Интервю с Андрей Фурсов за беларуския телевизионен канал СТВ

На 17 септември Беларус отбелязва за първи път Деня на националното единство. Празникът е избран на датата от годишнината на полският поход на Червената армия, който започна на 17 септември 1939 г., в резултат на което Западна Беларус беше присъединена към Беларуската ССР.

- Андрей Илич, кажете ми какво се случи според Вас през 1939 г.? Беше ли законно и справедливо?
- Това не беше причината за световна война. И искам да ви обърна внимание, че по време на съществуването на Съветския съюз никой на Запад никога не е обвинявал Сталин, че е нападнал Полша. Като цяло трябва да се каже, че Сталин изгради тази освободителна кампания много компетентно. Подчертавам, войските бяха вкарани на територията на Полша, когато полското правителство вече не съществуваше. По това време полската държава престана да съществува. И Сталин специално изчака този момент, за да не влезе в конфликт с държавата Полша, а да изпрати войски на територии, които вече не са държавна собственост. И от гледна точка на историческата справедливост, разбира се, това беше обединението на онези земи, които бяха загубени по време на войната в началото на 1920-те години. Западна Беларус, Западна Украйна са отново там, където трябва да бъдат. Нямаше причина за война. Смятам, че Мюнхенското споразумение отвори пътя към новата световна война. Между другото, точно в това вярваше и самият Чърчил, който изобщо не е наш приятел.

- Какъв беше режимът на Пилсудски?
- Бих го нарекъл десен авторитарен режим. Естествено, в него имаше и полския национализъм. Поляците винаги са се отнасяли към беларусите и украинците като към хора от втора класа, като към диваци. И тази полонизация премина в две стъпки, на два крака: това беше именно полонизация от гледна точка на езика и покатоличването на православните региони. Между другото, едно време движението на Богдан Хмелницки в Украйна беше отговор на това двойно потисничество или по-скоро дори тройно, защото освен това имаше и експлоатация. Мисля, че ако Беларус и Западна Украйна не бяха част от Съветския съюз, съдбата им щеше да бъде много, много печална. Целият опит за това как поляците са се отнасяли през XVII-XVIII век и дори в рамките на Руската империя, полската шляхта (благородниците) е било много пренебрежителна към православните беларуси и украинци.

- Но тази история в миналото ли е? Реалност ли е проектът „Новата Реч Посполита“? На кого е нужна?
- „Нова Реч Посполита“ е един от трите британски проекта, които се реализират от края на 1980-те - началото на 1990-те години. Бих искал да ви обърна внимание, че за британците основните интереси бяха в унищожаването на Съветския съюз. Великобритания изпълнява три проекта. Първият проект е „Новата Реч Посполита”, вторият е „Новата Османска империя”, а третият е „Големият Вазиристан”.

„Новата Реч Посполита“ е опит да се създаде на границата с Русия много мощно образование, включващо Полша, Литва, Беларус, Украйна и може би по-нататък („от Море до Море“, както те говорят). И това образование трябва да реши два проблема. Първо, да отсече Русия и съответно Китай (блока Китай-Русия) от Германия. Това е кошмар за англосаксонците – този континентален съюз. И второто е да се създаде постоянен натиск върху западната граница на Русия. Но без Беларус този проект не може да се осъществи, така че Беларус е като кост в гърлото. Всеки опит за провеждане на независима политика в Беларус естествено предизвиква бурна реакция. Ако Беларус отпадне от този проект, това е като кост в гърлото и проектът „Нова Реч Посполита“ няма да се осъществи. Затова е ясно, че те ще се опитат да разклатят Беларус.

Ако си спомняте, когато Западът реши да разбие социалистическия лагер, те го направиха чрез Полша. И изведнъж, сякаш по магия, Бжежински се появи на самия връх на американският елит, появи се папа Йоан Павел II, поляк. В администрацията на Рейгън имаше много католици, предимно от ирландски произход, например Кейси. И трите тези проекта имаха за цел да вкарат Русия в пръстен и просто да създадат проблеми, с такъв постепенен натиск и този натиск да е безсрочен.

Изобщо, трябва да кажа, англосаксонците, а има какво да се научи от тях, работят от дълго време. През 1949 г. американците и британците разработват програмата „Лиоте“, програма за безсрочната борба срещу Съветския съюз. Защо се наричаше „Лиоте“? Имаше един френски маршал Лиоте, който воюваше в Алжир през XIX век. Алжир е пустиня, с малко дървета, и малко сянка. И той каза, че трябва да се засадят дървета. Те му казаха: но те ще порастнат след 50 години. А той и отговори, затова трябва да се започне сега. А програмата „Лиоте“, е насочена срещу Съветския съюз, и от от 1949 г. тя е безсрочна, като е решено първите резултати да се обобщят след 50 години. А те успяха за 40 години, защото в началото на декември 1989 г., Горбачов предаде социалистическия лагер и Съветския съюз, първо във Ватикана, след това на европейския католически елит, а след това в Малта и на Буш, на англосаксонците. Така че, това е дългосрочна игра.

- Беларус е отхвърли ненужните притеснения и празнува своите празници с пълен глас. Изпълнени сме с исторически оптимизъм и спряхме завинаги да си посипваме главите с пепел. Според вас правилно ли е това?
- Това е правилната политика. Работата е в това, че изобщо всичко е прекрасно, и че 17 септември е празникът на единството и това е абсолютната истина. Изобщо за истината това е много важно нещо. Както казваше Александър Невски: Силата не е в Бога, а в истината. Но е добре, когато тази истина все още се подкрепя от потенциала на ядрените ракети и високия морал на хората. Не можете да печелите световните битки, докато седите в защита, не бива само да се отбранявате. Необходимо е да се настъпва, доколкото е възможно. И англосаксонците имат какво да научат. Те имат една много добра поговорка: Right or wrong, but this is my country (Правилно или грешно, но това е моята страна) или каквото и да е направила, това е моята страна. И това е, което трябва да научим от тях. И този подход се основава на много коректен патриотизъм и оптимизъм. Няма нищо без оптимизъм, но той не трябва да бъде лекомислен.

Мисля, че Беларус, Русия и славянският свят като цяло ще имат много, много труден период на натиск върху нас от всички страни, и затова трябва да сме готови за това. И преди всичко, за да спечелим, трябва да натикаме в ъгъла петата колона. В съвременния свят, за да разрешите този проблем, трябва да направите едно много просто нещо и то е да отрежете на петата колона финансовите и информационни потоци и да създадете атмосфера в обществото, така че тези хора да станат нелицеприятни. Ако те не застанат зад Right or wrong, but this is my country, тогава те не са приятели на моята страна, тогава те трябва да стоят в ъгъла много, много тихо. А ние им казваме либерали. Е, какви либерали са те? Те изобщо не са либерали. Това са истинските екстремисти.

Друго много важно нещо, е че само заедно, гръб до гръб, Русия и Беларус ще оцелеят в съвременния свят, в който, мисля, че през следващите десетилетия това ще е време на голямото глобално преразпределение и тези, които ще бъдат слаби, ще бъдат просто изтрити с гумата от историята ... Затова в никакъв случай не трябва да сте слаби, а трябва да сте силни.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)