Поне засега се оформя “нова стабилност” в световния ред и търговията с ресурси

В предишните епохи от развитието на човечеството думите са били скъпи. Няколко фрази или изречения от царе и пророци са давали основание за войни, издигане или изчезване на империи. Днес е различно. Едва ли има съмнение, че в съвременния свят политиката е изкуството на празнодумието, облечено в сложни фрази. Усърдна и дълга работа, изречени думи без никакъв реален и практически смисъл. Пореден пример за това е т.нар. таван на цените на руския петрол, определен от страните от Г-7 и Европейския съюз. Още с началото на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. се заговори за подобна стъпка, подсилена с изявления от американските и европейски политици, как това е ходът, който ще лиши Руската федерация от средства за продължаване на въоръжаването на армията и ще сложи точка на войната. Месеци наред подобно говорене се носеше из ефира без никакви реални действия. Затова допринесоха и високите цени на горивата в САЩ преди частичните избори за Сената и Камарата на представителите. След приключване на изборната процедура отговорните фактори във Вашингтон решиха, че вече може да се премине и към някакви действия, които обаче трябва да са внимателно обмислени, за да не предизвикат смут в икономиката. От таван на нива 35-45 долара при курс на сорт “Брент” над 100 долара се заговори за пределна цена от около 60 долара при стойност на основния сорт около 85 долара. Разликата е очевидна и за малките деца. Скоро с фанфари и в Брюксел (въпреки изявленията на някои източноевропейски страни, че това не е практически приложим таван) и във Вашингтон бе обявено как са приети най-сериозните мерки за ограничение на търговията на руски петрол в историята на човечеството. Това от своя страна ще лиши руската икономика от милиардите долари годишно и ще ограничи руската военна машина.

Всъщност нищо такова не се случи. Сделките с руски петрол така или иначе са под нивата от 60 долара и продължават да се сключват без никакви пречки. Производствената цена на барел от руските находища е средно три пъти по-ниска от този така наречен „таван“. Единствената реална промяна на пазара е, че Русия и Китай обявиха инициатива за създаване на гаранционен фонд за застраховане на танкери, които могат да попаднат под санкциите на деветия пакет, приет от ЕС. А това на практика единствено лишава европейските застрахователни компании от клиенти, тъй като те не могат да предлагат тази услуга под заплахата на наказания за нарушаване на санкциите, а в бъдеще дори няма да се търсят от китайски и индийски корабособственици, както и повечето превозвачи от други трети страни. Но така или иначе парите продължават да си текат към Руската федерация, а преките икономически конкуренти на ЕС като Китай и Индия го купуват на преференциални цени много по-ниски от тези, на които ЕС се снабдява със суров петрол. Какво наказание за Владимир Путин!

От другата страна, представителите на Руската федерация плашеха света с какви ли не апокалиптични сценарии. Бившият президент Медведев дори ни обясни как при таван цените на петрола ще достигнат 250-300 долара за барел. Заговори се и за намаляване на добива и “жестоки контрасанкции” за страните, прилагащи или дори подкрепящи въвеждането на ценови праг. Пазарите обаче не реагираха, тъй като имат доста по-сериозни въпроси за обмисляне, а именно разпространението на коронавируса в Китай и влиянието му върху икономиката на азиатския гигант, както и опасенията за глобална рецесия и инфлация. Освобождаването от страна на инвестиционните банки на позиции, свързани с нефтопродукти в края на годината, също допринесе за понижаване на цената на петрола. Всъщност една от слабостите в стратегията на руската страна е именно фактът, че повишаването на цените на енергийните носители води след себе си и риск от рецесия, а оттам и по-ниско търсене на петрол и по-ниски цени. Ситуация, комбинирана с милиардите, раздавани от западните правителства по време на пандемията, представляваща доста по-сериозен риск за пазарите от заявленията на руските политици.

Тъй или иначе всички очакваха отговора на Руската федерация на тавана на цените и той дойде на 27 декември с указ на президента Владимир Путин. Текстът предвижда една доста обтекаема забрана за доставки на страни, които имат експлицитна или имплицитна клауза за налагане на ценови таван в договора за продажба и доставка на руски нефт. И нито дума повече. Отново никакъв реален ефект на пазара и никакво спиране на каквито и да е доставки на суровини. Какво наказание за колониалния либерален Запад и техните васални съюзници от Третия свят!

Да, и двете страни в конфликта, а именно ЕС и Руската федерация си оставят възможности за бъдещи промени в ситуацията. Брюксел с преразглеждането на стойността на тавана на всеки три месеца, а Москва с възможност за допълване на указа при промяна в обстоятелствата. Все пак очевидно е, че нито едните, нито другите ще предприемат крайни стъпки. САЩ и Европа не могат да си позволят глобална енергийна криза, предизвикана от техния отказ трети страни да използват руски петрол. Допълнително сериозно повишаване на инфлацията няма да може да се понесе от западните потребители, някои от които са на финансовия ръб. А на него е и индустрията, което вече притеснява дори най-отявлените привърженици на сериозните санкции срещу Русия. От своя страна в Москва са наясно, че без ресурсите, идващи от продажбата на суров петрол краят на авантюрата в Украйна не е далеч. Да, вероятно по-бавно и мъчително от очакваното на Запад, но всяка война струва пари, а рязкото им намаляване не е добра поличба. В този смисъл и руската страна ще се въздържа да налага “жестоки наказания”, които да влияят на преводите на свежи ресурси. С други думи едните признават, че светът не може без руски петрол, а другите че не могат без финансовите потоци от търговията с този ресурс.

Всичко това е добре, поне засега се оформя “нова стабилност” в световния ред и търговията с ресурси и най-вече нефт. Докога тя ще продължи, е въпрос без отговор, тъй като за съжаление ситуацията е сериозно напрегната. Лошото е, че всичко което се изговаря на световната сцена е за вътрешна употреба в САЩ, Русия или ЕС. Доколко това има ефект сред населението е друг въпрос. Дано не дойде моментът, в който думите отново ще станат скъпи – поради несериозното им използване ще си спретнем сериозната енергийна криза. Още повече, че сегашната ситуация не може да бъде променена глобално, защото е твърде рисково за всички, но това не изключва създаването на “дребни” неудобства за другата страна. А в тези моменти обикновено страдат по-малките и незначителни играчи на сцената, каквито несъмнено сме и ние. Примерът с доброволното прекратяване на доставките на руския газ е идеален. Държавата остана без подписан дългосрочен договор с друга страна за доставки и единственото, което ни спаси от кризата беше случайността, че имахме някаква договореност с азерската страна. А и проблемът тепърва ще се развива, тъй като преговорите за дългосрочни доставки ще са трудни и вероятно неизгодни за нас, а вероятно и „Газпром“ ще вкара българската страна в дълъг и скъп арбитраж, който можеше да бъде избегнат със завършването на договора в края на 2022 г. С петрола обаче няма да имаме този късмет.

Авторът е главен юрист на Българската петролна и газова асоциация.

От proenergia.bg