След като хваща благоверния “в крачка”, съпругата Елинор го сменя с видна журналистка

Последната тръпка по време на Втората световна война - норвежката принцеса Марта

В началото на 30-те години на миналия век Лорена Хикок е най-известният журналист в Америка

В “Top Cottage” палавият сакатко Франклин не остава верен и на Маргарет

Историците Отвъд Океана пък и обикновените американци смятат Франклин Делано Рузвелт за единия от тримата най-велики президенти на страната си, наред с “бащата-основател” Джордж Вашингтон и “освободителя-обединител” Абрахам Линкълн. Няма начин, след като той е не само истински рекордьор - управлява САЩ най-дълго, цели 12 години, три мандата, като напуска този свят през април 1945 г. в началото на четвъртия и на 63 години. Но безспорната заслуга на Рузвелт към неговата страна, възнаградена с много обич, е тази, че той я прави велика сила, повеждайки я да преодолее икономическата криза от началото на тридесетте години на миналия век и окичвайки я с ореола на победител във Втората световна война.

Коренякът-нюйоркчанин с дълбоки холандски и френски корени обаче притежава още два други невероятни рекорда, за които не се говори много. Първият е този, че през трите си мандата и отгоре, от 1933 до 1945 г., той прави нещо невероятно - ръководи САЩ в инвалидна количка или в нещо като фино метално скеле под официалния костюм, за да може да стои изправен за снимки и за ръкостискания при разни церемони. А другият рекорд е направо удивителен - макар и инвалид почти през половината си живот в резултат на полиомелит или късен детски паралич, Рузвелт се радва на завидна, непоколебима вирилност. Същата, която демонстрирал като младеж, особено при обиколките си из Европа, изпратен там от богатите му родители да се школува в живота и която развихря като студент по право в Харвард, както и като напорист адвокат в Ню Йорк. Ама обичаният президент притежава и трети, не много лицеприятен според мнозина “рекорд”, за който обаче на него хич не му пукало, а според някои съвременници дори се гордеел с него, тъй като лъскал имиджа му на истински демократ - през цялото си президентство Франклин споделя законната си жена Елинор с... жена! 

Ех, “заслугата” за това съжителство по принцип би трябвало да е сто процента негова, защото далечната му братовчедка, за която се жени през 1905 г. и която му ражда пет деца, го хваща в леглото с нейната лична секретарка Луси Мърсър. Било през 2018 г., в разцвета на силите на 36-годишния мъж и далеч преди трагичната 2021 г. на атаката на парализиралия долните му крайници полиомилит. След “засечката” Франклин предлага на Елинор да се разведат, но все още разтропаната му майка Сара се противопоставя, а след направеното й неофициално предложение за брак Луси пък отказва да се омъжи за разведен мъж с пет деца.

И след като Франклин обещава никога повече да не се среща с извънбрачната си любов - синът му Елиът ще каже по-късно, че те все пак се виждат отново много пъти и си пишат писма чак до 1941 г. - семейство Рузвелт е спасено. Но лека-полека се разделя, като Елинор заживява в собствен дом в Ню Йорк, става върла феминистка и се посвещава на социални и политически каузи, независимо от съпруга си, който междувременно е избран за губернатор на едноименния щат.

Със съпругата си Елинор.

“Светът ми се срина!” - ще каже по-късно Елинор пред журналисти, спомняйки си неприятния момент след изневярата на благоверния, но когато през 1932 г. демократите издигат кандидатурата му за президент, неговата все така съвсем законна съпруга го следва навсякъде. Помага му да ходи доста добре в скритото под костюма “желязно скеле”, да стои прилично изправен, когато държи реч, дори понякога му редактира словата, тъй като вече е и журналистка със собствена рубрика в няколко списания за жени и в популярни вестници.

Та когато демократът Франклин Д. Рузвелт надделява над опонента си - републиканец Хърбърт Хувър, новата първа дама на САЩ знае, че има не малък дял за тази победа. Съответно гордо прекрачва на 4 март 1933 г. под ръка с 32-я президент на САЩ прага на Белия дом, където се развихря с пълна сила, сменяйки цялата мебилировка, пердета, килими, дори боята на стените, като освежава до неузнаваемост прочутия палат на властта. Дори забранява, преди всичко на себе си, асансьора, тъй като го смята за излишен и съвсем нездравословен лукс, движи се без охрана, кара собствена кола, язди коне и ходи сама на почивка, най-много в компанията на някое от децата си.

