Докато обещават на Киев въоръжения от нов тип

Западът преследва нова концепция - „нито победа, нито мир“

Страните от НАТО ще могат да тестват логистичните си вериги

В САЩ и НАТО престават да говорят за „идващата победа над Русия“ и преминават към концепцията „нито победа, нито мир“ в подкрепа и стимулиране на един продължителен военен конфликт.

За начало започват с конвенционалната бронирана техника

На 5 януари 2023 г. три страни от НАТО – Франция, САЩ и Германия – обявиха, че ще изпратят бронирана техника от западен тип в Украйна, за да подкрепят нейната защита срещу руските офанзиви.

Първо френският президент Еманюел Макрон обяви, че изпраща бойните бронирани машини AMX-10 RC в Украйна.

Френското решение стана "първия случай, когато лек танк по западен проект ще бъде доставен в Украйна", каза Франсоа Хейсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания.

Решението да се изпрати такава военна техника премахва още едно западно табу след доставката на сложните системи за противовъздушна отбрана на Украйна през последните месеци, каза Хайсбург.

За Франция решението е взето срещу „възможната руска офанзива през пролетта“, каза Себастиен Лекорню, съветник на френския министър на въоръжените сили, повтаряйки предупрежденията на НАТО от декември.

AMX-10RC е шестколесна бронирана машина. Разработена в началото на 1970-те години и използвана за първи път от френската армия през 1979 г. Това е 16-тонен автомобил, развиващ скорост от 50 мили в час.

Неговата колесна конструкция означава, че може да се движи бързо по пътища и равен терен и изисква по-малко поддръжка от тежките верижни средства като 70-тонния Abrams.

Тънката броня на AMX-10RC предпазва от стрелковото оръжие и шрапнелите, но не и от танковите снаряди с голям калибър или от противотанковите ракети. Докато неговият производител, Giat Industries, предлага допълнителен комплект с допълнителна броня и противоракетни способности, AMX-10RC който е по-подходящ за откриване на врага и, ако е необходимо, за отблъскване на едно прибързано отстъпление, вместо да стреля с оръдието като основните бойни танкове.
Франция разполага с 245 AMX-10RC и ги е използвала в операцията „Пустинна буря“ и в операциите за борба с бунтовниците в Африка.

Колесните бронирани разузнавателни машини не са рядкост. Например Русия все още използва 7-тонния БРДМ-2 от 1960-те години, Япония 15-тонния Type 87, а САЩ 19-тонния разузнавателен вариант на M1127 Stryker.

AMX-10RC се нарича "лек танк" или "изтребител на танкове", защото е оборудван със 105 мм оръдие, а не с обичайното малко оръдие или тежка картечница.

Въпреки че не е толкова бързострелящо като 120 мм оръдия за основни бойни танкове, оръдието на AMX-10RC е достатъчно мощно, за да унищожи танк от близко разстояние и ще бъде смъртоносно срещу по-леките бронирани превозни средства и пехотата.

Съобщението на Франция скоро беше последвано от съобщение на САЩ, че ще изпрати бойни машини на пехотата (БМП) M2 Bradley в Украйна, и от Германия, че ще изпрати БМП Marder в Украйна.

И двете машини са верижни и са по-тежки от AMX-10RC, и имат по-малко основно въоръжение, въпреки че носят и противотанкови ракети. Украинската армия най-накрая ще се сдобие със западната броня, която отдавна искаше, докато войските им се сражават за да отблъснат руската инвазия.

50 единици M2A2 Bradley ще тръгнат към Киев.

Какво е Bradley? Това не е танк.

БМП Bradley е бронирана машина, способна да превозва войски до бойното поле и да осигурява огнева поддръжка и разузнавателни мисии.

Тези бързи и подвижни превозни средства се управляват от тричленен екипаж - шофьор, командир и стрелец и могат да превозват до половин дузина напълно екипирани войници.

Когато беше помолен да опише как това оръжие се различава от танка, говорителят на Пентагона на ВВС бригаден генерал Пат Райдър каза пред репортерите на брифинг в четвъртък, че това "не е танк, а изтребител на танкове".

„Bradley е бронирана машина с огнева мощ, която може да осигури на войските в боя“, обясни той.

