Труд
Автор:
Труд news
Как една машина може да се отклони със стотици километри и как се доказва чия е била
Украинската армия не била насочвала умишлено /sic!/ никакъв летателен апарат към България, казал говорителят на военното министерство на Украйна Георгий Тихий, цитиран от Укринформ
Случаят в България не е първият в Европа. Отломки от руски и украински безпилотници вече са намирани в Румъния, Литва и Турция, докато в Германия стотици подозрителни полети на дронове остават без доказан извършител
Сутринта на 8 август 2026 г. един сравнително малък безпилотен летателен апарат преминава от румънското в българското въздушно пространство и се взривява в слънчогледова нива край Кардам.
Мястото е само на около 100 метра навътре в България и опасно близо до стратегическа инфраструктура - компресорните станции на Трансбалканския газопровод от двете страни на границата. Няма жертви и материални щети. Но възниква много по-големият въпрос: откъде е дошъл дронът и защо се е оказал там?
Българското Министерство на отбраната съобщи след първоначалното изследване на останките, че апаратът най-вероятно е дрон-примамка “Майя”, тип, използван широко от украинските въоръжени сили. Същевременно ведомството подчерта, че няма основания да се смята, че навлизането в България е било преднамерено. Украйна заяви, че проверява случая и е в контакт със София.
Това разграничение е важно. Да се установи моделът на един дрон не е непременно същото като да се докаже кой го е изстрелял, откъде е излетял и каква е била последната зададена цел. И точно тук започва същинското разследване.
Как всъщност се доказва произходът на един дрон?
След катастрофата започва нещо подобно на авиационна криминалистика.
Първата задача е идентификацията на платформата. Експертите изследват геометрията на фюзелажа и крилата; материалите; двигателя; винта; електрониката; автопилота; навигационните модули; радиокомуникационните устройства; взривателя и взривното вещество.
Специализирани военни лаборатории могат да анализират UAV, боеприпаси, експлозиви, балистика, оптика и електроника именно по този начин. Германският технически център WTD 91 например официално посочва анализирането на UAV, ракети, боеприпаси и свързани системи сред компетентностите си. След това идва идентификацията на компонентите. Платки, чипове, GPS модули и двигатели могат да имат серийни номера; производствени маркировки; номера на партиди; специфични модификации.
Но тук има капан. Руски и украински дронове използват множество граждански компоненти от едни и същи световни производители. Американски или китайски чип вътре в апарата не доказва коя държава го е изстреляла.
Най-ценната находка е паметта
Ако бордовата електроника е оцеляла, експертите могат да търсят записани координати; waypoint-и; маршрут; височина; скорост; последна навигационна позиция; грешки на GPS; логове на автопилота. Това може да бъде много по-силно доказателство от външния вид на дрона.
Следва радарът
Най-силното доказателство за действителния маршрут би било непрекъснатото проследяване от няколко радара. При Кардам засега именно това липсва.
Премиерът Румен Радев заяви, че дронът не е бил открит предварително нито в румънското, нито в българското въздушно пространство. Следователно към момента публично не разполагаме с цялата траектория. Знаем откъде е влязъл непосредствено в България - от румънска територия. Не знаем публично откъде е започнал полетът си. Това са две съвсем различни неща.
Може ли “Майя” да е руска операция с украински дрон?
Теоретично - да. Литовското разузнаване дори предупреди през август, че Русия би могла да използва заловени украински безпилотници за провокации тип “false сценарий, а не доказателство, че именно такъв сценарий стои зад Кардам. Същата логика трябва да важи и в обратната посока.
Фактът, че определен модел се използва широко от украинската армия, е силен индикатор за произхода му, но сам по себе си не отговаря окончателно на въпросите: Кой конкретно го е изстрелял? Кога? Откъде? И каква цел е била записана в навигацията? За това са нужни останките, електрониката, данните от радарите и обменът на информация между България, Румъния и Украйна.
Кардам разкри и друг проблем
Има обаче нещо, което вече е доказано независимо от окончателния произход на дрона. Малък военен безпилотник е преминал през румънското въздушно пространство, навлязъл е в България и се е взривил близо до международен газопровод, без да бъде своевременно открит.