Американците я обожават, независимо че Елинор и Франклин се срещат по-често в Овалния кабинет, отколкото в спалнята, още повече че такава те май нямат, тъй като живеят в собствени апартаменти под покрива на големия бял палат в центъра на Вашингтон. А това дали президентът се впуска от време на време в сърдечни афери, въобще не я интересува, тъй като първата дама си прекарва чудесно сама. И тогава тръгва приказка, че тя обича да общува повече с жени, отколкото с мъже, и по-специално с една - някаква си Лорена Хикок. Дамата е журналистка, проследила е цялата предизборна кампания на бъдещия президент, следва го от времето, когато той все още е губернатор на щата Ню Йорк, дава му дори препоръки за неговата тържествена реч при встъпването в длъжност.

Жена му го хваща в леглото с нейната лична секретарка Луси Мърсър.

Според биографите на Рузвелт не се знае точно кога еднополовият Купидон е забил стрелите си в двете женици, но всички до един твърдят, че любовта им била от пръв поглед и че двете се били омагьосали безмилостно една друга със страстните си изблици. И няколко месеца след избирането на Франклин Д. Рузвелт за президент, Хик - това е прякорът на тръпката на президентшата Елинор - също се премества да живее в Белия дом, в апартамента, където вече е очаквана от една прехвърлила четирдесетте и безумно влюбена дама. Постоянно са заедно, а когато случайно те са разделени една от друга - за няколко дни или за няколко седмици - двете жени си разменят пламенни писма, общо над 3000!. “Искам да те прегърна и да те целуна в ъгълчетата на устните ти. “ - пише Първата дама в едно от тях. А в друго се жалва: “Още осем дни... Бих искал тази вечер да легна до теб и да те държа в ръцете си. Опитах се да си представя лицето ти впито в моето, да си спомня как изглеждаш.” Отговорът пък гласи: “Ти си постоянно с мен и в мен, топлят ме още предишните ти ласки, а се надявам бъдещите да ме разтопят!”

Хокон VII изпраща Марта и трите й деца в приятелска Америка.

Няма да бъде пресилено ако се каже, че Елинор става жертва на пронизващи светлосини очи, някак заострени, но изискани ръце, дълги бедра, малки щръкнали гърди и ангелско лице - все атрибути, които поразяват бъдещата президентша почти моментално. Но да върнем лентата малко назад - заслужава си, за да се разбере, че освен физическото привличане между двете жени е имало и друго, интелектуално, дори професионално. Защото в началото на 30-те години на миналия век Лорена Хикок е може би най-известният журналист в Америка. Работи за меродавната и през ония години без особена конкуренция в САЩ и в света информационна агенция “Асошиейтед прес”. Отразява за нея отвличането на Чарлз Огъстъс Линдберг - сина на прочулия се с първия полет от Ню Йорк до Париж летец Чарлз Линдберг. За съжаление неговото тяло е открито в горичка два месеца след изчезването му със счупен череп и полуразложено, след което Америка изпада в шок. Репортажите на Лорена Хикок, която първа надушва малко вероятната, но оказала се точна следа, са сурови, безмилостни, изпълнени с ужас и предизвикват както голям интерес, така и невероятен скандал. Появяват се дори мераклии да я линчуват и може би загрижен за нея, един ден нейният главен редактор й поставя с делови тон доста странна задача: “Сменяш обекта и отиваш да обгрижваш Елинор Рузвелт и да отразяваш нейните изяви - съпругът й е нарочен за Белия дом!” Няколко дни по-късно топ-репортерката се озовава лице в лице с бъдещата Първа дама и въобще не си помисля, че тази среща ще се окаже началото на измъчена и страстна любовна история, за която ще се пишат романи.

А сакатият по неволя, но изключително работоспособен и все така потентен президент въобще не е измъчван от ревност или от воаьорски напъни да се наслаждава на сластната лесбо-връзка в съседство. Облъчени от прекомерна фантазия, зли езици говорят, че и той бил опитал вкуса на обекта на прелюбодеянието на жена си, че дори тримата били заформили тройка зад стените на Белия дом и т. н.. Подобни изцепки на работното място обаче съвсем не се вписват в сексуалното амплоа на изключително привързания към службата си Франклин Д. Рузвелт, който за да се чувства свободен в похожденията, си вдига в приказна гориста местност недалеч от Ню Йорк разкошна лична вила. Нарича я “Top Cottage”, значи “свръх вила”, “страхотна извънградска къща” или нещо подобно, като сам я проектира, навличайки си така омразата на синдиката на архитектите в Америка. Ами “колегите” го набеждават съвсем насериозно, че им крадял занаята и подхвърлят злобно, че тъй като бил разбирал от всичко, скоро Рузвелт щял да започне да оперира и апендисити. А защо не? - пита в. “Ню Йорк Таймс”, който нарича вилата “реализацията на една мечта”, други журналисти я зоват “къща - блян”, ама Рузвелт им отговаря много ядосан: “Няма такива работи - това е просто “Вила Рузвелт!”

