В крайдунавския парк се оформя забележителен комплекс заедно с крепостта „Баба Вида“ и Археологическия музей - Епиграфски център

Проектът е по оперативна програма „Региони в растеж“

„Публична общинска собственост. Влизането забранено“. Този надпис се мъдри днес върху руините на грохналата фасада на прославената синагога във Видин. Надписът е сравнително отскоро, откакто общината влезе във владение на култовата сграда. Но той явно не е подействал възпиращо на набезите на местните клошари и наркомани. Телената ограда край храма е разкъсана, някои от бетонните колове на места са повалени и всеки може необезпокояван да снове из грохналата културната забележителност...

Но уникалната видинската синагога, която отдавна е в полуразпад, вече е на път да възвърне предишния си блясък. След като няколко десетилетия наред местите власти от всички бои на политическия спектър обещаваха молитвения дом да бъде реставриран, най-сетне е на път да се реализира това въжделение на местното население да види отново възродена Синагогата.

Както стана известно, преди няколко месеца беше подписан договор за инвестиционен кредит за изпълнение на проект „Реставрация и адаптация на Синагога-Видин в туристически обект културен център Жул Паскин“ в крайдунавския град, между градската управа и изпълнителния директор на „Регионален фонд за градско развитие“ АД Мартин Заимов. На събитието присъстваха заместник-областните управители, представители на регионалната организация на евреите „Шалом“, хора на бизнеса.

Проектът - по който вече текат тръжни процедури, е по оперативна програма „Региони в растеж“. Дългоочакваното обновяване на емблематичната сграда ще стане благодарение на договор за инвестиционен кредит по безвъзмездната финансова помощ в размер на 8 275 300 лв., а общината ще получи и допълнително финансиране от 1 500 000 лева от фонд за градско развитие. След сключването на договора кметът благодари на организацията на евреите „Шалом“ - за дарението, което е направила на община Видин, а именно сградата на синагогата и терена, върху който е построена, като отбеляза, че това е безпрецедентен случай в световен мащаб. С осъществяването на проекта в тази част на крайдунавския парк се оформя забележителен комплекс, заедно с крепостта „Баба Вида“ и Археологическия музей - Епиграфски център. По такъв начин ще се обогати туристическият продукт и дунавският град ще се превърне в притегателен център за туристи.

Ако се върнем към историческите факти, ще разберем, че старата синагога в „града на евреите“ - както е бил известен Видин в миналото, е разрушена по време на Освободителната война от 1877-1878 г. Сегашният храм е построен в рамките на година. Във Видин е имало голяма еврейска общност, чиито представители са основните инициатори и дарители на молитвения храм, но към тях се присъединяват и много еврейски фамилии от цяла България. Видинската синагога е построена по подобие на тази в Будапеща. Нейната декорация е превъзхождала украсата на Софийската синагога. Архитектурният план е от типа на три корабна едно-абсидна базилика с два притвора, галерии и четири кули. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употребата на древни еврейски символи. Олтарът е бил поставен в абсида върху подиум оцветен в синьо, червено и бронз. Той повтаря архитектурата на старите еврейски храмове: централна част, две кули, арки и колони.

Символът на слънцето е бил над олтара. За декорация на сградата са използвани розетки с шестоъгълни звезди, впечатляващи са били цветните стъкла и елегантните решетки на прозорците.

На входа на храма е имало две плочи от бял мрамор, върху които на иврит са били издълбани имената на видинските евреи, дали живота си за свободата на България, като списъкът включвал загинали от опълчението и жертви от Първата световна война. Дейността на еврейския молитвен дом е преустановена през 1950 г. поради масовото изселване на еврейските семейства от града. Синагогата е паметник с архитектурна и художествена стойност. Обявена е за паметник от национално значение през 1967 г.

Имало e все пак през годините и не един и два опита за възстановяване на културната забележителност. Така например през 1986 година Комитетът за култура започва реставрация на сградата. В този период са предприети мерки за укрепване на постройката по френска технология, поради което основата и двете кули на главната фасада са добре запазени и до ден днешен. Ремонтите обаче са спрени през 1991 година, като по това време имотът е върнат в активите на вече ставащата все по малобройната еврейска общност в града. Вече в по-ново време - през 2012 година, отново е разработван проект за реставрация, който обаче така и не се реализира.

А на 9 март 2017 г. собственикът на синагогата - организация на евреите в България „Шалом“, на общо събрание взима безпрецедентното решение да дари сградата на община Видин.

Сега всичко е в ръцете на изпълнителите. Продължителността на проекта е за 24 месеца и ако всички процедури по него вървят нормално, то строителните дейности могат да стартират още до края на годината. Така поне обещаваше преди няколко месеца досегашният кмет Огнян Ценков. Сега новото общинско ръководство би трябвало да поеме щафетата, за да не се забатачат нещата с реставрацията на синагогата, както е ставало винаги досега през годините.

Буквално на метри до синагогата във Видин се намираше родната къща на знаменития художник от еврейски произход Жул Паскин, роден през 1885 година и живял в родния си град до 7-годишна възраст, преди семейството да се премести в Букурещ. Къщата на знаменития художник, творил най-вече в Париж през 20-те, била разрушена през 70-те години на миналия век и отдавна няма и помен от постройката. Дълго време се смяташе, че са съхранени орнаменти от родната стряха на големия художник, които се пазели някъде на съхранение, но и до ден днешен нищо така и не се намери. Именно поради тази причина е решено и проектираният културен обект да носи името „Жул Паскин“.