Това вече не е украински или руски въпрос. Това е въпрос за способността на НАТО да вижда нисколетящи, малки и сравнително евтини безпилотници. Румъния започна да ги сваля. Германия създава специализирани структури за противодействие на дронове след стотици нарушения. Германското вътрешно министерство съобщи, че само Федералната полиция е регистрирала стотици дронове през 2025 г. и създаде национално специализирано звено за противодействие. Полша вече използва оръжие срещу тях. А сега подобен проблем стигна и нашата страна.
Най-важният въпрос остава отворен
От първоначалните данни най-логичната работна версия е тази на българското Министерство на отбраната. От там казват, че най-вероятно дронът е “Майя”, използван от украинските сили и навлизането му в България не е било преднамерено. Но “най-вероятно” не означава “доказано окончателно”. За окончателен извод са необходими поне три отделни нива на доказателства -техническа идентификация на останките, реконструкция на маршрута и установяване на последната мисия на машината. Ако и трите съвпаднат, произходът може да бъде определен с много висока степен на сигурност.
Ако разполагаме само с първото, коректната журналистическа формулировка остава същата, която използва и българското военно министерство: “най-вероятно”.
Защото в една война, в която и двете страни използват хиляди дронове, заглушават навигационни системи, копират конструкции, използват примамки и понякога залавят вражеска техника, разликата между вероятност и доказателство вече е част от самото бойно поле.
Информацията за този украински безпилотник в открити източници все още е сравнително ограничена. “Майя” се описва като малък самолетен дрон, разработен преди всичко като примамка за противовъздушната отбрана. Идеята на подобна машина е проста и икономически безпощадна: вместо противникът да изразходва скъпа зенитна ракета срещу истински ударен дрон, част от въздушните цели са евтини имитации. На радара операторът невинаги може веднага да разбере кое лети към него - истинска бойна машина, разузнавателен апарат или примамка.
Подобна тактика се използва и от Русия. Разследване на Associated Press показа например как руските сили смесват ударни “Шахед”-подобни апарати с евтини дронове-примамки, именно за да претоварят украинската ПВО.
При “Майя” съществуват данни и за варианти, способни да носят малък полезен товар. Но точните характеристики на конкретния апарат край Кардам - двигател, гориво, навигационна система, заряд и действителен обсег - трябва да бъдат установени от експертизата на неговите останки. Това е особено важно, защото машината се е взривила.
На картата случаят изглежда странно. Ако машината действително е украинска и е била част от операция срещу руска цел, България очевидно не е по естествения маршрут към повечето такива обекти. Но това не означава автоматично преднамерен полет към България. При далекобойните безпилотници съществуват няколко напълно реални механизма за голямо отклонение.
Заглушаване на GPS
Първият е GNSS jamming - заглушаване на спътниковата навигация. Сигналите от GPS, Galileo, GLONASS и останалите навигационни системи достигат Земята с много ниска мощност. Достатъчно силно радиосмущение може да попречи на приемника да определя правилно местоположението си. ICAO отчита сериозен ръст на подобни смущения в Източна Европа и други райони около военни конфликти.
Какво ще направи дронът след загуба на GPS зависи изцяло от неговия автопилот. Една машина може да продължи по инерциална навигация. Друга да премине към предварително програмиран курс. Трета постепенно да натрупва грешка. На стотици километри дори малката грешка може да стане голяма.
Още по-опасното - GPS spoofing
При заглушаването приемникът разбира, че няма надежден сигнал. При spoofing ситуацията е по-коварна: към него се подават фалшиви навигационни сигнали и той може да “повярва”, че се намира на друго място. ICAO определя именно spoofing-а като особено сериозен риск, защото фалшивата позиция може да зарази и останалите елементи на навигационната система. За евтин безпилотник с по-опростена електроника резултатът би могъл да бъде значително отклоняване от зададения маршрут.
Но към момента няма публично доказателство, че точно това се е случило с дрона край Кардам. Това е техническа възможност, а не установен факт.
Повреда на навигацията или автопилота
Третата възможност е далеч по-прозаична - отказ на: GPS приемника; бордовия компютър; компаса; сервомеханизмите; двигателя; захранването или комуникационната система. При повреда машината невинаги пада веднага. Особено самолетен дрон може да продължи да лети значително време.
