Както знаем от историята, въоръженият народ е народ от силни индивиди

Трите партии се вписват добре в рамките на нормалния европейски десен консерватизъм

Eвропейскотоиздание „Политико” излезе със статия, предаваща редица изказвания на служители в Брюксел срещу коалиция „Обединени патриоти”. Най-общо, тезите на „европейците” са, че нашите управляващи патриоти били фашисти и това било много, ама много притеснително. Като основен пример се дава отношението на Симеонов и Каракачанов към българските цигани.

Всичко хубаво, но „фашизъм” е нещо достатъчно страшно в исторически план, че да го размятаме като етикет за ширпотреба. Та реших да проверя, какво точно е фашизмът и дали нашите „Обединени патриоти” са фашисти… или пък фашистите са някои други хора…

Що е то фашизъм?

Според английския речник с двестагодишна история „Merriam-Webster”, фашизмът е:

политическа философия, движение или режим, което възвисява нацията и расата над индивида и представлява централизирано авторитарно правителство, ръководено от диктаторски лидер с тежка икономическа и социална регулация, както и насилствено репресиране на опозицията.

Подобно определение дава и Робърт Пакстън, професор по социални науки в Университета „Колумбия” в Ню Йорк, който е смятан за баща на изучаването на фашизма и един от водещите авторитети по темата. Според него, основните елементи на фашизма са:

1. Приоритетът на групата над индивидуалните права.

2. Вярването, че определената група е жертва и това оправдава нейните действия срещу враговете.

3. Вярването, че инвидуализмът и либерализмът имат опасно негативно влияние върху групата. Силно чувство за общност и братство.

4. Издигането на един-единствен върховен водач, който е винаги мъж и играе ролята на национален спасител.

5. Защитата на национални корпоративни олигополи и картели от конкуренция на малки или международни бизнеси.

Нацията над индивида?

Българските „Обединени патриоти” определено величаят българската нация. Меко казано. И според мен често по силно натрапчив начин. Много меко казано. И по трите партийни телевизии вървят от сутрин до вечер патриотични предавания, българска фолклорна музика, и т.н. Но важният въпрос тук е дали те го правят за сметка на индивидуалните права и свободи?

По мое мнение е точно обратното. От всички активни български партии и политици, именно коалиция „Обединени патриоти” опитва да прокарва либерализация на собствеността и употребата на огнестрелно оръжие при самозащита.

При кабинета Борисов 2, патриотите започнаха законодателна инициатива в посока разширяване на обхвата на неизбежната самоотбрана, като политическото говорене и работа бяха изнесени от Красимир Каракачанов. В едно от последните си интервюта преди парламентарните избори тази година Валери Симеонов каза: „Освен това трябва да има и някакви промени в законите, като например трябва да се засили правото на самоотбрана за хората, които притежават законно оръжие”.

Евродепутатът Ангел Джамбазки (с когото сме имали много горещи дебати по различни теми) е отколешен застъпник на идеята, включително и на европейско ниво.

А както знаем от историята, въоръженият народ е народ от силни индивиди, а не народ от покорни овце. Затова и първата работа на всеки фашистки или комунистически диктатор е била да обезоръжи народа си.

От друга страна, критикуващите евродепутати от Холандия и Швеция идват от страните с едни от най-рестриктивните закони по отношение на притежанието, носенето и използването на оръжие. И в двете държави, оръжие може да бъде притежавано единствено за лов или спортна стрелба. Тоест, там обезоръжаването на народа е приключило отдавна.

Централизираното автократично правителство с диктатор начело?

Коалиция „Обединени патриоти” е оглавявана от трима съпредседатели, като засега няма заявки, че ще излъчват вожд-диктатор, който да спасява нацията от чужденци-завоеватели. Напротив, тримата партийни лидери успяха да закопаят враждите си в интерес на демократично обединение и уважавайки демократичния резултат от изборите, подкрепиха Борисов за министър-председател.

