Такова възклицание имаше след приемането на последните поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили

Един текст в проекта на поредния ремонт на военния закон обходи Министерството на отбраната, правителството и бе спрян с не малко доза учудване от парламента. Най-общо казано да се добавят ли към армията и определени функции, като на полицията. Например, Въоръжените сили да оказват помощ на държавните органи при противодействие на заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението. На първо четене, някои се питаха защо тогава има Военна полиция. На второ четене, други съзряха не толкова недомислица, колкото двусмислица, която би могла да вкара армията, включително и във вътрешно-политически противопоставяния, т.е. нарушаване на Конституцията. Трети се загрижиха за бъдещето на жандармерията и другите органи за вътрешен ред и сигурност. И съвсем сериозно предлагат по-нататъшното им развитие и разширяване, след като, очевидно, има такава необходимост. В противен случай няма да се търсят законови основания за включване на армията. Още повече, че с промените на Закона за МВР се цели укрепване на дирекция „Жандармерия“ и вдигане на нивото u - ресурсно, структурно и материално-техническо.

Понеже не се изясни за какво точно става дума, на второ четене текстът не беше гласуван с уговорката това да се случи, след като се изчисти и конкретизира. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов беше откровен, че наистина се пораждат съмнения за евентуално използване на войската за изпълнение на полицейски задачи или по политически причини. Самият текст е претърпял няколко формулировки, но не е намерена най-точната. Това, разбира се, съвсем не означава, че трябва да го забравим. Все пак остава хипотезата, при която армията би могла да бъде използвана в ситуация, извън тази, която е регламентирана, като заплаха от тероризъм. Какво правим тогава? Това, което и сега, но с риск за обвинение в нарушаване на някакви правила, които всеки би могъл да определи от своя гледна точка като противоконституционни или конституционни. И в края на краищата потърпевши да бъдат командирите. В някои случаи техните началници. Съвсем хипотетично бих запитал какво се случва, ако министър-председателят се обади по телефона и разпореди на командира на Специалните сили например, да подпомогне една или друга операция на органите на МВР. Каквато е, например ситуацията с издирването на убиеца в Костенец. Или както беше при подобен случай в Пещера. Точно заради липсата на нормативна яснота трябваше Специалните сили да се намесят, но под формата на учение, за да разузнаят къде се намира лицето и да го задържат заедно с полицията.Списъкът с примерите може да продължи с четворния убиец в Нови Искър, който бе открит от военни полицаи. Или с издирването на изчезнало дете в планината. Или с използването на вертолет от база „Чайка“, когато морето изхвърли голямо количество наркотици. Кой може да каже при кои от тези примери има заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението? И дали армията трябва да стои настрана, въпреки че разполага със способности за адекватно участие?

Действително, както казва и самият министър на отбраната, това е голяма тема за размисъл. Не е изключено някой да злоупотреби при наличието на такъв законов текст. Не е изключено обаче, да пострада някой командир, както поради липсата на такава разпоредба, така и ако тя не предполага еднозначно разбиране. Или, както е задлъжен един войник, просто да изпълни заповедта. Точно за това законодателят не бива да отлага или да се отказва от приемане на недвусмислен текст. Преди всичко, в интерес на командирите. Правилна е констатацията, че днес няма ясен регламент. Ако и занапред е така, въпросите няма да имат отговори. От опита си като командир на Специалните сили, посочва бригаден генерал Явор Матеев пред депутатите от Комисията по отбрана, мога да кажа, че действително е имало случаи, когато наши действия са подлагани на съмнение по един или друг начин, относно легитимността и законността на участието ни. И, продължава той, ми е било изключително обидно да даваме обяснения, включително и писмени пред различни иституции.

С негласуването на този текст топката бе върната на изпълнителната власт. Тя трябва да предложи такава разпоредба в закона, която да регламентира създалата се вече практика на сътрудничество на армията с МВР, но така, че да не бъдат уязвими командирите и техните военни и политически началници. В същото време да пази армията от изпълнение на вътрешно-политически задачи и да гарантира адекватна санкция за всеки, който се опита да я вкара в такава ситуация.

Решението?

То трябва да бъде намерено в провеждащия се Стратегически преглед на системата на националната сигурност, включително и на отбраната. На дневен ред стои въпросът „В каква степен армията ще бъде натоварена с функции за подпомагане на органите на МВР или ще се върне в голяма степен към своята основна мисия, т.е. да гарантира териториалната цялост и суверенитета на България?“