Пътуващият цирк показва грозната страна на спорта - преселване на гражданите, тормоз на спортисти и одобряването на жестоки режими

Празните места на стадионите на Олимпийските игри в Токио 2020 са една маскирана благословия, тъй като спортният спектакъл, колкото и да е добър, не може да разсее факта, че това събитие се провежда в условия за супер разпространение на вируса и в разгара на една безпрецедентна криза на общественото здраве и е против желанието на по-голямата част от японската общественост. По този начин МОК, който искрено си е самоповярвал, че е лидер на глобалното социално движение беше разкрит като не повече от един пътуващ цирк на световната спортна индустрия, и сигурен, че телевизиите ще получат това, от което се нуждаят.

Не че преди тези игри, положението на МОК не беше дълбоко опорочено преди пандемията. Както е на всяка олимпиада, разходите нараснаха и Япония ще трябва да похарчи над $30 млрд., от които МОК няма да плати и един цент. Наблюдава се обичайната комбинация от скъпи стадиони с твърдения за корупция в процеса на разпределяне на договорите за строителство и принудително преселване на част от гражданите от техните домове.

Продадено под слогана „Игри на възстановяването“, тази седмица започна във Фукушима едно празнуващо възраждането на нацията след цунамито през 2011 г. и ядрения колапс на реакторите със състезание по софтбол в един регион с вероятен демографски срив, и все още изобилстващ от ядрени отпадъци.

Париж, Лос Анджелис, а сега и Бризбейн са определени за домакини на следващите три летни олимпийски игри, а МОК продължава да твърди, че неговите игри катализират икономическия растеж и оставят едно положително наследство за градовете и спорта. И все пак изследването е недвусмислено и  с изключение на Барселона 1992 г., нито една съвременна игра не е повишила темповете на икономически растеж, нивата на умения и заетост, доходите от туризъм или производителността на града-домакин.

По същия начин твърдението, че Олимпийските игри повишават нивото на спортното участие, също се оказа мит. След Лондон 2012 г., а това са единствените игри, които действително приеха игрите сериозно, процентите на спортна активност спаднаха, тъй като правителствената програма за строги икономии доведе до масовото затваряне на спортните съоръжения.

Олимпийците могат да вдъхновяват други олимпийци, но като физическо и психологическо поведение те нямат абсолютно никакво влияние върху поведението на широката общественост. Попитайте финландците, които се отказаха от спонсорството на държавата в надпреварата за медали и вместо това похарчиха тези пари за един активен транспорт и достъпни съоръжения. Те вече едва ли печелят нещо, но пък за сметка на това имат най-активните и здрави възрастни хора в света. А във Великобритания ние имаме цял чувал със злато и криза на затлъстяването.

В градските програми, които придружаваха Сеул 1988 и Пекин 2008, бяха преселени почти 2 милиона души. Съвсем наскоро същото се случи и в Рио, където над 60 000 души, които трябваше да напуснат домовете  и бизнеса си, често бяха сплашвани и премествани в по-ниски и по-далечни жилища. По-голямата част от тях едва бяха компенсирани. А след тях идва полицейската ''метла'', за да изчисти предишните публични пространства от бездомните и психично болни хора.

Разбира се, когато някой страда, вероятно някой друг се възползва от това и Олимпийските игри се оказаха невероятно изгодни за строителните компании, корумпираните чиновници и политиците, които  раздаваха договори на собствениците на недвижими имоти. Местната полиция и агенциите за национална сигурност също са значителни бенефициенти на средства, тъй като сега разходите за сигурност са около $2 млрд. В Рио не се построи нито едно обществено спортно съоръжение, но за сметка на това неговата полиция за борба с безредиците получи най-добрите нови брони от кевлар и електрошокови тийзъри.

В отчаяно търсене на своята легитимност МОК се застъпи за чистия спорт и възприе екологията. Но първото беше фатално подкопано от затварянето на очите пред предоставената и финансирана от държавата на Русия безпрецедентна програма за допинг. И екологичният рекорд на Игрите беше също не по-малко мрачен. Пекин беше по-замърсен след олимпийските игри. Пьонгчанг, Рио и Сочи видяха унищожаването на защитени природни хабитати.

COVID-19 поне очевидно намали обичайния гигантски въглероден отпечатък от Игрите. Трудно е обаче да се види как тези и бъдещите емисии могат да бъдат оправдани в момента, когато скоростта на климатичната криза скоро ще покаже как повечето от предишните домакини на зимни олимпийски игри ще имат недостатъчен сняг. Токио, който редовно започна да преживява изгарящи и влажни лета, трябваше да измести маратона на 1000 км на север в Сапоро.

Донкихотската представа, че Олимпийските игри могат да бъдат шампион по правата на човека и че организирането на Игрите ще отвори авторитарните домакини към международните норми и контрол беше напълно подкопано от Пекин 2008 г., а след това и от зимните игри в Сочи 2014 г. Зимните олимпийски игри в Пекин, които скоро ще се проведат, ще бъдат заедно с репресиите върху уйгурите, ще бъдат много гротескни... И горко му на всеки спортист, който може да поиска да упражни правото си на свобода на словото и протести, докато е там.

Всичко това е вярно в историята на МОК. В навечерието на игрите от 1968 г. мексиканското правителство изкла хладнокръвно над 300 протестиращи и започна терористична война срещу студентското движение, което му се противопостави. Когато тогавашният президент на МОК Ейвъри Бръндидж беше помолен да коментира този въпрос, той отговори: „Аз бях на балет“. След това той по същия нелеп начин реагира на най-голямата проява на спортна гражданска активност по време на игрите - поздравите с вдигнат юмрук на черната сила, като унищожи кариерата на Томи Смит и Джон Карлос. Историята на МОК е една от измислиците на властта, а иначе насилието и тормозът над спортистите, са на почит.

''Олимпийският скок'' на COVID-19 може да убие повече хора в Токио, отколкото мексиканската държава успя само с куршуми, а за безмилостното потискане на протестите на спортистите, МОК е подготвил нови разпоредби. МОК не се учи от грешките си и не приема критиците си.

Самоизбрал се през цялата си история, МОК не назначава независимост, не толерира критични гласове и е напълно непрозрачен в своите операции. Идеята, че подобна организация трябва да има специален статут към ООН и да претендира за суверенитет над глобалното управление на спорта, е несъстоятелна.

Спортът предлага изключителна възможност за празник на човешките възможности. Това е универсален език в един опасно фрагментиран свят. Той заслужава нещо по-добро, отколкото да бъде завладян от МОК, с неговия пагубен бизнес модел.

Като изключим извънредната ситуация, причинена от COVID-19, е твърде късно да се откажем от игрите в Токио, но не е късно да приключим с цялата тази шарада (луда надпревара). Китайската комунистическа партия може и да успее да направи целия изкуствен сняг, който е нужен за игрите през 2022 г., но ние просто трябва да се откажем да ги гледаме. Париж 2024 може да бъде последната възможност за едно любимо сбогуване. МОК трябва да се саморазпусне, а неговите активи да бъдат предадени на един нов демократично създаден орган за глобален спорт. Лос Анджелис би загубил от тези игри, но Холивуд може да спечели от тази история.

*Дейвид Голдблат е журналист и автор на „Игрите: глобалната история на олимпийските игри“.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)