Изгубен в джунглата на Амазонка, изоставен от хората и унищожен от времето, градът, който пази приказните богатства и тайни, е сюжет на един приключенски филм. Но това обаче не са само легенди. В дивите гори на Южна Америка все още се откриват странни артефакти, които дават основание да се смята, че някога на мястото в дивата джунгла са съществували мощни държави.

Повече от една дузина експедиции, с повече от сто пътешественици отидоха в джунглите на Амазонка, за да търсят останките на една отдавна изгубената цивилизация.

Тайнственият идол

И двамата бяха известни и знаменити. Хенри Хагард е писател, чиито исторически и приключенски романи за Древния Египет, Африка и Америка се четат в Англия, а полковник Пърси Фосет е пътешественик, който има няколко експедиции в джунглите на Южна Америка зад гърба си. И двама имаха за какво да си поговорят.

В края на срещата писателят постави на масата една черна базалтова статуетка с височина 10 см. Това беше фигурата на мъж, който държеше една плоча, покрита с йероглифи.

- Получих я при последното си пътуване до Бразилия, и я показвам на познати специалисти, но никой не успя да разчете надписа. Може би Вие ще разкриете нейната тайна, каза Хагард.

Пътешественикът взе статуетката в ръцете си и сякаш ток премина през неговата ръка.

Фосет показа този подарък на експертите от Британския музей, на членове на Кралското географско общество, но никой дори не можа да каже на какъв език е изсечен надписът, фрагмент от някаква цивилизация. В крайна сметка Фосет показа статуетката на един екстрасенс.

Медиумът взе фигурата в ръката си, затвори очи и започна да говори бавно:

- Аз виждам огромен континент, простиращ се от Африка до Южна Америка. Планини, полета, села, градове. Виждам храм. Старият свещеник взима статуетката и я дава на младия свещеник с инструкции да я пази внимателно и своевременно да я предаде на своя наследник. Виждам вулканично изригване. Камъни и пепел падат от небето. Огнена лава тече към града. Градът гори, великолепните дворци се рушат. Свещеник изтича от храма, носейки свещения идол в ръка. Той бърза към кея, където се качва в лодката. Той се понася на запад, където той и останалите оцелели ще построят нов град.

Ръкопис No 512

Екстрасенсът се облегна на стола си, а потта се стичаше по лицето му.

- Може би точно от това се нуждаете, - каза сухия старец, служител в Националната библиотека на Рио де Жанейро и постави на масата пред Фосет ръкопис, силно повреден от времето.

Полковникът взе първия лист в ръцете си и прочете: „Исторически доклад за неизвестно и голямо селище, най-старото, без жители, което беше открито през 1753 г.“ В горния десен ъгъл стоеше печата на библиотеката „Инвентарен номер 512“.

Повече от 10 години отряд португалци се скиташе в бразилската джунгла. Отрядът издирваше легендарните сребърни мини Мурибеки. Който ги намери, ще стане богат човек. Минаваше обаче година след година и целта все още беше толкова далечна, колкото и преди 10 години.

Веднъж отрядът отиде в подножието на планинската верига. Планините бяха толкова високи, че сякаш самите те стигаха до звездите. Пътешествениците дълго търсеха проход. Вечерта започнаха да устройват своя лагер, а един от португалците отиде в храсталациъе и видя елен. Месо! Храна! Еленът обаче скочи между скалите и изчезна. Така беше открит прохода за пътешествениците. Те набързо прибраха нещата си, и навлязоха в прохода и 3 часа по-късно, вече се намираха от другата страна на планината, видяха, че отдолу се простира град. Не желаейки да рискува, водача на отряда заповяда да спре. На сутринта той изпрати разузнавачи и те се върнаха с новината, че градът е изоставен.

Внимавайки, португалците се спуснаха и влязоха в града през огромна сводеста порта. Градът беше празен от много години. Двуетажните къщи бяха разрушени. В няколко оцелели сгради нямаше мебели или предмети от какъвто и да било вид, а само бурно летящо ято от прилепи.

В една от къщите беше намерена златна монета. От едната страна на монетата имаше коленичил младеж, от другата лък, корона и стрела.

Пътешествениците отидоха на централния площад. В центъра му имаше черна колона, увенчана със статуя. С протегнатата си дясна ръка каменният човек сочеше на север. Около площада имаше обелиски, повечето от които бяха повалени и унищожени. На края на площада имаше величествена сграда, на портата на която беше издълбана фигурата на човек, гол до кръста, увенчан с лавров венец.