Bradley е проектиран и произведен от BAE Systems и е в експлоатация от началото на 1980-те години. Първоначално е разработен в отговор на семейството от съветските БМП. M2A2 е представен през 1988 г.

Подобно на танка, Bradley е верижен, а не колесен и има обхват от около 300 мили и може да пътува с малко над 40 мили в час, според Military.com.

Тези превозни средства участваха в битките по време на войната в Персийския залив в началото на 1990-те години и през следващото десетилетие по време на войната в Ирак.

Доклад на Службата за отчетност на правителството на САЩ от 1992 г. за представянето на Bradley по време на войната в Персийския залив гласи, че „Bradley се оказа смъртоносен, след като екипажите докладваха, че неговото 25-милиметрово автоматично оръдие е ефективно срещу различни цели и че неговият телескопичен мерник, и телескопична ракетна система (TOW) бяха в състояние да унищожават танкове".

Според Military.com Bradley е въоръжен с 25 мм верижно оръдие M242 Bushmaster и 7,62 мм картечница M240C. Освен това може да носи множество противотанкови ракети TOW, което е по-мощно оръжие, способно да поразява цели на разстояние от няколко мили.

Обявявайки новия пакет за сигурност за Украйна, Пентагона каза в петък, че САЩ ще изпратят 500 ракети TOW и 250 000 снаряда с калибър 25 мм.

Джефри Едмъндс, експерт по Русия в Центъра за военноморски анализи и бивш военен анализатор на ЦРУ, каза пред Insider, че огневата мощ, осигурена от Bradley, е значително по-голяма от тази на индивидуалните или обслужвани от екипаж оръжия.
Като защита срещу различните боеприпаси, като някои бронебойни патрони и реактивните гранати, Bradley е защитен от взривоопасна реактивна алуминиева броня и стоманени прегради и е оборудван с димни гранатомети, способни да създават защитни екрани.

В Украйна, каза Едмъндс, когато се движат през голяма територия, малкият размер и високата скорост на Bradley могат да помогнат на въоръжените сили на Украйна да се възползват при контраофанзивните си пробиви.

Германия ще достави на Украйна 40 БМП Marder през първото тримесечие на 2023 г. Обучението на украинските военни за използване на тези превозни средства ще се проведе в Германия.

Германия също така каза, че ще последва САЩ в изпращането на най-модерната система за ПВО Patriot в Украйна.

Ще се ограничи ли „военната помощ“ само до бронетранспортьорите?

Всичките горепосочени превозни средства не са основните бойни танкове (ОБТ), които Киев продължава да иска, но въпреки това са съществено допълнение към всеки арсенал. Всъщност тези по-малки, по-малко бронирани пехотни и бронирани разузнавателни машини са проектирани да се бият заедно с ОБТ. Въпреки че тези превозни средства нямат мощността на ОБТ, техните оръжия са повече от способни да нанесат щети на руските танкове на бойното поле, както направиха американските Bradley по време на войната в Залива.

Едуард Сало (професор в Университета на Арканзас в Джоунсбъро) и Бен Хейзън (Университета на Дейтън), основател и съредактор на Defense Analytics and Logistics в статията на изданието National Interest „Ще променят ли западните бронирани превозни средства играта за Украйна?“ (01/12/2023) пише, че появата на Bradley, Marder и AMX-10 е промяна в начина, по който членовете на НАТО въоръжават Украйна.

По-рано страните от НАТО изпращаха на Украйна оборудване от съветското време от резервите на страните от бившия Варшавски договор, както и ракети и артилерия на НАТО. Според него новите превозни средства ще позволят на украинските сили да извършват някои настъпателни операции с надеждата да освободят части от страната под руски контрол след избухването на въоръжения конфликт.

Според Сало и Хазен преходът към западни оръжейни системи ще намали зависимостта на Киев от незападните доставчици на боеприпаси, но има причина да се опасяваме, че въвеждането на три подобни, но различни превозни средства може да окаже натиск върху логистичната мрежа на украинската армия. Докато НАТО постигна успех в разработването и прилагането на стандартите за оперативна съвместимост, той няма две оръжейни системи с еднакви логистични изисквания, което може да окаже натиск върху логистичната инфраструктура на Украйна и по този начин да намали въздействието на тези оръжейни системи.