“Top Cottage” е завършена през пролетта на 1939 г., интериорът е почти празен, има само няколко мебели, но това не попречи на домакина да посрещне там през юни същата година английския крал Джордж VI, кралица Елизабет и още над 150 знаменитости на епохата. Сред тях са премиерът на Обединеното кралство Уинстън Чърчил, китайският лидер от онова време Чан Кайши, принц Луис от Швеция, кралица Вилхемина от Холандия и ред още привелигировани гости, които черпи винаги с хот-дог, пуешка шунка и наливна бира. Поднася им ги не някаква прислужница, а третата или четвърта братовчедка на Рузвелт - Маргарет Съкли, която първоначално е спазарена да му помага в ежедневието на инвалид и да му прави компания през свободното време. Тоест да замества съпругата Елинор, освобождавайки я от тези тягостни задължения, но след не много дълго “романтично приятелство” с Рузвелт, “гледачката” напук на президентшата се настанява трайно във водещото се все още официално за семейно ложе брачно легло.

Чърчил, Рузвелт и Сталин.

Но малко преди това, през 1935 г., държавният глава на САЩ пише на Маргарет: “Има много красив хълм в провинцията, наблизо до Ню Йорк, който можем да посетим през пролетта”. И двамата ходят до там много пъти сами, с автомобила, който е специално проектиран за недъга на президента и който той обича да шофира. Като в известната като “Хайд Парк” хълмиста местност недалеч от Ню Йорк, пламва според биографи искрата на голямата любов. После двамата правят заедно проекта, следят от близо строителните работи, а когато е готова, “Вила Рузвелт” се превръща в тяхно любовно гнездо. Според братовчедката-гадже в тихото кътче Рузвелт се гордеел сам да препича хляб на тостер, който бил поставил на кухненската масата, да намазва филиите с масло и да ги предлага на нея или на поредните гости. А срещите им насаме Маргарет описва по-късно така: “Сядахме на верандата и си бъбрехме дълго, докато слънцето залязваше. Той говореше за детството си и за спомените си от училище - нещо, което не правеше често. Други вечери край огъня той говореше за войната, и ми разкриваше своя мирен план за нейното приключване”.

Но изглежда в “Top Cottage” палавият сакатко Франклин не остава верен и на Маргарет, тъй като според сина му Елиът, когато тя отсъствала, таткото гушкал в чаршафите хубавичката си асистентка Маргьорит Леханд. Другият син - Джеймс Рузвелт, пък твърди, че по време на цялата Втора световна война Франклин се радвал на ласките на престолонаследничката на Норвегия и майка на сегашния крал Харалд V - принцеса Марта. След като германските нацисти окупират Норвегия, тогавашният неин владетел Хокон VII изпраща Марта и трите й деца в приятелска Америка, а неговият личен авер - Франклин Д. Рузвелт ги взема под широкото си яко крило. И този романтичен флирт по време на свирепата война по-късно е втъкан в книги, филми и дори в сериал, които го правят в очите на жадните за знатни клюки маси съвсем, съвсем истински.

След смъртта на президента Рузвелт през април 1945 г. в резултат на масиран мозъчен кръвоизлив, “Top Cottage” сменя собствениците си няколко пъти. През шейсетте години тя е придобита от фондация, която я обявява за исторически паметник и я отваря за народа. Американците започват да я посещават масово, но не само за да се порадват на любовното гнездо на обичания от тях президент. А и за да се насладят на една от трите прекрасни сгради, проектирани изцяло от техни държавни глави. Другите две, освен “Вила Рузвелт”, се казват “Монтичело” и “Тополова гора”, като техен архитект е третият президент на САЩ и смятан също за техен основател - Томас Джеферсън.

Лафове на Рузвелт

“Ако всички армии бяха като френската, повече нямаше да имаме войни, а щяхме да се радваме на гигантски оргии.”

“Ласките никога не са превръщал една тигрица в голяма послушна котка.”

“Сложете няколко долара в джоба му и американецът е готов да се закълне, че никога не е чувал за Маркс, Хитлер, Мусолини или дори за Исус Христос, нищо, че му се моли всяка неделя.”