, които говорят, че фигурата на вицепрезидента е излишна, дълбоко не разбират модела на разделение на властите, който конституцията от 1991 година възприе. Това не е чиста форма на парламентарно управление - има елементи на хибридност. При нас властта, която упражнява президентът, не е административна и представителна - тя е политическа. Не случайно президентът не е деполитизиран по конституция - той само не може да участва в ръководството на политически партии. Да не отваряме тази тема, че е много дълга и ще трябва много дълго да обясняваме на тези пишман конституционалисти, които смятат, че фигурата на вицепрезидента е излишна.
 
- Моля ви като конституционалист да коментирате това, че Румен Радев като президент атакува промените в конституцията, а сега, когато има стабилно мнозинство, никой не говори за нов ремонт на основния закон.
- Обяснението е чисто политическо. Първо, защото за да се извършат тези промени е необходимо квалифицирано мнозинство. А дали такова е постижимо, „Прогресивна България“ ще тестват чрез избора на нов състав на ВСС и по-точно чрез парламентарната квота, тъй като там също се изисква квалифицирано мнозинство. Партиите в НС, които са в опозиция на „Прогресивна България“ при хипотезата, която се очертава за победа на Илияна Йотова, никак няма да бъдат съгласни отново да се възстановят в пълнота правомощията на президента - в случай на политическа криза, изразяваща се в невъзможност да се излъчи парламентарно правителство, президентът самостоятелно да назначава служебен кабинет без да е скован от „домовата книга“, която сътвориха партиите с последните изменения на конституцията. Така че, ще се изчака. Всички отчитат промените за голяма грешка, но никой не бърза да предприеме възстановяване на нормалността в конституцията, що се отнася до служебното правителство.
 
- Като заговорихме за промени смятате ли, че промените, които ПБ направи в Изборния кодекс, ще върнат доверието в изборния процес, какъвто бе мотивът на управляващите?
- Въпросът е доста по-широк. Като един дългогодишен представител на България във Венецианската комисия не мога да възприема практиката, която се установи у нас - преди всеки предстоящ избор, без значение дали е за президент, за НС или за местна власт, да се пипа в Изборния кодекс. Той стана кръпка върху кръпка и повечето колеги са на мнение, че е необходимо създаването на нов Изборен кодекс, още повече, че в него има безсмислени и несъгласувани текстове, които се получиха вследствие на многобройните изменения.
 
- Ще сложи ли край машинното гласуване на протоколите с много грешки?
- Някои смятат, че машинното гласуване е панацея за лечение на изборните нарушения, свързани с фалшифициране на протоколи, броене на бюлетини и т. н. Не е такова средство. То премахва локалния характер на нарушенията, които бяха констатирани след последното обжалване на изборните резултати от по-предишните избори пред КС, но самата технология на машинното гласуване дава възможност за много по-драстично и мащабно фалшифициране на изборните резултати, защото всички са наясно, че машината брои в зависимост от това, кой последно е пипал програмния продукт в нея. Тя може да брои правилно и точно и не съвсем правилно и съвсем точно. Така че предстои да видим този опит до какво ще доведе.
 
- Добре ли е, че комисиите, чиито членове не винаги са подготвени, няма да бърникат протоколите?
- Технологията, която се възприе с генериране на протокол от самата машина изключва намесата на секционните избирателни комисии. Стои обаче отворен въпросът какво става, ако машините започнат да разпечатват празни отрязъци. Същите отрязъци се пускат в кутия и биха могли да се проверят, ако възникнат въпроси, свързани с нередности по вота. При избори, провеждане по тази технология, мисля че няма да има атакуване пред КС, защото никоя от политическите сили и от политическите наблюдатели няма да има данни какво точно става, какви нарушения има, за да аргументира искане до КС за обявяване на изборния резултат за незаконосъобразен. Хардуерният и софтуерният въпрос, свързани гласуването и отчитането на изборния резултат, вече се превръща във въпрос от националната сигурност. И затова първоначално мнозинството беше решило да ма по-активно участие на МВР, но тук става въпрос за един политизиран орган - все пак министърът на вътрешните работи е политическо лице.
 
- В какъв смисъл се превръща във въпрос от националната сигурност?
- Превръща се, защото, ако масово бъде променена програмата за отчитане на изборните резултати в голям брой секции, може да доведе до промяна на изборния резултат. А когато се избира президент на републиката, това е въпрос от националната сигурност. Освен това, ако машините пускат бели отрязъци, тогава избирателят няма да е наясно дали неговият глас е отчетен и дали е преброен по съответния начин. Какво се случва, когато машините започнат да пускат бели отрязъци - това трябва да се каже. Спираме гласуването, или продължаваме на честна дума, че машината ще приема гласа на избирателя.
 
- Надигна се вой срещу премахването на район „Чужбина“, правилно ли бе решението?
- Такъв район не може да бъде създаден при сегашните условия, тъй като ние не знаем колко български граждани има в чужбина. Те са включени в избирателните списъци в България по постоянен адрес. Най-малкото този район не може да бъде създаден, защото начинът, по който искаха това да стане, нарушава един от основните принципи на избирателното право и на избирателната система - принципът на равното избирателно право. Ние не знаем колко български граждани има в чужбина, за да предоставим на район „Чужбина“ еди колко си мандата. Българските граждани в чужбина дават своя вот и без да има такъв район. При мажоритарни избори каквито са президентските гласуват за определен кандидат, а при тези за НС - за политически партии, а не за определена листа. Гласовете от чужбина се отчитат на национално ниво. Промяната, свързана с броя на секциите в чужбина е добра, доколкото премахва една дискриминация, поставяща българските граждани в чужбина в неравностойно положение, в зависимост дали живеят в държава членка на ЕС, или извън ЕС. Т. е. Възстанови се едно правилно законодателно решение, че навсякъде гражданите гласуват при едни и същи законодателни условия.

- Кои са оставащите нерешени въпроси в Изборния кодекс?
- Един от най-сериозните са избирателните списъци. Той е хроничен проблем. В България в тези списъци са включени около 6,5 млн. избиратели, като 6,5 млн. избиратели отговарят на над 9 млн. население. Толкова граждани България вече няма, за съжаление. Да не говорим колко пребивават в страната - около 5,5 млн. България е единствената държава в Европа, чието законодателство позволява дописване в избирателните списъци в изборния ден. Непонятно за мен е и защо не махат задължителното гласуване, което беше въведено преди много години и което практически остана като морално задължение, тъй като санкцията за неупражняване на избирателното право беше обявена за противоконституционна. Избирателното право е основно политическо право на гражданите и не може да бъде едновременно и право и задължение. Неразбираемо е и свалянето на мнозинството, с което ЦИК се произнася при вземане на решения, но така е преценило мнозинството. Не разбирам и защо не махат Обществения съвет към ЦИК - това са едни хора, които се самоназначават и които имат претенции да разбират много от избирателни състеми и избирателно право. Мога да посоча още поне 5-6 човека, които са доктори по конституционно право, които преподават дисциплината „Избирателни системи и процедури“ в различни факултети, които ще свършат много по-добра работа от тези самозванци, които тотално са окупирали медиите и дават съвети.

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.