Осигуряването на войниците с различна екипировка е едно, но предоставянето на военните на три различни БМП с три различни противотанкови ракети може да причини оперативни проблеми. Въвеждането на трите нови бойни превозни средства ще изисква три различни вериги за поддръжка, ремонт и основен ремонт, и три различни процеса на обучение на екипажа, приемането на три различни набора от оперативни процедури и три различни вериги за доставката на боеприпаси.
Малко вероятно е украинската армия да смеси превозните средства на ниво бойна единица (т.е. Bradley с други превозни средства в една и съща формация), но те могат да действат в една и съща зона, което ще увеличи разходите за поддръжката и управлението над необходимото за използването на една оръжейна система.

От логистична гледна точка, пишат Сало и Хейзън, обикновено е най-добре да се ограничи диференциацията на оръжейната система или превозното средство до минималното ниво, необходимо за изпълнение на изискванията на мисията, като се увеличи максимално логистичната ефективност и се намали вероятността от повреда.

От гледна точка на военната стратегия, следенето на разликите в системните способности и изискванията между трите оръжейни платформи за постигането на едни и същи оперативни способности поставя прекомерно когнитивно бреме и тежест за планирането на тези средства.

От друга страна, Сало и Хейзън твърдят, че предоставянето на три различни оръжейни системи може да подобри някои резултати за устойчивост. Например, ако една страна от НАТО реши, че вече не може да поддържа оръжейните си системи, Украйна пак ще получи подкрепа от другите две страни. Освен това добавянето на три оръжейни системи вероятно отваря повече възможности за допълнителни съюзници от НАТО да подкрепят военните усилия на Украйна. Например, ако един по-малък съюзник може да осигури само ограничена работна ръка, обучение, доставки или боеприпаси, Украйна вече може да има повече избор, когато обмисля от кои сили може да се откаже, без да намалява бойната си готовност. Освен това наличието на висококачествена техника ще осигури на украинските войски допълнителна защита и огнева мощ.

От практическа гледна точка западните армии могат да видят как техните оръжия ще се представят на съвременното бойно поле и да тестват съвместимите бойни планове и оперативните процедури.

В бъдеще е вероятно криза като украинската да възникне в глобалните горещи точки и атакуваните държави също да поискат помощ. В тази връзка, според Сало и Хейзън, страните от НАТО трябва да работят заедно, за да осигурят превозни средства и оръжейни системи, които ще дадат тактическото предимство, необходимо за спечелването на войната, а не да натоварват логистичната инфраструктура на украинските въоръжени сили с различни логистични изисквания. и обслужване. „Осигуряването на военно оборудване, обучение, доставки и подкрепа е похвално, но е важно сериозно да се обмислят логистичните предизвикателства и възможности за максимизиране на подкрепата при минимални разходи“.

А сега и тежки бойни танкове

Британското правителство трябва да предостави на Украйна основни бойни танкове Challenger 2, съобщи кабинетът на премиера Риши Сунак.

На 11 януари 2023 г. говорителят на Сунак информира репортерите, че премиерът е поискал от министъра на отбраната Бен Уолъс да отиде „по-далеч и по-бързо с нашата подкрепа за Украйна, включително предоставянето на танкове“.

Очаква се официалното съобщение за намерението за изпращането на до 12 основни бойни танка в Киев да бъде направено на 20 януари 2023 г. на срещата на страните донори на Украйна в Рамщайн, Германия, съобщиха представители на Министерството на отбраната.

Обединеното кралство вече е доставило повече от 200 бронирани машини на Украйна от началото на войната, но това ще бъде първият път, когато британците даряват тежка броня.

На 11 януари 2023 г. законодателите на Обединеното кралство изслушаха министъра на покупките за отбраната Алекс Чалк за наличието на обучение, резервни части и боеприпаси за 12 танка.

Британският танк е уникален сред страните-членки на НАТО, като използва нарезно 120 мм оръдие и е несъвместим със стандартното въоръжение на танковете като Leopard 2, които имат гладкоцевно оръдие.

