Тече измамата с мокрото сирене

На пазара има продукти с 85% съдържание на вода

Трябва да има специален етикет, ако маслеността е под 40 на сто

Разписват правила за пастьоризация

Сирене с твърде голямо съдържание на вода продават на пазара в страната. Затова слагат таван от 65% на водата в сиренето с промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерство на земеделието. Промяната е необходима, тъй като проверка на Активни потребители през миналата година показа, че на пазара в страната продават дори сирене с над 85% вода.

В момента наименованието “бяло саламурено сирене” може да се използва за полутвърдо или меко сирене, зряло и съхранявано в саламура, произведено от мляко, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто. Ако съдържанието на сухо вещество и маслеността са по-ниски, на етикета трябва да пише “саламурено сирене с повишено водно съдържание”. Като няма горен праг на съдържанието на вода. При продажбата на неопаковано сирене от щанд с продавач няма етикет, от който потребителят да прочете какво е съдържанието на вода, така може да купи сирене с над 60% вода без да разбере. При пакетираните сирена редица производители също не поставят на етикета информация за водното съдържание. Без да е посочено на етикета, ако водата е над 60%, реално заблуждават потребителите, че ядат хубаво сирене.

Проверката на Активни потребители показа, че няма никаква гаранция, че скъпото сирене е с по-малко вода. От изследваните 36 сирена в тези с най-висока и с най-ниска цена водата е била над 60%, но все пак качеството на най-скъпото сирене е било по-добро от най-евтиното. От изследваните 36 сирена 21 са били с над 60% съдържание на вода. Но дали има глобени за това, че произвеждат сирене с повече вода без това да е написано ясно на етикета не е обявено от Българска агенция по безопасност на храните.

С промените в наредбата слагат горен праг на водата в сиренето от 65%. Но от изследваните 36 сирена само три са били с вода над 65%. Така че по-важно е не наличието на праг, а дали държавните органи стриктно следят спазването на наредбата за поставянето на надпис “саламурено сирене с повишено водно съдържание”.

Любопитно е, че с промените в наредбата за изискванията към млечните продукти специално е написано, че тя няма да бъде прилагана за млечни продукти за износ в страни извън ЕС. По този начин дори в едно предприятие да бъде намерено сирене с 80% вода, може да кажат, че го произвеждат за износ, а не за пазара в страната. За да бъдат хванати нарушители ще трябва да бъдат взимани проби от магазините, които да бъдат изследвани, което не се прави често.

С промените в наредбата дават възможност на производителите на “сирене с повишено водно съдържание” продукцията им да се отклонява от изискванията за вода и масленост с 2% по технологични причини. Така реално на пазара ще може да продават сирене с до 67% вода.

С промените в наредбата разписват и правила за температурата на пастьоризация на прясното мляко. Промените предвиждат наименованието “прясно мляко” да се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпяло процес на пастьоризация при температура най-малко 71,7 °С за 15 секунди или друг процес на пастьоризация за получаване на еквивалентен ефект, при който температурата не надхвърля 95 °С. Пастьоризацията веднага трябва да бъде последвана от охлаждане до температура не по-висока от 6 °C. В процеса на пастьоризация се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на млечна сметана.

Тенденция за намаляване на производството на мляко има в страната през последните години, показват данни на Министерство на земеделието. Пред 2021 г. в България са произведени 924,98 млн. литра мляко, а през 2023 г. само 791,75 млн. литра. Това е спад с 14,4 на сто.

При съкратени срокове остава повече вода

Продават бързозрейки за по-голяма печалба

Необходими са поне 45 дни

Сиренето с повече вода осигурява по-големи печалби.

Според класическата технология на производство бялото саламурено сирене трябва да премине процес на зреене от поне 45 дни, за най-масовото направено от краве мляко. Това време е необходимо, за да може в хранителния продукт да протекат редица микробиологични и биохимични процеси, които да направят сиренето вкусно, ароматно и най-вече безопасно за консумация. Когато този срок се скъси в сиренето остава повече вода, и нарастват редица други рискове за здравето на хората, посочват от Активни потребители.

За съжаление много производители силно скъсяват процеса на зреене. Това води до постъпване в търговската мрежа на сирене в което водното съдържание е с до 10-12% по-високо от нормалното за класическата технология. Причина за тази нежелателна практика е финансовата изгода - производителите печелят от съкратеното време на зреене, а потребителите плащат тези допълнителни 10% вода, заявяват от Активни потребители.

На професионален жаргон такива недозрели сирена се наричат “бързозрейка” и те стават все по-популярни в индустрията. За много производители това е златният компромис, сиренето все пак се прави по класическата технология, но дребното, според тях хитруване, увеличава печалбата в сравнение с добросъвестните мандри. Напоследък правят и технологични промени, които намаляват водата в бързозрейките и така прикриват съкратените срокове на зреене на сиренето.

Най-голям е импортът от Германия

Минаваме на вносни сирена

Изнасяме повече масло, но по-малко сирене

Все по-често ядем вносни сирена, вместо български.