Вятърът
Сам по себе си силният страничен вятър обикновено не би трябвало да отклони модерен автопилот със стотици километри, защото навигацията постоянно компенсира сноса. Но ако спътниковата навигация вече е нарушена и машината лети по приблизително направление, атмосферните условия започват да имат много по-голямо значение.
Повреда от ПВО или радиоелектронна борба
И накрая дронът може да е бил засегнат от противовъздушна отбрана или радиоелектронна система, без да бъде непосредствено унищожен. Тогава машината може да продължи неконтролируем или частично контролиран полет.
Прецедентът в Самсун
“Майя” вече е свързвана с друг необичаен инцидент край Черно море. На 16 май 2026 г. дрон, определен от местни медии като украинска “Майя”, пада в турския черноморски град Самсун и поврежда покриви и прозорци. Турски публикации допускат, че апаратът се е отклонил при полет, свързан с атака срещу руска територия или Крим.
Този случай не доказва механизма на инцидента край Кардам. Но показва нещо важно: далекобойни безпилотни апарати могат да се озоват на огромно разстояние от предполагаемия си боен маршрут. И България далеч не е единствената държава, която се сблъсква с проблема.
Румъния
За Румъния подобни инциденти вече не са изключение. След началото на руските удари срещу украинските дунавски пристанища, непосредствено срещу румънския бряг, Букурещ многократно открива останки от безпилотници на собствената си територия.
През септември 2023 г. румънските власти съобщават за части, сходни с използвани от руската армия дронове. През юли 2024 г. Румъния отново намира останк и от руски безпилотници след масиран удар по Украйна, а НАТО тогава заявява, че няма данни за преднамерена атака срещу съюзническа територия.
През юли 2026 г. ситуацията премина нов праг: румънските въоръжени сили вече свалиха дронове, навлезли във въздушното пространство на страната, след руски атаки в района на Одеса. При един от случаите са намерени и изследвани останките на сваления апарат. Тук географията помага за установяването на произхода.
Ако руските сили атакуват украински цели непосредствено отвъд Дунав, има известен момент на атаката; проследени въздушни цели; радарни траектории; визуални наблюдения и намерени отломки. Комбинацията от тези данни позволява много по-силно заключение, отколкото само формата на парче крило.
Литва
Особено интересен за българския случай е инцидентът в Литва през март 2026 г. Военен дрон навлиза в страната и пада в замръзнало езеро недалеч от беларуската граница. Първоначално произходът не е окончателно ясен. Ден по-късно литовското правителство заявява, че машината е дошла от Украйна и е била предназначена за удар по руската петролна инфраструктура, но се е отклонила.
Това е изключително важен прецедент. Той доказва, че украински далекобоен безпилотник действително може да напусне предназначения маршрут и да завърши полета си на територията на държава от НАТО.
Но същевременно показва защо прибързаните заключения са опасни - окончателното установяване на произхода идва след разследването, а не от първите снимки в социалните мрежи.
Полша
През септември 2025 г. ситуацията в Полша е различна. В полското въздушно пространство навлизат множество дронове, като съюзническата авиация участва в свалянето им. Част от намерените апарати са определени като руски примамки от типа “Гербера”.
Тук оценката не се основава на една паднала машина, а на броя на дроновете както и на едновременното им навлизане; направленията на полета; текущата руска въздушна операция и конструкцията на намерените апарати. Колкото повече независими доказателства съвпадат, толкова по-висока става степента на сигурност.
Германия
Германският случай показва обратната страна на проблема. През 2025 г. Германия регистрира рекордно количество подозрителни полети на дронове над военни бази, включително обекти, където се обучават украински военнослужещи. Полицията разследва част от тези случаи като възможен руски шпионаж. Но в много от тях самият оператор не е установен и руският произход не е доказан.
През август 2026 г. тревогата стана още по-голяма. На летище Лайпциг/Хале беше намерен дрон с експлозиви, а федералната прокуратура пое разследването. Два дни по-късно други два дрона бяха наблюдавани над военна база в Мехерних. Германските власти говорят за сериозна хибридна заплаха, но към момента не са обявили доказан държавен извършител на случая в Лайпциг.
Това е много важна разлика. Политическото подозрение не е техническо доказателство.
Текстът и илюстрациите са създадени с помощта на AI
-2-thumb-467x263.webp)
