Вдовицата на Ботев взема 30 лева, депутатите прибират между 500 и 1000 лв.

Заради орязани пари за старини офицери стават метачи

Резилът с българските пенсии не е днешно изобретение. Открай време спекулации и машинации мърсят парите за старини. Техни автори са онези, които ги дават.

Първият пенсионен закон е приет през 1880 г. Той е за участниците в освободителното движение и близките на загиналите. Отпуснати са 30 лева месечно на Венета Ботева, която тъне в мизерия. Вдовицата на националния герой е принудена да пере и чисти по чужди къщи. За да свърже двата края, продава печатарската машина на поета.

През 1885 г. Венета пуска молба до парламента, в която описва дереджето си. „Заради това най-покорно Ви моля, господин председателю - скланя чело тя, - да благоволите и изходатайствате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна.“

Председател на събранието е Стефан Стамболов. Остава сляп за прошението, макар че в хъшовските времена Христо Ботев е делил с него залъка и поезията си. Името му стои върху знаменитите „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

Венета Ботева с дъщеря си Иванка.

Венета не е единствената жертва на парламентарния егоизъм. През годините охолните депутати намаляват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода. Отнемат подаянието от 50 лева за сестрата на Васил Левски. Режат материалната подкрепа за сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Паралелно с това отпускат на себе си от 500 до 1000 лева месечни пенсии. След кончината на Стамболов неговата вдовица Поликсена е позлатена със 7200 лева годишна пенсия.

Най-крещящ е случаят с певицата Йохана Лойзингер. Тя е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото става негова съпруга след като князът абдикира. Въпреки това през 1893 г. Народното събрание я дарява с фантастична сума.

„Имам чест да Ви съобщя - телеграфира u председателят Георги Живков, - че камарата на депутатите на вчерашното си заседание гласува единодушно отпускането на една пожизнена пенсия от 40 000 франка за Вас и Вашите скъпи деца.“

Същият този Живков веднъж се нахвърлил върху Захари Стоянов. „Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“, излаял той.

Следната 1894 г. избухва нов скандал. Военният министър Рачо Петров се заема да ревизира Закона за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство. Той е лош, защото големи суми се отпускат за малко служба, убеден е Цар Рачо, както го наричат.

Според закона срокът за пълна пенсия е 35-годишна служба, като сумата е равна на кръглата заплата на запасняка. Службата започва обаче от 25 април 1878 г., когато е създадена Българската земска войска. Армейците трябва да чакат до 1913 г., за да напълнят фуражките с пачки.

„Ето защо - вдига пръст Рачо в парламента - аз смятам, че ако се отхвърли пенсията за служба между 10-15 години и ако за 15 години се намали от 50% (30/60) от получаемото съдържание на служба, както е сега, на 35% от получаемото съдържание на служба - мисля, че ще може да се удовлетвори на основните положения, които поставихме по-горе за определяне и назначаване на пенсията.“

Рачовата формула лишава от пенсия недослужилите 15 години и намалява процента на вземанията. Допълнително не се признава времето, прослужено като подофицер.

Унизеното войнство праща обяви за работа по вестниците. Офицерите заявяват, че героите от Сливница, разкрасили гърдите си със знаци за храброст, са принудени да се цанят на унизителни служби. Готови са за пъдари и дори метачи. Метлата ще смени сабята, а мундирът ще бъде оскърбен с дочена престилка!

Осигурителната система

През 1948 г. хиляди остават без препитание

Тодор Живков въведе така наречената „земеделска пенсия“.

“До войните за национално обединение - сочи изследователят на процеса Стоян Гълъбов, - размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на 20 век и е възобновен отново по време на Втората световна война.”

Законът за общественото осигуряване от 1924 г. и Законът за пенсиите за изслужено време от 1932 г. оформят фондовата система на социалното осигуряване. През 1941 г. е създаден и Институт за обществено осигуряване. После иде народната победа.

През 1945 г. е приета Наредба-закон за народните пенсии. Право на “народна пенсия” имат всички българи, които от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са пострадали в борбата против фашизма и са станали инвалиди с най-малко 30 процента изгубена работоспособност.

Могат да се възползват и онези, които са допринесли в борбата с фашизма, без да са изгубили крайник. Такава пенсия се отпуска като наследствена на съпрузите, непълнолетните деца и родителите на загиналите герои.

През 1948 г. е обнародван огледален Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Спрени са пенсиите на ликвидираните без съд и присъда след Девети, както и на осъдените от така наречения Народния съд. Отнети са наследствените пенсии на враговете на народа. Хиляди остават без препитание.

След историческия Априлски пленум през 1956 г. е приет нов Закон за пенсиите. После лично Тодор Живков въведе минимална пенсия от 30 лева за онези, които не са били на държавна работа. Нарекоха я “земеделска”, получаваха я моите баби и дядовци, които никога не са били труженици на чернозема.