Българите все по-често ядат вносни сирена, вместо български. Производството на млечни продукти в страната намалява, но нараства вносът от редица страни от ЕС, показват данни на Министерство на земеделието. За периода от януари до ноември миналата година производството на различни видове сирена от краве мляко (включително и кашкавал) е 65,3 хил. тона, което е с 6,1% по-малко спрямо същия период на предходната година. Производството на сирена от други млека, различни от често краве мляко, е намаляло с 22,3% до 7,9 хил. тона.

А вносът на млечни продукти нараства. От януари до септември 2024 г. в страната са внесени 30,2 хил. тона сирена и извара, което е ръст с близо 13% спрямо същия период на предходната година. Вносът на масло и други млечни мазнини е нараснал с близо 7% до 6,67 хил. тона.

Най-много сирена внасят от Германия. За първите девет месеца на миналата година вносът на сирена и извара от Германия е 8,68 хил. тона. На второ място е Нидерландия с внос на 4,66 хил. тона, а топ три на вносителите се допълва от Полша с 4,6 хил. тона. Голям е вносът на сирена и от Италия (2,5 хил. тона), Румъния (1,76 хил. тона), Австрия (1,5 хил. тона) и Белгия (1,4 хил. тона). Вносът на сирена от страни, различни от изброените, е 6,5 хил. тона.

Докато вносът на сирена в България нараства, износът от страната ни намалява. За първите девет месеца на миналата година износът на сирена и извара е 12,97 хил. тона, което е спад с 18,8 на сто. Същевременно износът на масло нараства с 66% до 1,1 хил. тона.

Ситуацията на пазара се нормализира

Слагат 20 на сто надценка на кашкавала

Изкупната цена нарасна до 1 лв.

Сиренето и кашкавалът в магазините са поскъпнали за година толкова, колкото е повишението на цените им на едро.

Ситуацията на пазара на млечни продукти се нормализира. Вдигането на изкупната цена на млякото от фермерите води до по-малко поскъпване на крайните продукти в магазините. В периода на рекордна инфлация цените на сиренето в магазините нарастваха дори без да има поскъпване на суровината за производството му.

Изкупната цена на млякото за година е нараснала с 11,1% до 1 лев за литър, показват данни на Министерство на земеделието. Това е довело до поскъпване на прясното мляко в опаковки от 1 литър на едро средно с 5,1%. С 5 на сто е поскъпнало и сиренето на едро, а повишението на цената на кашкавала на едро е 3,4%. Поскъпването на крайната продукция е по-малко, отколкото на суровината, защото не всички компоненти в производството са поскъпнали. Например през цялата минала година бизнесът работи с таван на цените на тока от 180 лв. за мегаватчас. За настоящата година също има нагласи програмата за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока да продължи и таванът да остане 180 лв. за мегаватчас.

Разликата в цените на сиренето и кашкавала на едро и дребно средно е 20 на сто. В рамките на година сиренето и кашкавалът в магазините са поскъпнали приблизително колкото е повишението на цените им на едро, търговците не са си позволили да вдигат необосновано цените. При прясното мляко дори има минимален спад на цените в магазините спрямо миналата година по това време.

Маслото и прясното мляко леко поевтиняха

Цените замръзнаха през миналата седмица

Кашкавалът на едро е 17,66 лв. за кг

Малко свалиха цените на едро на маслото и прясното мляко през миналата седмица.

Цените на сиренето и кашкавала на едро останаха без промяна през миналата седмица, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. На едро продават сиренето средно по 11,50 лв. за кг, а цената на кашкавала е средно 17,66 лв.

При маслото и прясното мляко има леко понижение на цените. За седмица средната цена на маслото е намаляла с 2,1% и пакетче от 125 гр на едро струва средно 3,04 лв. Прясното мляко е поевтиняло с 0,5% до 2,40 лв. за бутилка от един литър на едро. При киселото мляко има леко покачване на цените през миналата седмица. Кофичка от 400 гр е поскъпнала с 1,7% средно до 1,30 лв.

През миналата седмица има минимално понижение на цените на едро на пилешкото месо, пилешките кренвирши и колбасите. Но са вдигнали цените на боба с 3,3% и на ориса с 2,5%.

По-съществени промени през миналата седмица има при цените на плодовете и зеленчуците, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Най-много са поскъпнали мандарините - с 9,8%, като на едро ги продават средно по 2,47 лв. за кг. Цените на портокалите са нараснали с 6,8% за седмица средно до 2,03 лв. за кг на едро.

Много са поскъпнали и картофите - с 8,6% средно до 1,31 лв. за кг. Цените на зелените салати на едро са вдигнати със 7,7% до 1,32 лв. за брой. Доматите и краставиците също са поскъпнали - съответно с 1,8% и 6 на сто. На едро продават доматите средно по 3,52 лв. за кг, а цените на краставиците са средно 3,67 лв. за кг.