Обстановката изглежда идеална за бившия президент

Когато стана ясно, че опитите на Тръмп да се задържи на власт не водят до никъде, изглежда, че е дошло времето за политически прелом. Основните медии ликуваха, предвещавайки „третия мандат на Обама“, а по-трезвите автори чакаха „втория втори мандат на Обама“, но всички, по един или друг начин, видяха някакъв либерален прелом напред. Въпреки това мнозина описват първите месеци от президентството на Байдън днес с фразата: „Тръмп умря, но делото му продължава“.

Преценете сами - нито един от конфликтите във вътрешната политика не е разрешен рязко и решително в полза на либералната страна, международните отношения се водят по същия груб и подигравателен начин, както преди, а въпросите, които са фундаментално важни за сърцето на всеки демократ и за които беше обичайно да се осъжда Тръмп, бяха избутани някъде назад в информационното поле, но изобщо не бяха свалени от дневния ред.

Нещо повече, пропагандният огън, който администрацията на Доналд популяризира миналата година, беше успешно приет и от администрацията на Джо. Говорим за проблема за произхода на вируса, който измъчва света от почти година и половина, от тайната лаборатория в Ухан. Позволете ми да ви напомня, че преди година медиите се подиграваха на ксенофобския президент, който се опитваше да прехвърли вътрешните проблеми (катастрофалната неготовност на САЩ за епидемия) към външен враг. Днес същите тези медии кимат в знак на разбиране, когато Байдън прави абсолютно същото. 

Целият "свободен свят" се включи в антикитайската кампания и сега британското разузнаване сериозно анализира това, което вчера се смяташе за глупост на теоретиците на конспирацията. Sunday Times, позовавайки се на неназовани британски разузнавателни източници, твърди, че колегите на Джеймс Бонд смятат версията за изтичането на коронавирус от лабораторията за съвсем реална. Журналистите се присъединиха към припева на политиците и шпионите и сега западната преса е пълна с шокиращи открития, че първата жертва на ковид е починала през октомври 2019 г., след което китайските власти официално изискват от местните власти да скрият истинската картина за случилото се и да занижат броя на заболелите.

Става особено забавно, ако си спомним как през януари, февруари и дори март миналата година цялата западна медийна общност единодушно заяви, че в новия вирус няма нищо опасно, и че мистериозната инфекция от Китай е не по-лоша от обикновения грип и че желанието да се дистанцираме с маски е расизъм. Исковете срещу Китай, които на пръв поглед растат от хаотичните изявления на американски и британски политици, ще бъдат много трудни за формулиране и почти невъзможни за изпълнение.

Най-поразителната илюстрация на това всеобщо изгарящо желание да се обвинява за всичко КНР беше връщането на Доналд Тръмп от информационната забрава. На конгреса на Републиканците в Северна Каролина той изнесе обемна и изумително празна реч, където поиска компенсация от $10 трлн. от Китай за ковид. Репарации, злия Китай, коронавирус, и накрая, характерните жестове и речевите обрати - Тръмп все още не е забравил как да флиртува с публиката, но не е осъзнал напълно, че дискурсът на Тръмп вече не е под негов контрол. 

Кой и как ще привлече желаните трилиони от Китай, бившият президент не обясни, фокусирайки се върху критиките към настоящия държавен глава и според него всички се смеят на Байдън и на неговите обещания за светло бъдеще. По собствените му думи Тръмп ще се пребори с Конгреса, но не като неговите нещастни поддръжници на 6 януари тази година, а чрез изборните методи.

Разсъжденията за перспективите на сенатора Тръмп, водещ консервативната опозиция директно от змийското гнездо на аристокрацията във Вашингтон, попадат в един нюанс, който се пренебрегва както от сериозните, така и от по-несериозните анализатори. 

Тръмп прави на своята партия същите лоши услуги, които Обама направи на демократите. До края на втория мандат на Барак Обама „Партията на магаретата“ стана твърде ориентирана и зависима от Обама. Това се дължеше на отсъствието на центрове за идеологическо привличане на избиратели в партията и както показва практиката, нито Хилари, нито Кери, нито дори Байдън успяха да запалят обществеността по същия начин, както Обама. 

В резултат след оттеглянето на първия чернокож президент на Демократическата партия не остана идеологическа платформа, с изключение на критиките към тогавашното правителство на Тръмп. Постоянната критика към властите е идеален начин на действие от опозиция, която не очаква да бъде избрана, но изключително е слаб маяк за привличането на избирателите. През 2016 г. Тръмп плени половината от страната с мечтите си да върне на Америка предишното й величие, и той даде мощен тласък, който самият той толкова посредствено пропусна.

Но неотдавнашната изява на Тръмп прилича по-скоро на стандартното му бърборене без малко нови идеи, и ако се опитате да видите в нея намеци за бъдеща идеологическа платформа, изобщо няма да можете да намерите нищо, което да не е свързано с критика на действията на Байдън. Това изглежда е идеално за бившия президент и делата, които той започна тихо и без истерика от страна на медиите, продължават да се изпълняват и самият той, в случай че успешно влезе в Конгреса, ще получи нова платформа за лудории и нарцисизъм.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)