Драстичната декарбонизация на енергийния сектор беше грешка

Председателят на Комисията по труда и социалните права на Съвета на Европа Николас Шмит вдигна ръце и каза: "Енергийната бедност в Европа ще продължава да расте".

Какво е означава енергийната бедност? Оказва се, че това не е само предложение за да се забрави да се говори повече за социалната държава, а представлява невъзможността на населението да си плаща сметки за отопление и осветление на своите домове. Енергийната бедност е общото покачване на цените заради внезапния скок в цените на енергията. Представител на Съвета на Европа заяви, че „милиони граждани на ЕС вече страдат от този растеж, но всичко тепърва започва“. И добави: „Европейската комисия може да ограничи покачването на цените на енергията, но това е работа на националните правителства“. Въпросът е защо тогава е необходим този ЕС?

Накратко, немците не харесват всичко това. След седмица въпросът ще бъде обсъден в Брюксел, но успехът на дискусията не е гарантиран. Какво всъщност ще се обсъди? Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) обяви, че вече над 2,7 млн. работещи хора в Европа не могат да си плащат за отоплението и осветлението на своите домове. Ситуацията е описана най-добре от президента на Изследователският институт Handelsblatt Research Institute (HRI) и главния икономист на вестник Handelsblatt, професор Берт Рюруп: „Като начало в европейските страни заплатите на държавните служители са обвързани с инфлацията и профсъюзите в Германия вече поискаха увеличение. Въпреки трудната ситуация, няма съмнение, че увеличението ще бъде направено. Освен това трябва да се добавят обещаните преди това увеличения за 2022 г. И най-важното е, че борбата срещу затоплянето на климата включва и увеличаването на данъците върху продуктите, които увеличават емисиите от CO2".

И по тази последната точка професорът стигна до най-важното. Нарастването на цените на енергията, преди всичко на газа, се дължи до голяма степен на външни фактори. Европейските икономики обаче биха могли да се справят с тях, макар и трудно, но вътрешните причини са много по-сериозни.

В своята „офанзива срещу затоплянето“ ЕС увеличи данъците върху изкопаемите горива (въглища, торф, петрол) до такава степен, че те станаха прекалено скъпи и не могат да заменят газа дори и ако той е с адекватен капацитет. В края на краищата тези възможности в редица страни от ЕС, например в Германия, вече не останаха.

Отказвайки се от своите традиционни енергийни източници и преминавайки към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), Европа попадна в капан. Генералният план на Европа за постигане на въглеродна неутралност принуди държавите-членки на ЕС да се откажат от дългосрочните договори за обществени поръчки за закупуване на горива и да преминат към краткосрочни цени. Поради това кризата става още по-скъпа за енергийните компании и потребителите.

Професор Берт Рюруп твърдо заявява, че декарбонизацията на енергийния сектор е грешка. Проблемът е, че след като изостави традиционните източници на енергия, Брюксел не успя да създаде достатъчно надеждни мощности за производството на електроенергия. Европа е заплашена да се превърне в тъмен и студен континент. Тя дори няма заместител на ВЕИ в случай на безветрени или облачни периоди. Причините за кризата не се крият в скока на цените, а в отсъствие базови мощности за производство на електроенергия. "Зелената" еуфория приключва. Никой не гарантира, че ще има намаляване на световните цени на газа и това ни обещава само много тъжни времена.

ЕС започна да се колебае. Например Франция обяви, че ще отдели един милиард евро за ядрена енергия до края на десетилетието. Локомотивът на "зелената идея" Германия се ангажира да изведе от експлоатация и последните си ядрени реактори през 2022 г. Но нито вятърът, нито слънцето ще ги заменят, а само руският газ от „Северен поток -2“, чийто проект Германия успя да защити ще осигури това, макар че, по този начин въпросът с цените на газа не се отстранява. Освен това Германия много скоро ще бъде изправена пред забавяне на производството заради застаряващата своя работна сила. Ако през последното десетилетие работният ресурс на индустрията на Германия нараства с 1,5% годишно, то според експертите този ръст скоро ще спре, а от 2026 г. броят на работещите ще започне да намалява с 130 000 души годишно.

Намаляването на обема на производството ще доведе до увеличаване на вноса от Азия, но импулсите на инфлацията, които ще дойдат с този внос, няма да могат да изчезнат; а в същото време Европейската централна банка ще бъде принудена да продължи да изпълнява своите задължения за финансиране на „зелена енергия“, които са й наложени с решенията на Съвета на Европа. Това само ще усложни борбата с покачващите се цени, тъй като зелените технологии са безсилни да повлияят на пазарните условия. Ерата на ниската инфлация отдавна отмина. Инфлацията ще удари преди всичко слабите индустрии, което ще изисква социално изравняване, но ниският растеж на БВП ще намали възможността за отпускане на достатъчно средства.
А намирането на нов баланс няма да бъде лесно.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)