Номинациите за председател на 48-ото НС са вече четири

Игра с кворума може да даде превес на някои от кандидатите за шефския пост

Продължават първото заседание

В опит за блокиране работата на 48-ото Народно събрание заподозряха юристи и политолози политическите партии, които се надпреварват да предлагат свои кадри за председател на новия парламент. По традиция, най-голямата формация излъчва шеф на Народното събрание. Досега този негласен принцип е нарушаван само два пъти - при избора на Михаил Миков и на Ива Митева, когато първа сила бе ГЕРБ, но председателският пост отиде при втората политическа сила.

Засега, освен кандидатът на ГЕРБ-СДС Росен Желязков, късно в неделя от ПП обявиха, че ще издигнат сваления от председателския пост в 47-ото НС Никола Минчев. Номинация за шефския пост ще има и “Възраждане” - юристът Петър Петров. Председателката на петата политическа сила в парламента Корнелия Нинова изненадващо обяви, че и БСП ще има кандидатура. Така номинациите за председател на 48-ото НС часове преди първия пленарен звънец стават четири.

Юристи прогнозираха, че по този начин най-вероятният начин е гласовете да се разпилеят и нито един от претендентите да не спечели. В първия ден на парламента очакванията са кворумът да е 240 депутати, като е възможно да отсъстват по болест единици, на които допълнително ще се наложи да полагат клетва. При този таван на кворума, за да има избран председател са необходими минимум 121 гласа. Нито ГЕРБ-СДС, нито ПП могат да съберат такава подкрепа. Според предварителните декларации на партиите, ДБ, ПП, БСП и “Възраждане” няма да гласуват за Росен Желязков. В най-добрия случай Желязков би събрал 115 гласа, ако ДПС и “Български възход” го подкрепят. При това положение за Никола Минчев остават 98 гласа - това са гласовете от неговата партия, на ДБ и на БСП.

Изборът на председател на народното събрание се прави след полагане на клетвата от депутатите, а до този момент заседанието се председателства от най-възрастния депутат - в случая е Вежди Рашидов. След избора на председател се конституират парламентарните групи, а новоизбраният председател предлага заместник-председатели на парламента - по един излъчен от всяка парламентарна група.

В случай, че не се стигне до избор на председател, не могат да се формират дори парламентарни групи. Няма как да бъдат внасяни и приемани законопроекти. Правомощията на председателя на парламента са подробно разписани в член 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Шефът на парламента разпределя в комисии законопроектите, удостоверява, упражнява контрол върху издаването на “Държавен вестник” и др.

Има и още един проблем, произтичащ от невъзможността да се избере председател на първото пленарно заседание. Председателстващият доайен няма как да закрие въпросното заседание и да насрочи ново. Според конституционалисти би следвало да се вземе процедурно решение от Народното събрание за продължаване на въпросното първо заседание на следващия ден или за друга, конкретна дата. Практически, парламентът ще бъде в първо заседание докато избере председател на НС.

Парламентаристи, натрупали дълъг стаж по банките на различни народни събрания обясниха, че единственият начин да се избегне блокирането на 48-ото Народно събрание е игра с кворума. От 240, той може да бъде изкуствено свален, за да стане изборът безпроблемен. Тогава решаващо значение ще имат гласовете на “Български възход”. Очаква се състезанието да бъде между Росен Желязков и Никола Минчев, а 12-те депутати на Стефан Янев да демонстрират подкрепа за един от двамата.

Из Конституция на Република България

Процедура и правомощия
Чл. 76.
(1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.
Чл. 77.
(1) Председателят на Народното събрание:
1. представлява Народното събрание;
2. предлага проект за дневен ред на заседанията;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;
4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;
6. организира международните връзки на Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
Чл. 78.
Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на президента;
4. по искане на Министерския съвет.

Из Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.

Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.
(2) На първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание.

Чл. 13. (3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на първото заседание на Народното събрание, както и промените в тях – незабавно след регистрирането им.

(Обн. ДВ бр. 109 от 21 декември 2021 г.)

Огнян Герджиков, председател на 39-то НС: Тази хипотеза е само теоретична

Не съм се замислял. Вероятно служебно ще ме сложат мен (смее се). Такъв казус поне аз не знам да е имало.
Обикновено такава хипотеза е само теоретична.

Председател на парламента не е такава фигура, че да събужда напрежение, както тази на премиера.

Михаил Миков, председател на 42-ото НС: Очевидно е, че 48-ото Народно събрание няма да е дълготрайно

По принцип при избирането на председател на парламента се взема предвид и се уважава предложението на най-голямата парламентарна група. Но очевидно 48-ото Народно събрание няма да бъде дълготрайно, след като се издигат и паралелни кандидатури. Очевидно е, че трудностите по формиране на мнозинство се пренасят и във функционирането на Народното събрание, респективно и при избора на негов председател. Всичко това ще доведе до сериозни затруднения в работата на народното събрание. Учредяването на Народното събрание е свързано в предходните дни преди първото заседание и с редица въпроси, един от които е именно ръководството на народнато събрание. Явно е, че няма такова съгласие от парламентарно представените партии и от това следва, че много трудно ще се излъчи мнозинство и това Народно събрание трудно ще успее да функционира.

Доц. Наталия Киселова, доктор по конституционно право: Без избран председател не е приключило конституирането

Ако народните представители не изберат председател и заместник-председатели на първото заседание, не е приключил фактическият състав на конституиране на парламента. Въз основа на броя кандидати за председател, временните правила ще определят реда на гласуване.

Обикновено гласуването е при повече кандидати е по азбучен ред. При положение, че вероятно двама ще получат повече, но недостатъчен брой гласове, може да имаме своеобразен втори тур на избори.

Временните правила за избор на председател са като за всяко персонално гласуване.

Депутатите трябва да вземат решение дали ще работят по временни правила или ще прилагат Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Пламен Киров, професор по конституционно право: Конституцията е писана за нормални хора

Без председател НС не може да организира и провежда своята дейност. Най-възрастният народен представител, който открива първото заседание има ограничени правомощия по конституция. Под негово ръководство народните представители единственото, което могат да направят е да положат клетва и да изберат председател на НС. Друго най-възрастният народен представител не може да прави. В момента, в който бъде избран председател, той поема ръководството на първото заседание и започва формирането на парламентарни групи, гласува се продължаване действието на правилника за дейността на предходното НС, до приемането на нов или пък се приемат някакви временни правила.

Ако не се избере председател на първото заседание, се прави втори опит за избор. Ако и при втори опит не се избере се прави трето първо заседание, докато се избере председател.

Крайна е хипотеза да не може да се избере председател. Конституцията все пак е писана за нормални хора, предвидена е да се прилага от нормални хора, надарени с разум, политическа воля и отговорност пред нацията. Защото те са избрани от българския народ, или съответно от части от него. Народните представители имат мандат да осъществяват дейност в интерес на избирателите. А не да дават воля на своите емоции и да се чувстват като деца в детската градина.

Тъй като вече се задава въпроса: А могат ли да се изберат зам.-председатели на НС, без да се избере председател, отговарям: Не, не могат. Защото заместник-председателите изпълняват само такива действия, за които са били изрично упълномощени от председателя. Т. е. те нямат собствени правомощия по конституция и затова за да се стигне до зам.-председатели, трява да се избере председател. Защото иначе кого заместват те?