Обединеното кралство разполага с 227 танка Challenger 2 и е в ранен етап на модернизацията на 148 превозни средства на стойност £1,4 млрд. ($1,7 млрд.). Първият от тях обаче няма да бъде наличен до 2027 г.

Полша и Финландия също предложиха да изпратят немски танкове Leopard 2 в Украйна, след одобрение от Берлин.

Министърът на отбраната на Германия Кристин Ламбрехт каза пред репортери на 12 януари 2023 г., че нейното правителство все още не е взело решение да изпрати такива оръжия и че никоя страна с Leopard 2 в арсенала си не е кандидатствала самостоятелно за лиценза за износ.

Бронетехниката е съсредоточена край Украйна

На 11 януари 2023 г. партида от около 1250 американски бронирани машини пристигна в Холандия или по-точно отплава по море, което, е част от усилията на НАТО за укрепването на източния фланг на алианса, и скоро ще бъде доставена в Полша и Литва. Според Ройтерс, наред с другите неща, танковете M1 Abrams и БМП Bradley ще бъдат в тези две страни.

Според западни медии, ако е необходимо, бронираната техника, изпратена на източния фланг на НАТО, няма да е трудно да бъде прехвърлена по-нататък и на територията на Украйна.

"Нито победа, нито мир" е новият лозунг на САЩ и НАТО

Какво са намислили в крайна сметка американските и натовските стратези?

Иво Х. Даалдер (президент на Чикагския съвет по глобалните въпроси и бивш посланик на НАТО) и Джеймс Голдгейер (Център за международна сигурност и сътрудничество на Станфордския университет) пишат в изданието на Foreign Affairs от януари 2013 г., че въпреки че украинските сили успяха да постигнат успехи в началото на есента на 2022 г. и няма да спрат да се бият, през последните месеци на 2022 г. динамиката на войната отново се е променила.

„Украйна ще влезе в 2023 г. очукана и дълбоко наранена, не на последно място поради безмилостните ракетни атаки на Русия срещу нейната електропреносна мрежа и другата гражданска инфраструктура. Освен това, за разлика от първите 10 месеца на войната, вероятно няма да има съществени промени в сегашните линии на конфронтация през следващите месеци‘‘.

„От есента западните стратези се опитват да предотвратят военна конфронтация по два начина. Някои, като лидерите на няколко балтийски държави, призоваха Киев да бъде въоръжен с голямото количество тежки оръжия, от които ще има нужда, за да изгони руските войски от Украйна. Други, включително Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ, предложиха на политическите лидери на Украйна да обмислят решение чрез преговори, което няма да доведе до пълната победа, но поне да сложи край на боевете. Нито един от тези подходи няма добри шансове за успех‘‘.

‘‘Има ограничение на това, което Вашингтон и неговите съюзници могат и ще предоставят под формата на оръжия и военна помощ. Част от това ограничение е фактът, че дори САЩ изчерпват излишния си капацитет за осигуряване на Украйна. Да вземем артилерийските снаряди. Миналата година Украйна изхарчи толкова от тях за седмица, колкото САЩ могат да произведат за месец. Подобни недостатъци съществуват и при по-модерните оръжия. Германия изпрати своята усъвършенствана система за противовъздушна отбрана IRIS-T в Украйна през октомври, но се затрудни да достави достатъчно противовъздушни ракети за Украйна, за да може тя да поддържа ефективна защита. Като се има предвид обширната военна помощ, която вече предоставена, и намаляването на наличните запаси, Запада вероятно ще достави значително по-малко оръжия на Украйна през следващите 6 месеца, отколкото през последните 6 месеца‘‘.

„В допълнение към ограничените доставки, Вашингтон и неговите съюзници също се въздържат от доставката на модерни оръжия на Украйна заради необходимостта от обширно обучение и риска тези оръжия да попаднат в руски ръце, ако бъдат използвани в театъра на войната. Бойните самолети, от F-16 до моделите от следващо поколение, попадат в първата категория. Усъвършенстваните дронове като “Сивия орел“, които, ако бъдат заловени от руските сили, ще дадат на Русия жизненоважна информация за американския военен капацитет и технология“.