Икономическо и социално кукловодство?

Макар обвиненията във фашизъм да са основани предимно върху изказвания (често извадени от контекста) на българските политици по повод цигански проблеми, икономическата политика и по-скоро декларации за такава политика са аспектът, по който „Обединени патриоти” биха били най-уязвими за про-фашистка критика.

Партия „АТАКА” е водещият фактор, тъй като тя по същността си е крайно-лявата формация в българския парламент и обществено-политически живот. Платформите на партията през последното десетилетие са откровено социалистически. Атакистите през годините призоваваха да се национализира какво ли не – търговски вериги, банки, заводи, ЕРП-та, концесията на ВиК сектора в София и т.н. Налудничави идеи за бутане на валутния борд, вдигане на минималната работна заплата на 1500 лева, влизане в Евразийски съюзи и какво ли още не, също не са липсвали.

От друга страна, след влизането в управлението, трите партии се държат далеч по-разумно и икономическата им политика клони по-скоро към нормален десен консерватизъм.

Що се отнася до типично фашистката мярка чрез държавни регулации да се бранят местни олигополи и картели, то „Обединени патриоти” към момента стоят на точно противоположния полюс. Пресен пример дойде от идването на Макрон в България, който опита да промотира намаляване на трудовата мобилност в рамките на ЕС и защита на олигополизирания френски логистичен бизнес и синдикати от международна конкуренция. Вероятно единственият политик, който с ясно говорене и абсолютно десни аргументи в подкрепа на свободното движение на хора, капитали и стоки, както и очертаващ смисъла на международната конкуренция, беше Ангел Джамбазки от ВМРО.

Насилствена репресия срещу опозицията?

Насилствената репресия на фашистките партии срещу опозицията не трябва да се възприема буквално като изпращане на полицаи и военни в опозиционните партийни щабове и натикването на опозиционните лидери в зандана – на всички ни е ясно, че такива „фашистки” мерки са невъзможни в Европа през 21-ви век. Този белег на фашизма е по-разумно да се тълкува като използване на законодателната и изпълнителната власт за репресиране по-скоро на опозиционните идеи и идеологическо развитие, и едва оттам – репресия срещу опозицията.

Макар да не съм от най-редовните зрители на партийните им телевизии, досега не съм чул призиви на политици от „Обединени патриоти” за използване на законодателната или изпълнителната власт за репресия на опозиционни идеи или идеологии, да не говорим за цели партии. От друга страна, този процес върви с пълна пара в много държави от Западна Европа. Например, в Швеция днес почти няма да видите анти-имигрантска гледна точка в медиите или дори в разговор с швед на публично място – с местните анти-дискриминационни закони се злоупотребява на брутално ниво.

Вкратце

Запълването на работния ден на европейския чиновник и политик с тежки кръстоносни походи срещу пълзящия фашизъм и нацизъм е по-скоро хитроумен начин да се осмисли съществуването на стотици евродепутати и институции, отколкото реална политическа борба за опазване на родината на индивидуализма и капитализма, каквато е Европа. Тези битки с вятърните мелници стигнаха и до България, като коалиция „Обединени патриоти” беше логичния и естествен враг за брандиране като фашисти и нацисти.

Макар политици от коалицията „Обединени патриоти” в миналото да са изказвали и защитавали доста леви и авторитарни позиции, особено по отношение на икономиката, действията им вече във властта нямат нищо общо с фашизма (или каквато и да е форма на колективизацията) и се вписват добре в рамките на нормалния европейски десен консерватизъм. Ироничното е, че обвиненията във фашизъм идват именно от политици от държави, където културният или т.н. „розов” фашизъм разцъфтява опасно до етап, в който започва да застрашава икономическата и социална стабилност на иначе едни от най-развитите нации в целия свят. Дали пък тези призиви не са инспирирани от български политици? Малко „храна за размисъл”...