Зад площада течеше река, а от другата страна на реката имаше езера, в които плуваха неуплашени патици, които пътниците хващаха с ръце. Португалците се спуснаха надолу по реката и стигнаха до водопад. Тук те откриха десетки мини, а на входа на мините - парчета сребърна руда. Един от входовете беше затворен с грамаден камък с гравирани неразбираеми букви.

Разговор в Националната библиотека

Фосет обърна последната страница.

- Това не е фалшификат?

Библиотекарят поклати отрицателно глава.

- Изключено е. Ръкописът е от 1753 г..
- Не може ли да е измислица?
- Малко вероятно е. Водачът на отряда беше достатъчно грамотен, за да напише доклад, но не толкова умен, че да измисли историята, пълна с толкова много подробности.
- Открит ли е авторът?
- Не, - въздъхна служителят на библиотеката, - ръкописът посочва само неговия ранг Mestre de Campo (полковник), но името е загубено. Веднага ще кажа, че името на адресата също е неизвестно.
- И все пак, обърнете внимание - старецът посочи пръст към самия край на документа - авторът е копирал някои от надписите в града.
- Но това не е индианско писмо! - Фосет не можеше да сдържи изненадата си.
- Не индианско - съгласи се неговия събеседник, - някой видя в тях финикийски букви, друг някой латински, а трети някой египетски букви.
- И какво се случи след това?
- Нищо. Документът отиде в архива на придворната библиотека, където беше открит преди почти 100 години по-късно, през 1839 г., и предаден на Бразилския историко-географски институт и едва след това идва при нас.
- И никой не се опита да намери града? - изненада се полковникът.
- Е, защо не? През 1841 г. институтът организира мащабна скъпа експедиция. Резултатът беше 5 години безплодни скитания из джунглата.

Фосет стана.

- Благодаря Ви, много ми помогнахте. Аз ще намеря този град.
- Ще бъде много трудна и опасна експедиция - поклати глава скептично старецът.
- Знам.
- Тогава ви пожелавам късмет.

По пътя към град Z

Фосет започна своята кампания с набиране на средства, за да открие мистериозния град Z, както го нарече пътешественикът. На страната на полковника имаше само един ръкопис от библиотеката на Рио де Жанейро, неговата вяра в успеха на експедицията и славата му на изследовател на джунглата на Амазонка. Той успя да привлече на своя страна Кралското географско дружество, Американското географско общество и Музея на американските индианци и си осигури подкрепата от няколко големи финансисти в Лондон.

Фосет не е планираше мащабна експедиция, и възнамеряваше да вземе със себе си само 20-годишния си син Джак и най-добрия си приятел Роли Раймел. Фосет обясни своето решение така: "По-лесно е за малкия отряд да се изхранва в джунглата и когато се срещнат с индианците, в групата от трима те няма да видят заплаха и ще осъществят контакт с нея по-лесно".

През януари 1925 г. параходът ''Вобан'' отплава от кея в Хобокон, Ню Джърси. Лайнерът тръгна към Рио де Жанейро. Репортерите, чакащи на пристана правеха снимки, а ентусиазираните хора им махаха с ръце, за изпращане. Стоящи на палубата на ''Вобан'', Фосет, Джак и Роли махаха в отговор. Фосет свали своята шапка и извика: „Ще се върнем! И ние ще намерим това, което търсим!"
Но те не се върнаха.

Изчезнали в джунглата

Те дълго търсеха Фосет. Бяха организирани 3 официални и няколко любителски експедиции. Всяка се завърна със собствена версия за съдбата на Фосет и неговите спътници, и никой не намери нито следа от изгубения град Z в джунглата, нито от изчезналите пътници.

За това и самият Фосет беше отчасти виновен. Полковникът повече от всеки разбираше опасността за своето пътуване, затова запази в тайна маршрута на експедицията и настоя в прощалното си писмо никой да не се опитва да ги открие. "Ако не успеем да се върнем, не искам никой да рискува живота си заради нас", написа той.

Последната дума на полковник Фосет

„Независимо дали ще си проправим път, ще се върнем или ще си оставим там костите, едно е сигурно: ключът към древната тайна на Южна Америка и може би към праисторическият свят ще бъде открит, и когато тези стари градове бъдат намерени и отворени за научните изследвания. Знам, че тези градове съществуват" (П. Фосет).

(Превод за „Труд” – Павел Павов)