‘‘Тогава има опасност от ескалация и Москва многократно е предупреждавала Вашингтон да не изпраща ракети с голям обсег в Украйна, включително тактическата ракетна система MGM-140 на армията или ATACMS, която има обхват от 300 километра (186 мили) и може да удари дълбоко в Русия. Президентът на САЩ Джо Байдън многократно отхвърли призивите за изпращане на тези високоефективни ракети в Украйна с аргумента, че това ще доведе до разцепление в НАТО и риска от провокиране на пряка военна конфронтация с Русия и дори до Трета световна война“.

Изключително важно е, пишат авторите, САЩ да приемат сериозно рисковете от ескалация и непрекъснато да претеглят рисковете да не направят достатъчно, за да помогнат на Украйна срещу последствията от твърде много усилия, включително възможността Русия да използва своите тактически ядрени оръжия. Неоспоримата реалност е, че „има присъща граница на това колко украински и американски интереси се пресичат в отговор на руската агресия“.

Разбира се, Пентагонът и Белият дом постоянно преразглеждат нуждите на Украйна и какво могат да направят САЩ, за да ги посрещнат. Първоначално изключените системи, включително артилерията с по-голям обсег и усъвършенстваната ПВО като Patriot, които впоследствие бяха изпратени в Украйна. Последната подобна промяна се отнася и до бронираната техника.
„Но докато тези оръжия и оборудване ще помогнат на Украйна, те едва ли ще променят баланса на силите на бойното поле достатъчно, за да се сложи край на войната“.

„Тъй като в близко бъдеще не се очаква нито пълната победа, нито договорения мир, войната ще продължи в обозримо бъдеще“, заключават авторите.

„Не всички войни завършват или завършват с трайно мирно споразумение. Корейската война завърши с примирие, а войната от Йом Кипур през 1973 г. доведе до „споразуменията за разединение“, които в случая с Израел и Сирия са все още в сила и днес. За Русия не е непознат живота в замразени конфликти, включително в Грузия и Молдова“.

Според американските анализатори, „Ако такова мрачно бъдеще очаква украинците – ситуация, в която продължава да съществува състоянието на война, със или без интензивните битки – Запада ще се нуждае от многовекторна дългосрочна стратегия, която да не изоставя бъдещето на Украйна и да не избягва да се занимава с Русия в бъдеще.по въпросите от взаимен интерес“.

Фронтовата линия от 600 мили вероятно ще си остане там, където е и в обозримото бъдеще.

„Междувременно западните лидери трябва да се върнат към задачата да сдържат руската заплаха. Това ще изисква запазване на всички финансови, търговски и икономически санкции, наложени от 2014 г. Това също означава продължаване на усилията им да прекратят зависимостта си от руския енергиен износ. А това означава да направим всичко възможно, за да попречим на Русия да получи достъп до технологиите, необходими за поддържането на нейната икономика, включително и в отбранителния сектор‘‘.

„В допълнение към сдържането на Русия и нейното изолиране политически и икономически, Запада също ще трябва да поддържа каналите за комуникация с Кремъл, за да избегне директната война между НАТО и Русия и да поддържа стратегическата стабилност. Не може да има по-широки преговори между Запада и Русия, докато ожесточените битки продължават, но както и при Студената война, може да има възможност и двете страни да предприемат мерки за изграждането на доверие, които биха могли да помогнат за избягването на конфронтация, която нито една от тях не желае. Една важна стъпка може да бъде започването на преговорите за удължаване на новия договор START, който изтича през 2026 г. и който предвижда интрузивна проверка и споделяне на информацията за ядрените оръжия както в Русия, така и в САЩ“.
„В крайна сметка Запада и Русия ще трябва да приемат някаква версия на споразуменията, които САЩ и техните съюзници сключиха със Съветския съюз между 1975 и 1990 г., за да ограничат най-лошото и да създадат повече стабилност в Европа“.

***

Подходът на така наречените „антиястреби“ е разбираем – да напълнят с ракети и бронирани машини Украйна и в същото време да пеят песен за миролюбието и уважението към международното право.

През всичко това сме минали много пъти и ние знаем цената на тяхното миролюбие.

„Врагът е хитър и коварен“, и трябва да се подготвим за ожесточена борба.

(Превод за "Труд News" - Павел Павлов)