„Власите се давят на края на Дунава, а българите гинат по пътя към Дунав мост 2.” С тази черна шега жителите на Северозападна България изпускат напоследък вентила на мъката и гнева си след многобройните катастрофи и жертви по пътищата към моста при Видин - Калафат. Надеждите, че модерното транспортно съоръжение през голямата река ще отвори врата на най-бедния български регион към Европа, че ще раздвижи икономиката и ще повиши стандарта на живот, засега не се сбъдват. Единственото, което се увеличи в Северозапада след отварянето на моста, май са потоците от тежки камиони, жестоките пътни произшествия и жертвите в тях. И причината е една - докато политици и бизнесмени години въртяха преговори и пазарлъци около изграждането на втория мост на Дунав, въобще и не помислиха за пътищата към голямата река.

Това е все едно да си купиш реактивен самолет, но да го пуснеш да излита от паркинга пред блока. Ще издуха като ураган всичко наоколо! Нещо подобно се случи след юни 2013 г., когато бе срязана лентата на моста край Видин. Колоните камиони полетяха и се оказа, че път Е79 е толкова тесен, разбит и с остри завои, че е по-подходящ за офроуд рали, отколкото за паневропейски транспортен коридор. Керваните от многотонни машини заклатиха като земетресение градове и села и започнаха да помитат автомобили и къщи. Дори виделите какво ли не шофьори на тирове толкова се стреснаха, че започнаха да търсят обходни маршрути. Така освен по Е79 влекачите загърмяха и по пътищата в общините Ружинци, Брусарци, Медковец и Лом. Камионите нацепиха настилки, огради и къщи, раздвижиха свлачища и се превърнаха в денонощен ужас за хората в региона.

В интерес на истината изградените в последните години обходи на Монтана и Враца спасиха поне тези градове от щурма на големите машини. Но това е само глътка въздух в кошмара на 200-километровото трасе от Видин до Ботевград. По което като екстра освен тирове бучат и трактори, комбайни и редосеялки на крупни земеделци, изорали полските си пътища заради повече евросубсидии. За успокояване на напрежението властта от време на време кърпи трасетата и уверява (най-вече преди избори), че ще направи скоростен път през Северозапада, тунел през Петрохан и други транспортни удобства.

Ако предизборните програми у нас имаха тежест и твърдост, можеха да застелят поне две магистрали в Северозапада. Но не би! Тежкотоварни камиони фучат като балистични ракети, а пътните ленти запечатват всекидневно филми на ужасите. Само в село Славотин, през което минава алтернативният на Е79 път III 112, от 2014 до края на 2016 г. са катастрофирали 16 тира, които са разбили стълбове, дървета, огради и къщи. Само по чудо не загинаха хора, казва кметът Личко Цолов.

През септември 2016 г. тир влетя в къща в Лом, уби човек и потроши други десетина. На 3 май т.г. край Смоляновци турски камион блъсна автобус в дере, момиче загина, а осем бяха ранени. Навръх Гергьовден цистерна, засечена пак от турски тир, влезе в къща в село Тополовец и спря до главата на стопанина. На 7 май ТИР блъсна лека кола край село Бела… Опитите летящите машини да бъдат озаптени с пътни знаци и патрули на МВР показаха, че това няма как да стане. Не може до всяка къща и кола да стои полицай. Спасението за Северозапада е в бързото изграждане на скоростен път, който да изведе колоните тирове от селищата и да създаде съвременни и безопасни условия за движението им.

Проектирането на такъв път според АПИ обаче е започнало едва през 2012 г., само месеци преди пускането на Дунав мост 2, и буксува вече пет години в бюрократични и съдебни пречки. А изграждането му според частни експерти би струвало близо половин милиард евро. Пари, каквито в нашия бюджет няма! Средствата могат да се съберат от тол такси, но според бившия регионален министър Лиляна Павлова те ще бъдат въведени евентуално чак след 2018 г. С една дума - трай, българино, за европейско шосе! Но лавината от тирове не чака! Единственото решение е държавата, европейските фондове и частните инвеститори да се обединят, за да изградят безопасно трасе в Северозапада. Което ще даде доста работни места, инвестиции, но и спокойствие в региона. Дотогава европейският коридор № 4 между Дунав и Балкана не е никакъв коридор, а разбито антре, в което шансът да си строшиш главата е по-голям от светлината на изхода.

Съдебно дело спира проектите

За изграждането на скоростен път през Северозападна България има разработен идеен проект за участъка Видин - Монтана - Враца и сключени договори за проектиране на трасето, разделено на четири отсечки, обявиха от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Проектите са били заложени за финансиране по ОП “Транспорт” и е трябвало да бъдат изпълнени до януари 2016 г. Съдебно дело по обжалвано решение за оценка на въздействието върху околната среда в отсечката Монтана - Враца обаче е блокирало изпълнението. АПИ е оттеглила кандидатстването пред фондовете и през октомври 2016 г. е подписала нов договор за безвъзмездна финансова помощ по новата оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”. В Еврокомисията има предложение и от частна българска фирма за изграждане за 30 месеца на скоростен път Видин - Ботевград на концесия. Строителството е оценено на 450 млн. евро, фирмата предлага да финансира пътя с 10% от сумата, а останалите средства да дойдат от кредит, гарантиран от ЕС. Кредитът може да бъде изплатен за 15-20 години от тол такси, след което 15 години инвеститорът ще реализира печалби, твърдят строителите.