Настоящата година минава в условията на някои знакови събития, които доминират икономическия и обществен дневен ред у нас - приемането в ERM II, пандемията и икономическата криза, протестите и исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Покрай тези теми обаче вървят и други процеси, които също са от огромно значение за развитието на страната. Точно такъв е случаят с регионалното планиране за следващите 7 години (за периода 2021-2027 г.), което ще предопредели траекторията на развитие на общините и регионите у нас.

Всички общини в България в момента са в процес на изготвяне на своите Планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., на база на които ще се случат всички значими публични инвестиции на местно ниво през следващите седем години.

И шестте региона за планиране в страната извеждат като основен приоритет икономическото развитие и трансформация на икономиката. Всеки регион го разписва по различен начин - икономически подем, ускоряване на растежа, трансформация и повишаване на динамичността, устойчива и интелигентна икономика и т. н. Посоката обаче е ясна и в нея е не просто икономическият растеж, но и процесите на промяна в родната икономика, която се ориентира към влагането на повече знание и по-високата добавена стойност.

Основните индикатори в приоритета с фокус върху икономически подем, за които са зададени и цели, са: 1) БВП на човек, 2) инвестиции, като тук се включват и двата основни индикатора - разходи за дълготрайни материални активи и чуждестранни преки инвестиции и 3) зает персонал в научна и развойна дейност. Последното очевидно отразява желанието за трансформация на икономиката. Тези индикатори се срещат в почти всички документи, но при някои региони има и различия.

Южен централен регион и Югоизточен регион например залагат като индикатор индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. В Югоизточен има и други по-специфични индикатори - например иновативни предприятия от общия брой в индустрията, както и развитие на крайбрежния туризъм, което е обяснимо с присъствието и ролята на Бургас в региона. Югозападен регион, който е доминиран от столицата, също има индикатор за иновативните предприятия, но също и такъв за брой на индустриалните и бизнес зони. Това е единственият регион, който е извел индустриалните зони в отделен индикатор, макар и номинален брой на зоните да не дава достатъчен ориентир за размер и влияние на самите зони.

Вторият приоритет във всеки регион е насочен към човешкия капитал. Терминологията отново е различна - някои с фокус върху образование, здравеопазване и социални услуги, други по-скоро социална и екологична среда, но в общия случай терминът човешки капитал излиза на преден план в почти всички региони.

По-интересни са индикаторите, които имат директно отношение към развитието на даден регион. Подобен пример са индикаторите за човешки капитал в Северен централен регион, които отчитат: 1) състояние на пазара на труда - коефициент на заетост и коефициент на безработица, 2) механичен прираст на населението и 3) дял на населението с висше образование. Това са показатели, който са тясно обвързани с предизвикателствата в Северен централен регион, който се отличава с висок дял на висшистите (в Русе, Велико Търново и Габрово), но и с отлив на млади хора, което е характерно за целия регион.

Третият приоритет във всеки регион е насочен към териториалното развитие/сближаване и свързаността. Намаляването на неравенствата в рамките на регионите присъстват изрично в някои от стратегиите, но общото при всички е думата свързаност и териториално развитие. Тук очевидно влизат и големите публични инвестиции в инфраструктурата, която е от регионално и местно значение, в т. ч. ключови проекти от пътната инфраструктура.

Общият преглед на стратегиите показва, че посоката на приоритетите е ясна и в някаква степен консенсусна - икономически подем, човешки капитал и свързаност. Сложното обаче е в детайлите на тези приоритети и в процеса на формиране на проектите.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения