Олексий Гончаренко, водач на делегацията на ПАСЕ, видял голяма разлика в резултатите между машинния вот и този с хартиена бюлетина
В малките селища масово са гласували с хартия
Избирателите на ГЕРБ-СДС, ДПС, и БСП са предпочели да гласуват с хартиени бюлетини. Единствените, чиито привърженици са гласували най-много с машина, са ППДБ. В столицата повечето избиратели са гласували с машини, а в страната са предпочели хартията.
Това установиха репортерите на “Труд news”, след като разгледаха сканирани протоколи за предпочитанията на гласувалите в страната.
Повод за проверката стана твърдението на Олексий Гончаренко, водач на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която бе в България да наблюдава провеждането на изборите. Той отбеляза, че е видял голямата разлика в резултати между машинния вот и този с хартиена бюлетина. “Би било интересно да се преброи и да се види как би изглеждал съставът на парламента при само машинно гласува и при гласуване само с хартиена бюлетина. Мисля, че резултатът ще бъде - два абсолютно различни парламента”, коментира Гончаренко.
Нашата справка показа, че за 23 МИР-София от гласували малко над 176 хил. души, хартия са избрали под 70 хил., а машина над 107 хил. души. Предпочитанията са подобни и за 24 МИР. Там от близо 120 хил., с хартия са малко над 50 хил., а с машина почти 70 хил. души. Подобна е и ситуацията в 25 МИР, което прави София водеща в предпочитанията за гласуване с машина.
С хартиен вот в София водят ГЕРБ, ДПС, БСП и “Възраждане”. ППДБ остават водещи при избралите машинно гласуване.
В селата и малките общини във Варненска област масово са гласували с хартия.
Това провери кореспондентът ни Даниела Фархи. В крепостта на “Величие” в с. Неофит Рилски в община Ветрино, машинен вот са упражнили едва 33 души, а хартиен - 211. В с. Чернево, община Суворово, картината е идентична - 162 срещу 16 в полза на хартиените бюлетини. В с. Синдел, община Аврен, на машина са гласували 25 души, а с бюлетини - 230.
Тенденцията важи и за общинския център Дългопол. По-различно е в община Вълчи дол, където в секция с гласували 206 души, 81 са упражнили машинен вот. А в секция в община Аксаково отчетените хартиени бюлетини са 108 при 157 гласа на машина.
В областния център Варна има секции с почти равен брой от двата вида вот.
И в малките населени места, и във Варна най-често с машини са гласували избирателите на ППДБ и ИТН, а най-недоверчиви към устройствата са били привържениците на ДПС и БСП.
В Бургаска област хартиените бюлетини са малко над 71 хил., а от машините над 44 хил. Отново най-много електронен вот има за ППДБ и ИТН.
“Не е правилно да се коментира че това са две различни гласувания. Напротив, трябва да се каже, че възможността един гласоподавател да избере начина на гласуване, е демократично постижение, към което трябва да се стреми всяка страна. Това, че се затруднява изборната администрация, не значи че трябва да ограничим тази възможност”. Това коментира пред “Труд news” адвокат Михаил Хаджиянев, дългогодишен председател на РИК в Бургас и експерт в изборното законодателство. Пред кореспондентът ни Мария Кехайова той даде пример с най-крайното гранично село Резово, където вотът е само хартиен, заради малкото хора.
В Пиринско масово хората са предпочели да гласуват с хартия. Това показва справката на кореспондентът ни Светлана Василева. Общият брой на хартиените бюлетини е почти 85 хил. срещу около 30 хил. от машини. Близо 8 хил. са подкрепили ГЕРБ-СДС на машина, а над 26 хил. с хартия. Избирателите на ДПС, БСП и “Възраждане” също са избрали основно хартия. Електронната подкрепа е основно за ППДБ.
Двойно повече избиратели са гласували с хартиена бюлетина във Великотърновска област. Най-драстични са разликите на двата вота при ГЕРБ-СДС и ДПС в полза на хартиените бюлетини, провери кореспондентът ни за региона Веселина Ангелова.
Тя съобщи, че от гласували почти 65 хил. човека, малко над 21 хил са гласували с машина, а двойно повече с хартия.
Анализ на изборните резултати от 4 МИР-Велико Търново сочи, че избирателите на ГЕРБ-СДС, “Възраждане”,“Величие”, ДПС и БСП масово са гласували с хартия. Машинният вот е предпочетен от симпатизантите на ИТН и ППДБ.
Най-отчетливо е било хартиеното гласуване от избирателите на ДПС, на БСП и ГЕРБ-СДС в Шуменско. За ДПС само 900 са гласували машинно срещу почти 15 хил. на хартия. ГЕРБ - СДС с хартия са подкрепили близо 7 хил., а с машина едва 1/3.
В селата се отчита нулев или минимален машинен вот, а в Шумен и Нови пазар най-много електронни разписки има за ИТН.
Общото разпределение на вота показва отчетлив превес на хартиения вот в Шуменско - 35 409 на хартия срещу 11 932 на машина.
За български евродепутати до урните са отишли 33,79%
Едва 34,41% е избирателната активност на вота за народни представители на 9 юни. Това отчете окончателно Централната избирателна комисия. Сумарно гласувалите са точно 2 268 644 души от имащите право на глас 6 593 275 за български парламент.
Това е най-ниската активност в демократичната изборна история на България, сочат данни от годините назад за парламентарния вот. На последните избори за български парламент през април миналата година са гласували 40,69% от избирателите. Предходният вот на 2 октомври 2022 г. е привлякъл към урните 39,41%. На изборите 2 в 1 за президент и парламент на 14 ноември 2021 г. излязоха 40,23%. Над половината от избирателите са стигнали до урните при определянето на състава на 45-то Народно събрание. Процентът на гласувалите прогресивно расте назад във времето.
От ЦИК ще кажат в петък имената на 17-те български евродепутати, а в неделя - 16-и юни, ще бъде обявен и поименният състав на новото 50-о Народно събрание. Резултатите за Европейския парламент повтарят тези за Народното събрание, което показва, че избирателите са подкрепили фаворитите си и в двата вота, обобщават от комисията.
Страницата изготвиха: Даниела Фархи, Мария Кехайова, Веселина Ангелова, Светла Василева, Цветелина Георгиева, Гита Манолова
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш