Дори за мнозина бренди и коняк да са синоними и да означават едно и също питие, това далеч не е така.

В действителност тези напитки имат общ произход, но се и различават.

Ценителите ги открояват и за тях едното винаги има превес над другото. 

И докато за брендито се смята, че е просто една сравнително силна алкохолна напитка, то конякът е определян като по-изтънченото питие. 

Произходът 

През 1669 година Луи XIV издава декрет за засаждането на дъбови гори в региона Лимузан. Дървеният материал е необходим за подгряване на дестилаторите и за производство на бурета.

Климатът и плодородните почви там се оказват много благоприятни за развитието на лозарството. Микроклиматът пък е отличен за отлежаването на бренди. 

Всъщност бренди се произвежда от бяло вино, с ниско съдържание на алкохол и висока киселинност. 

След дестилацията брендито се пълни директно в нови, обгорени бъчви, обикновено от района на Лимузан.

Конякът се произвежда от определени видове грозде по технология от региона Шарант във Франция. За да се нарича едно бренди коняк обаче, то трябва да е произведено от грозде от региона около този град. 

До 90% от гроздето трябва да е Фол Блан/Уни Блан, останалите 10% може да са Коломбар или други сортове отглеждани в този регион.

Не един и двама производители в миналото полагали грижа за лозята и производството на вино, но много малка част от тях започнали да дестилират и дистрибутират коняк.

За да се произведе бутилка коняк, са нужни между 8 и 10 литра вино.

Конякът се дестилира в казан. Дестилаторът се състои от котел. Някои казани за дестилация имат подгревател, който се намира между котела и охладителя.

Блендиране

Най-голямото изкуство при коняка се дължи на блендирането. Експертите започват да миксират веднага след дестилацията. Този процес продължава през целия период на отлежаване. Блендирането е цяло изкуство, за което човек трябва да има добър усет и обоняние.

"Младият" коняк излиза от дестилатора с алкохолно съдържание около 70%. За да се намали силата му до 45% алкохол, трябва да бъде разреден с дестилирана вода. Този процес трябва да се извърши внимателно и на няколко последователни етапа. 

Цветът и вкусът

Цветът и вкусът са важен детайл. Цветът при коняка се определя и уеднаквява с добавянето на карамел. Вкусът се балансира с до 20 гр на 10 литра захарен сироп.

Преди бутилиране коняците се стабилизират и филтрират при минусови температури, за да може алкохолът да е бистър и да блести в чашата.

След като вече сте избрали коняк от рафта, помислете и за подходяща чаша, в която да го сервирате. Тя трябва да бъде предварително загрята. Така този, който консумира напитката, ще може да усети ароматите, които се отделят. И всичко това се случва, без да се слага лед, за разлика от брендито.

Време е за "Наздраве"!