Йешуа от Назарет вече повече от три десетилетия буни Римската империя, възкресен за Вечността от своя и нашия Отец. В същото време – вече на Христова възраст - Луций Домиций Ахенобарб (Рижобрадият - б.а.), известен на света като Нерон, с олимпийски хъс започва първите гонения на последователите на Йешуа. Лови ги като дивеч, помазва ги обилно с масло, а сетне ги ползва като лампи за улично осветление - градоустройствени решения. Очевидно огънят е бил лечебен за цезаровата налудничавост, без да се чудим колко ретрограден е бил неговият Меркурий. Точно тази му любов към рижата стихия го подтиква и към деяние, което ще остане в историята като Magnum Incendium Romae, или опожаряването на Рим. А Нерон естествено обвинява християните за бедствието.

Нерон не харесва Рим, а той има визия как трябва да изглежда поне широкият център според неговите инвестиционни намерения - да се построи нов дворец за императора. Той знае и името - Domus Aurea! Златният дворец на Нерон. Планът отнема точно два дни.

Защо си чеша езика с тези исторически каламбури ли? Защото ми хрумна, че може някой читател да замени името на световната столица с това на столицата на римската провинция Тракия - днешен Пловдив. И да нарече християните клошари, например. Имаме нерешен градустройствен проблем, имаме грандомански инвеститорски намерения и едно решение - пожар. А, да, и един виновен - клошар. А един клошар, обвинен за подпалване, в днешно време не губи нищо. Няма да го палят за улична просвета, я! Напротив, печели много. Например квартира задълго - “южното крило, втория етаж, при бай Ставри. Строг, но справедлив.”*

А кой ще влезе в ролята на Нерон ли? Може да се отвори списъкът на служителите в министерствата и да се избере някое звучно българско име. Например Георги. Сещам се за един, дето го обвиниха преди много години, че е палнал не какво да е, а Райхстага - днешния стожер на европейщината. Имаме традиции в този занаят, искам да кажа.

Имаме традиции и в бюрокрацията. И нейното главно качество - бездействието. То действа като лупа в горещ августовски ден. Попадне ли обаче на правилното място, това бездействие се превръща в нещо полезно. Например, ще измисли парадокса “частен паметник на културата”. Тъпотия, в която нито частникът може да е собственик, нито културата. И освен всичко първият не може да се грижи за имота си, защото е паметник.

Филолог ли да си, юрист ли да си? И в двата случая положението ти е “гъз у коприва”.** Личеше му на пловдивския кмет, че не е седнал на теменужки онзи ден, цитирайки филологично-юридическия феномен. Извинявам се за фриволните връзки, но след като дори държавният апарат е навързал споменатото словомъдрие, как да не се възползваш от прецедента на пожара.

За капак имаме топла връзка с Апенините. Там, където започна всичко в този пасквил. Тя е в лицето на Пиетро Луиджи Гиа от Торино. Достолепния господин, председател на “Конфиндустриа България” и управител на фирма “Р.И.П.А.”, е бил и почетен консул (отново римска традиция!) на Италия в Пловдив. Той не изглеждаше притеснен по време на кратките телевизионни интервюта. Вярно, изгоряха му имотите, но само откъм културната част, а не в частния смисъл.

Ван дер Любо

от Филибето

Клошарят Любомир Данчев, който е обвинен за пожара в “Тютюневия град”, бързо бе наречен от съгражданите си Ван дер Любо - по името на Маринус ван дер Любе, който запалва Райхстага през 1933 г. Покрай него е арестуван и българинът Георги Димитров - най-значимата фигура на международния комунизъм по онова време. Мащабите са различни, но традицията умишлените пожари да се използват за други цели остават.

* “Опасен чар”, реплика на Буревестников, героя на Тодор Колев.

** “Роялът”, реплика на Личо, героя на Георги Парцалев.